1. „Длъжен ли е въззивният съд да изгради и изложи собствени фактически изводи по съществото на спора?”, за който се сочи, че е разрешен в противоречие с решение №317 от 12.02.2019 г. по т. д. №796/2018 г. на ВКС, ІІ т. о.; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, доводи и възражения, представени пред него и то в съвкупност, в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и да изгради извода си за достоверност на свидетелските показания на база подкрепящия го доказателствен материал?“, който бил разрешен в противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС- решение №60117 от 1.02.2022 г. по т. д. №667/2020 г., II т. о., решение №589/29.06.2010 г. по гр. д. №1359/2009 г. на I г. о., решение №388/17.10.2011 г. по гр. дело №1975/2010 г. на IV г. о., решение №94/28.03.2014 г. по гр. д. №2623/2013 г. на IV г. о., решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г., І т. о., решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на II т. о., решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на II т. о.; 3. „Дължи ли съдът конкретно съпоставяне на свидетелските показания с представените по делото писмени доказателства или е достатъчно да се отбележи, че показанията на свидетелите кореспондират с тях. При анализа на свидетелските показания допустимо ли е те да бъдат доразказани съобразно тезата, която съдът необосновано приема за правилна?“, разрешен в противоречие с решение №13/24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №2906/2021 г., I г. о., решение №50036/27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. №2590/2022 г., I г. о., решение №13 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №1979/2021 г., IV г. о.; 4. „Следва ли съдът, след като отклони направеното основно възражение от ответника за придобиване на право на собственост на деривативно основание, да се произнесе в мотивите си и по направените евентуални възражения за придобиването на абсолютното вещно право на оригинерно основание по чл. 79, ал. 2 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение №60117 от 1.02.2022 г. на ВКС по т. д. №667/2020 г., II т. о.; 5. „Длъжен ли е съдът при преценка на доказателствата, респ. - на свидетелските показания, и при изграждане на вътрешното си убеждение, да спазва и прилага правилата на формалната логика и рационалното мислене?“, като се сочи противоречие с решение №305/27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №1110/2011 г., IV г. о.; 6. „Чия е доказателствената тежест за установяване, че титулярът на правото на собственост по констативен нотариален акт, издаден в охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК, не е придобил правото на собственост, при направено оспорване в съдебно производство от страна, която към момента на издаването на акта не е била собственик на имота?“, разрешен в противоречие с ТР №11/21.03.2013 г. на ВКС по тълк. дело №11/2012 г. на ОСГК; решение №13 от 03.02.2022 г. по гр. дело №1979/2021 г. на ВКС, IV г. о. В допълнение се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.