по първото основание е: Когато една вещ поради своя характер и предназначение е общодостъпна и има обичайно /общо възприето/ или законово определено предназначение, следва ли собственикът й или лицето, което я стопанисва и управлява да я обозначава и обезопасява по подходящ начин за всички останали възможни начини на потребяването й, чрез които може да се стигне до физически или друг вид травматизъм? Твърди се очевидна неправилност на следните изводи: че е правомерно да се преминава от уличното платно до тротоара през отделящия ги пояс от храсти, където има земна почва, растения и напоителна система, че веднага след унищожаването на растение от този пояс, независимо от сезона и вегитацията на растенията, общината трябва да засади ново растение или да премахне окрепителната или напоителната система за храстите, че преминаващ през такава просека гражданин не нарушава общоприетите правила и ако получи травматично увреждане при спъване в тази конструкция - няма съпричиняване за увреждането от него, че общината е трябвало, но не е посочила кои правни норми е нарушил ищеца, за да се приеме съпричиняване от него. Твърдението за неравнопоставеността на страните се свързва с това, че при обосноваване отговорността на общината, съдът е издирил и приложил всички норми в Закона за пътищата, ЗДвП, ЗУТ, които счита, че тя е нарушила, но не е подходил по този начин при отхвърляне възражението на общината за съпричиняване, въпреки изложеното в т. 4 от отговора на исковата молба.