е даден в ТР №1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. В тълкувателния акт са посочени критериите, които следва да се обсъдят от решаващия съд, за да се прецени настъпили ли са неимуществени вреди за внук/баба или дядо поради смъртта на техните внук/баба или дядо. На първо място като минимум е необходимо да се установи наличие на близки отношения, взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, като израз на традиционните за българското общество родствени отношения. Едновременно с това е необходимо създадената връзка да надхвърля това традиционно за нашето общество разбиране, т. е. съдът изследва налице ли са проявления на особено близка житейска връзка -трайна и дълбоко емоционална и претърпени поради това изключителни като интензитет и продължителност страдания от настъпилата на смърт на родственика. В мотивите на ТР е разяснено, че когато поради конкретни житейски обстоятелства (различни по всяко дело, неподлежащи на дефиниране, категоризиране или примерно изброяване) привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. По задължителен за съдилищата начин е разяснено, че наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.