Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

(първите четири – материално-правния, а петият – процесуално-правен): 1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, по който е направено възражение за съпричиняване и по делото са установени факти, имащи отношение към приложението на разпоредбата, длъжен ли е съдът да обсъди степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия? 2. Макар да е налице съпричиняване от обвиняемия, когато той е допринесъл за забавянето на наказателното производство с промяна на адреса, без да уведоми разследващите органи, справедлив размер ли е присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 400 лв.? 3. Фактът на предишни осъждания и наличието на трайно изградено поведение на лице, склонно към извършване на престъпления към момента на деянието, може ли да бъде довод за липса на вреди за ищеца при установено конкретно незаконно обвинение и липсата на чисто съдебно минало релевантно ли е за производството, което има за предмет преценка на причинените на ищеца вреди в резултат на незаконно обвинение? 4. Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“ в смисъла по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване? и 5. Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички релевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така че да реши делото според точния смисъл на закона? Касаторът намира въпросите обуславящи решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд ги е решил първите три материално-правни и петият процесуалноправен в противоречие с конкретни решения на ВКС, а четвъртият - в противоречие с т. 11 ППлВС №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]4/1968 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Оплакванията по същество са, че решението е неправилно, защото е необосновано и в нарушение на чл. 52 ЗЗД (касационните основания от чл. 281, т. 3, предл. първо и 3 ГПК). Претендира разноски.