1/ Когато констатира неравноправни клаузи в договора за банков кредит, длъжен ли е съдът да постанови диспозитив за обявяването им за нищожни, на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК? Когато има няколко неравноправни клаузи следва ли съдът да установи тяхната обща тежест, за да прецени дали има основание да приеме за нищожен целия договор или може да ги разглежда поотделно?; 2/ Длъжен ли е съдът да се произнесе с решението си по всички направени от страната възражения, касаещи неравноправни клаузи и има ли противоречие със задължението му за служебна проверка за наличието на такива клаузи в договора за кредит?; 3/Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да се съобрази с настъпилите законодателни промени, свързани с регулирането на кредитната дейност или е ограничен да разгледа спора единствено в рамките на клаузите, установени в договора за кредит?; 4/ Длъжен ли е съдът да съобрази в решението си практиката на СЕС и дадените в нея препоръки за изясняване на спорния предмет относно неравноправни клаузи?; 5/ Когато ищецът се позовава не на предсрочна изискуемост на кредита, а на неизпълнение при изтичане срока на договора, може ли ответникът – длъжник да се позове на такава предсрочна изискуемост, ако има интерес от това? По първи и пети въпрос касаторите се позовават на допълнително основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по другите въпроси – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: по втори въпрос - противоречие с решение №145/05.08.2021г. по гр. д. №1178/2020г. на ВКС, IV г. о. и др.; по трети въпрос - с решение №178/13.05.2011 г. по гр. д. №984/2010 г. на ВКС, III г. о., решение №117/21.05.2013 г. по гр. д. №20/2013 г. на ВКС, II г. о., по четвърти въпрос – с ТР №3/2016 г. на ОСНК на ВКС.