Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Маргарита Соколова


Анотация

Въпрос

Относно иска за премахване на постройки в поземлен имот, представляващи навес - външна лятна гостна, и друга постройка и за възстановяване на имота в състоянието преди нарушението.

Отговор

За уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Прието е обаче и това, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.

Текст

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. №******/2021 [/aam]******г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

С определение №******г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение №******г. по в. гр. д. №****** [/aam]******г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №******г. по гр. д. №2021//2020 г.[/aam]****** на Сливенския районен съд, е отхвърлен предявеният от Т. С. И. срещу С. С. К. иск за премахване на незаконни постройки в поземлен имот с идентификатор………….. с административен адрес: [населено място], [улица], представляващи навес – външна лятна гостна, и друга постройка с квадратура от около 8 кв. м., и за възстановяване на имота в състоянието преди нарушението.

Въззивният съд е приел, че по силата на споразумение от 18.05.2010 г. Т. С. И. и С. К. С., като съсобственици на двуетажна жилищна сграда, са разпределили ползването на находящи се в дворното място пристройки, като С. ще ползва постройка в северната част на имота, а И. ще ползва пристройка, построена в западната част на сградата, до входа за първия етаж на сградата. Съдът посочил, че постройката, означена със сигнатурата „ПЛ“ /площадка, бетонова/, със застроена площ от 15 кв. м., ситуирана в североизточния ъгъл на поземления имот, до източната фасада на стопанската постройка и на северната имотна граница и уличнорегулационната линия, с конструкция от дървен скелет, до три оградни стени, плосък едноскатен покрив – плоскости и хидроизолационна мушама, е построена през 2012 г. без строителни книжа и попада в обхвата на споразумението, с което е разпределено ползването на пристройките. Очевидно е, че строежът е извършен след като е било сключено споразумението, като по делото не са налични доказателства то да е било развалено. Ползването по силата на споразумението на посочената постройка от ответника и семейството му не представлява неоснователно действие, което да накърнява правото на ищцата, тъй като и двете страни са постигнали съгласие и са разпределили ползването на постройките. По тези съображения въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения срещу С. С. К. негаторен иск.

Касационен въпрос

Касационното обжалване на въззивното решение в частта по негаторния иск е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед проверка съответствието на решението с ТР №4/06.11.2017 г. по тълк. д. №4/2015 г. на ОСГК на ВКС.

Мотиви

С т. 3 на ТР №4/06.11.2017 г. по тълк. д. №4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Прието е обаче и това, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот – т. 3 от мотивите към тълкувателния акт.

В хипотезата, пред която страните са изправени, е установено, че ответникът по иска с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС не притежава нито облигационно, нито пълно или ограничено вещно право или сервитут върху поземления имот, собственост на ищцата, която е собственик и на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имота. Собственик на втория жилищен етаж, в който ответникът С. С. К. живее, е неговият баща С. К. С.. На 18.05.2010 г. собствениците на жилищните етажи са подписали споразумение, според което С. К. С. ще ползва постройка, находяща се в северната част на имота, а Т. С. И. ще ползва пристройка, построена в западната част на сградата, до входа за първия етаж на сградата.

Изхождайки от клаузите на споразумението и предвид заключението на техническата експертиза, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., приема, че предоставената за ползване от ищцата постройка е към част от западната фасада на жилищната сграда, ситуирана е по дължина север-юг, започва от северната имотна граница, завършва до стълбищната площадка- вход за първия жилищен етаж, и е със застроена площ от 21.75 кв. м. На скицата на л. 179 от първоинстанционното дело е оградена със зелен контур и означение „ПР“. Тази постройка не е предмет на негаторния иск. Негов предмет са две постройки: 1. постройка с площ от 8 кв. м., представляваща според заключението на техническата експертиза стопанска постройка – склад и дворен клозет, ситуирана в североизточната част на имота северно от основната жилищна сграда и на северната имотна граница, оградена със син контур на посочената скица и е с идентификатор….., записана е в имотния регистър на името на С. П. С. – наследодател на ищцата; и 2. паянтова постройка, означена на посочената скица със сигнатура „ПЛ“ /означава площадка, бетонова/ и оградена със син контур, със застроена площ от 15 кв. м., ситуирана в североизточния ъгъл на имота до източната фасада на стопанската постройка и на северната имотна граница и уличнорегулационната линия, с конструкция от дървен скелет до три оградни стени, построена без строителни книжа. Според показанията на свидетелите К. С. – майка на ищцата, които, преценени съобразно изискванията на чл. 172 ГПК, съдът кретидира като неопровергани от други доказателства по делото, и кореспондиращи с показанията на св. Я. В. и св. В. Д. – без родство със страните, тази постройка е изградена през 2012-2013 г. от ответната страна /показанията са депозирани пред първоинстанционния съд, когато освен негаторният иск, предмет на делото са били и искове за собственост на таванско помещение- първоначален и насрещен, и насрещен иск за собственост на идеални части от поземления имот, със страни Т. С. И. и С. К. С./. Св. К. С. е установила и това, че една от постройките, предмет на споразумението, е външна тоалетна на яма, която е била предоставена на С. К. С. поради липса на канализация, и е била изоставена след изграждането на вътрешна тоалетна. Обстоятелството, че споразумението касае външна тоалетна, ползването на която е предоставено поради проблеми с канализацията, е установено и от св. В. Д..

При така установената фактическа обстановка и предвид разясненията, дадени в ТР №4/06.11.2017 г. по тълк. д. №4/2015 г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че касационната жалба на ищцата срещу въззивното решение в частта по иска с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС е частично основателна.

По основателността

Искът за премахване на стопанската постройка със застроена площ от 8 кв. м. е неоснователен и правилно е отхвърлен от въззивния съд. Тази постройка е изградена от наследодателя на ищцата – предишен собственик на поземления имот, поради което не се касае за извършено от ответника неоснователно действие или поддържано от него състояние, което да пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост върху поземления имот, нито е установено постройката да се ползва от ответника. В случай на осъществяване на фактическа власт от ответника, надлежното средство за защита правата на ищцата е искът за ревандикация предвид факта на отнемане на владението, но не и негаторният иск, какъвто е предявеният. В частта, с която искът за премахване на тази постройка е отхвърлен, въззивното решение следва да се остави в сила.

Искът е основателен по отношение на паянтовата постройка със сигнатура „ПЛ“ със застроена площ от 15 кв. м. Тази постройка е изградена без наличието на облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху имота, и не е обхваната от споразумението от 2010 г., поради което следва да се приеме, че съставлява неоснователно действие, което пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост. Този извод не се променя от обстоятелството, че постройката е разположена в частта от дворното място, ползвано от ответника, предвид показанията на св. В. Д., с които е установено, че сградата се намира на 3-4м от спалнята на ищцата и шумът при ползването ѝ пречи на отдиха на ищцата. Възражението на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по негаторния иск, е неоснователно, тъй като трайната съдебна практика приема, че надлежен ответник по този иск е не само извършилият неоснователното действие, но и този, който поддържа създаденото от такова действие състояние; другото възражение на ответника, че тази постройка е принадлежност към собствения на С. К. С. втори жилищен етаж, е останало недоказано. В частта, с която негаторният иск за тази постройка е отхвърлен, въззивното решение е неправилно, поради което при основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК то следва да бъде отменено, и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия спорът следва да бъде решен по същество ВКС, като ответникът бъде осъден да премахне означената постройка.

По разноските, сторени от страните:

За производството пред първоинстанционния съд ищцата е направила разноски в размер на 1 400 лева. Предмет на делото са иск за ревандикация по чл. 108 ЗС, предявен срещу двама ответници, и негаторен иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, предявен срещу един ответник. Касационното обжалване е допуснато само по негаторния иск, който е уважен по отношение на една от постройките и е отхвърлен по отношение на другата. С оглед изхода на спора на ищцата се дължат разноски за първоинстанционното производство в размер на 350 лева. Липсват доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред въззивния съд, както и за други разноски, сторени от ищцата за това производство. Сторените от ищцата разноски по подадената от нея касационна жалба, която има за предмет само негаторния иск, предявен срещу ответника С. С. К., възлизат на 1 730 лева, от които с оглед изхода на спора дължими са 865 лева. Или общият размер на разноските, дължими на ищцата по иска по чл. 109, ал. 1 ЗС за всички инстанции, е 1 215 лева, които следва да ѝ бъдат присъдени.

За производството пред първоинстанционния съд С. С. К. е направил рзноски в размер на 800 лева в качеството му на ответник по два иска, или по 400 лева за всеки един. Тъй като искът по чл. 109, ал. 1 ЗС е уважен за една от постройките, а за другата е отхвърлен, дължими на ответника според изхода на спора са 200 лева. За въззивното производство двамата ответници са сторили разноски по двата иска в размер общо на 1 553.93 лева, като с оглед изхода на спора дължими на ответника С. С. К. са 194.24 лева. Сторените за касационното производство разноски възлизат на 600 лева, от които с оглед изхода на спора дължими на ответника са 300 лева. Или общият размер на разноските, дължими на ответника по иска по чл. 109, ал. 1 ЗС за всички инстанции, е 694.24 лева, които следва да му бъдат присъдени.

Диспозитив

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение №96/12.07.2021 г. по в. гр. д. №260//2021 г. на Сливенския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Т. С. И. срещу С. С. К. иск за премахване на стопанска постройка с квадратура от около 8 кв. м., построена в поземлен имот с идентификатор…………… по кадастралната карта на [населено място], представляваща склад и дворен клозет, ситуирана в североизточната част на имота северно от основната жилищна сграда и на северната имотна граница, оградена със син контур на скицата на л. 179 по гр. д. №2021//2020 г. на Сливенския районен съд и означена с идентификатор 3, и за възстановяване на имота в състоянието преди нарушението; скицата е приподписана от настоящия състав на ВКС, I-во г. о., и представлява неразделна част от решението.

ОТМЕНЯ въззивното решение №96/12.07.2021 г. по в. гр. д. №260//2021 г. на Сливенския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Т. С. И. срещу С. С. К. иск за премахване на навес – външна лятна гостна, построена в поземлен имот с идентификатор………… по кадастралната карта на [населено място], както и в частта за разноските за двете инстанции по отношение на иска с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С. С. К. да премахне изградената в поземлен имот с идентификатор…………. по кадастралната карта на [населено място] постройка, представляваща навес – външна лятна гостна, със застроена площ от 15 кв. м., означена на скицата на л. 179 по гр. д. №2021//2020 г. на Сливенския районен съд със сигнатура „ПЛ“ и оградена със син контур, ситуирана в североизточния ъгъл на имота до източната фасада на стопанската постройка и на северната имотна граница и уличнорегулационната линия, с конструкция от дървен скелет до три оградни стени; скицата е приподписана от настоящия състав на ВКС, I-во г. о., и представлява неразделна част от решението.

ОСЪЖДА С. С. К. да заплати на Т. С. И. разноски за всички инстанции в размер на 1 215/хиляда двеста и петнадесет лв./ лева.

ОСЪЖДА Т. С. И. да заплати на С. С. К. разноски за всички инстанции в размер на 694.24/шестстотин деветдесет и четири лв. и 24 ст./ лева.

Решението не подлежи на обжалване.


Препраща към

  • Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
    Относно иска за премахване на постройки в поземлен имот, представляващи навес - външна лятна гостна, и друга постройка и за възстановяване на имота в състоянието преди нарушението.
  • Тълкувателно решение №****/**.**.2015 по дело №****/2015
    1. Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по искове с правна квалификация чл. 109 ЗС? 2. Подлежат ли на вписване исковите молби по чл. 109 ЗС? 3. Необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]