Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

докладвано от съдия Емил Томов


Анотация

Въпрос

налице ли е правен интерес за купувача да атакува по съдебен ред учреденото право на ползване върху 1/2 ид. част от имота който се купува и плаща, при все че пълномощникът на продавача не е разполагал с представнителна власт да го учреди, което е сторено безвъзмездно. Сочи се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с ТР №5/2016г по т. д №5/2014г ОСГТК касателно изискванията относно съдържанието на пълномощното, в случая същите трябвало да са изрични. Изтъква се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за да не се стига до невъзможност да бъде установена недействителността на клаузата, чието саниране би противоречало на повелителни норми. Не се сочи кои са тези норми

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Емил Томов

ч гр. дело №******г.

Производството е по чл. 274, ал. 3т. 1 ГПК

Образувано е по частна касационна жалба на Т. К. Ж. , чрез адв. Д. Е. срещу определение №******г по ч гр. дело №******г. на Окръжен съд –Шумен, с което е потвърдено определение №******гр. д №******г на РС Нови пазар за прекратяване на производството делото поради недопустимост на иска, който жалбоподателката е предявила за се признае за установено по отношение на ответника В. М. И., че при при сключането договора за покупко- продажба на недвижим имот, оформена с нот акт №8 от 30.09.2019г, по която сделка ищцата е купувач, а ответникът представляван от пълномощник, е действал като учредител на право на ползване и като продавач на правото на собственост на имота, уговорен по сключен от ищцата (чрез същия пълномощник) предварителен договор, продавачът не е имал представителна власт да учредява правото на ползване. Искът е основан на твърдението, че на основание чл. 42 във вр чл. 39 ЗЗД съдът следва да признае за недействителна клаузана в същия договор, с която се учредява безсрочно и безвъзмездно право на ползване върху 1/2 ид част от продадения имот, в полза на А. С. П.

. Първоинстанционният съд е изпратил препис от исковата молба на ответника, който е възразил, че ицщата няма правен интерес и легитимация да води този иск, за нея законът не признава възможността да се позовава на недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, нито да твърди, че насрещната страна по договора, в случая продавачът, не е била надлежно представлявана и да упражнява срещу него права, които са негови. Първоинцанционният съд е уважил тези възражения и е приложил чл. 130 ГПК, като е прекратил делото. На свой ред въззивният съд е изтъкнал, че ищцата не е лице, което може да се позове на сочената недействителност в процес срещу представлявания, който дори да бил мнимо представляван както се твърди, е заявил изрично потвърждаване на договора. Изтъкнати са постановките на ТР №5/2016г по т. д №5/2014г ОСГТК относно иска и предпоставките на чл. 42, ал. 2 ЗЗД

Определението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че случаят по делото е различен поради наличието на две разпореждания, като по отношение на оспорваното с иска учредяване собственикът не е бил представляван, което не можело да се санира. В изложение са формулира въпрос налице ли е правен интерес за купувача да атакува по съдебен ред учреденото право на ползване върху 1/2 ид. част от имота който се купува и плаща, при все че пълномощникът на продавача не е разполагал с представнителна власт да го учреди, което е сторено безвъзмездно. Сочи се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с ТР №5/2016г по т. д №5/2014г ОСГТК касателно изискванията относно съдържанието на пълномощното, в случая същите трябвало да са изрични. Изтъква се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за да не се стига до невъзможност да бъде установена недействителността на клаузата, чието саниране би противоречало на повелителни норми. Не се сочи кои са тези норми

Върховен касационен съд, състав на ІІІ г. о. намира, че касационно обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска.

В изложението е формулиран въпрос за правния интерес на купувача да атакува по съдебен ред сделка, чиито порок се свежда до оспорваната представителна власт на пълномощник, представлявал насрещната страна по прехвърлителна сделка, но само в качеството й на учредител на ограничено вещно право на ползване върху част от продаваемия имот, наред с прехвърлянето на собствеността.

Съгласно възприетото в т. 1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обусловил решаващата воля на съда. В конкретния случай решаващо са преценявани предпоставките за допустимост на иск по чл. 42 ЗЗД, в която хипотеза е от значение и кой предявява по исков ред основанието за недействителност. Правният интерес е необходима процесуална предпоставка за всеки иск. Дали интересът на купувача да отрича възникналото ограничено вещно право при прехвърлянето ще е правен, или няма да притежава характера на защитим правен интерес, съдът преценява в завсимост от соченото основание за недействителност. В зависимост от наведеното основание за недействителност на сделка(нищожност или унищожаемост, относителна, или висяща недействителност)е и преценката за кои лица законът допуска да я установят с иск и да се позоват на нея(за случаите на унищожаемост, относителна недействителност, или висяща недействителност). Без да е свързан с предпоставките за допустимост на конкретно предявения иск и на конкретно соченото с него основание за недействителност, което в случая е по чл. 42 ЗЗД, поставеният от касатора въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за относимо поставен правен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда

От изложението на касатора може да се проследи правната логика на защитната теза, че като купувач ищцата е заинтересована да установи опорочаване на сделката в учредителната й част, които доводи въззивният съд на свой ред е отхвърил при извършване на недлежна служебна преценка за допустимостта на иска, съобразявайки неговия характер съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с приемането на ТР №5/2016г по т. д №5/2014г ОСГТК. За пълнота следва да се изтъкне, че противоречие на въззивното определение не се констатира по въпросите, на които е дадено тълкуване от Върховния касационен съд, включително с указанията по въпроса кой може да заяви с иск недействителността на сделка, сключена без представителна власт.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на определение №783 от 07.10.2022г по ч гр. дело №420/2022г. на Окръжен съд –Шумен

Определението е окончателно


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]