е дали саморъчното завещание, на което основава правата си ищецът, е унищожаемо, предвид въведеното от ответниците възражение, че по време на съставянето му завещателката не е била способна да завещава, тъй като е страдала от злокачествено заболяване в последен стадий и поради болките, които е изпитвала и медикаментите, които е приемала, не е могла да разбира действията и постъпките си. В тази връзка в първоинстанционното производство е назначена съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р С.. Въззивният съд е посочил, че предвид направеното от ищеца оспорване на експертизата е назначена тройна експертиза в състав д-р С., д-р П. и доц. д-р В., като последният е депозирал особено мнение към заключението. Въззивният съд е приел, че отговорите на вещите лица С. и П. са ясни и те са, че с голяма вероятност завещателката е била с тежко телесно заболяване и болестно увредени психични възможности, които не са й позволявали да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си към 12.03.2015 г. Съдът е посочил, че заключението на вещите лица по допуснатата тройна съдебно- психиатрична експертиза е компетентно изготвено и обосновано, по поставените му от съда задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен и няма основание да не бъде кредитирано от съда. При приемането му пълномощникът на ищеца не го е оспорил, нито е поискал в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК повторно заключение по същите въпроси, поради съмнение в тяхната правилност. Въззивният съд е изложил мотиви, че кредитира заключенията на двете експертизи, като няма основание те да не бъдат съобразени при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са дали невярно заключениe /съзнателно или по непредпазливост/.