Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Илияна Папазова


Анотация

Въпрос

Дали сред предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ за възмездяване на вредите от забавянето на досъдебното производство, което не е преминало успешно в своята съдебна фаза е и необходимостта, пострадалият да е проявил активност и каква да е тя, за ускоряване на делото и за провеждане на ефективно разследване, при положение, че делото е срещу висши държавни ръководители, секретно е и той не е разполагал с достъп до същото и до събраните доказателства?

Отговор

Спорът е разрешен с Решение №73/02.06.2022 по дело №4038/2021

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№******г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба С. В. А. от [населено място] против въззивно решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение №******г. по гр. д.№******г. на Окръжен съд Пловдив като е отхвърлен иска му против Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 120 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на разглеждане на сл. д.№1/1991 по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. д.№ІІ-048/1999г. на Софийска военно-окръжна прокуратура, в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2017г. като неоснователен.

Мотиви

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска са липса на установени вреди и причинна връзка между тях и установеното нарушение за неразглеждане на делото в разумен срок. Приел е, че вредите не могат да презюмират, а ищецът не е ангажирал доказателства че вследствие продължилото твърде дълго досъдебно производство е бил лишен от възможността да потърси справедливо репариране на причинените му имуществени и неимуществени вреди от престъпното деяние като граждански ищец, както и че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, очаквания, безпокойство за резултата от делото, фрустрация от бавенето му, тревоги и страх, разочарование е загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта, засилване на усещането му за липса на справедливост, разочарование от липсата на напредък по делото, неоправданост на очакванията му за възмездие за погазените му права и достойнство, безсилие и безпомощност“. Посочено е, че спрямо ищеца не са извършвани процесуални действия, а той за първи път е проявил активност едва на 19.03.2018г. /с подаване на искане за ускоряване на воденото наказателно производство/. Според въззивния съд, причинените вреди са могли да бъдат репарирани по реда на Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица /ДВ, бр.50/25.06.1991г./

В касационната си жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава на всички основания за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК. Първо, се позовава на вероятна недопустимост на обжалвания акт, която обосновава с твърдение, че съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран – искът е отхвърлен по съображения, които никоя от страните не е посочвала. Второ, счита, че постановеният акт е в противоречие с установената съдебна практика по въпросите: 1. Нужно ли е пълно и главно доказване на неимуществените вреди от нарушението по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, причинени от прекомерна продължителност на делото? Позовава се на решения по гр. д.№4482/2017г. на ІV г. о., гр. д.№924/2019г. на ІV г. о., гр. д.№1610/2019г. ІV г. о., 2. Допустимо ли е, с оглед принципите на равнопставеност и диспозитивност, съдът да се произнесе по ненаведени от ответника в съдебния процес факти и обстоятелства?, по който въпрос твърди противоречие с на решения по гр. д.№4813/2017г. на І т. о., гр. д.№2739/2019г. на І т. о., 3. Длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички доводи във въззивната жалба и доказателствата по делото? Трето, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поставя следните въпроси: Кои са предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ за възмездяване на вредите от забавянето на досъдебното производство, което не е преминало успешно в своята съдебна фаза, по отношение на пострадалия от разследваните по същото престъпни деяния, особено ако в извършването им са обвинени висши държавни ръководители и хора, облечени във власт? В частност, необходимо ли е ищецът да докаже, че е/да е бил разпитван като свидетел по забавеното досъдебно производство, има ли значение дали, кога и каква активност е проявил пострадалия и каква по закон полезна за ускоряване на делото и за ефективното разследване е можел да прояви, каква активност е нужно да е проявявал пострадалия, за да възникне право да бъде обезщетен за причинените от забавянето неимуществени вреди, наличието на процедура за обезщетяване по Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/, има ли значение и какво за основателността на иска по чл. 2б ЗОДОВ? Според касатора за отговора на тези въпроси следва да се съобразят конкретните по делото обстоятелства, а именно: делото не е стигнало до съдебна фаза, давността за деянията, предмет на повдигнатите обвинения е изтекла, предмета на разследването, липсата на предявяване на материали на пострадалите, както и факта, че не им е предоставяна информация, достъп до делото и до събраните доказателства, под предлог, че делото е секретно, неефективност на проведените производства по чл. 386 НПК по искания на някои от пострадалите, неизвършване на разпит на пострадалия като свидетел по забавеното досъдебно производство. Счита, че по тези въпроси не е налице установена съдебна практика. Твърди наличие на постановен акт за друго лице, което е в идентично на неговото положение /по гр. д.№2994/2017г. на СРС/, който е в противоположен смисъл. Впоследствие, представя молба – с вх.№665/24.01.2022г., с приложени две определения по чл. 288 ГПК на състав на ВКС, с които по сходен случай е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В допълнение на касационната жалба, твърди и очевидна неправилност на постановения въззивен акт. Обосновава същата с тезата си, че съдът е приел, че е налице допуснато нарушение по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, но е отхвърлил иска с ирелевантни и служебно изведени съображения. Счита, че конституционният принцип за справедливост изисква еднаквите/сходни случаи да се решават еднакво/сходно, а различните – по различен. Представя копие от своя жалба от 22.02.2006г., която е присъединена към процесното следствено дело.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.

Касационен въпрос

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по третата група поставени въпроси, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и по-специално – дали сред предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ за възмездяване на вредите от забавянето на досъдебното производство, което не е преминало успешно в своята съдебна фаза е и необходимостта, пострадалият да е проявил активност и каква да е тя, за ускоряване на делото и за провеждане на ефективно разследване, при положение, че делото е срещу висши държавни ръководители, секретно е и той не е разполагал с достъп до същото и до събраните доказателства. Въпросът е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, и по него, пред вид спецификата на конкретния случай, не е налице установена съдебна практика.

Диспозитив

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4 от 8.06.2021г. по в. гр. д. №199//2021г. на Апелативен съд Пловдив.

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.


Препраща към

  • Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2017
    За критериите и съотношението между тях при определяне на вредите, съответно обезщетението от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС и има ли значение качеството на страната по забавеното дело при преценка на критерия предмет на производството?
  • Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019
    Относно определянето на размер на обезщетението за действително причинените на ищеца неимуществени вреди, който да отговаря на законоустановения критерий за справедливост, установен с правната норма на чл. 52 от ЗЗД. Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл. 2б от ЗОДОВ, от решението на министъра на правосъдието или оправомощеното…
  • Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2019
    С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и се произнесе на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]