Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

Анотация

Въпрос

Представлява ли привеждането на горите в известност и осъществяването на административната процедура по Закона за горите от 1897 г. /отм./, респ. на Закона за горите от 1904 г., елемент от фактическия състав за придобиване правото на собственост от държавата? Основание ли е абдикацията за присъединяване на владението на абдикиралия монарх към владението на монарха, в чиято полза е абдикацията, с оглед необходимостта от тълкуване дали при позоваване на присъединяване владението на предходен владелец е необходимо да има правоприемство в гражданскоправен смисъл между предходен и последващ владелец? При действието на Конституцията от 1879 г. и действалата до 1946 г. нормативна уредба може ли монархът да придобива право на собственост по давност, с оглед необходимостта от тълкуване дали при установената от Конституцията от 1879 г. конституционна монархия е допустимо Царят в качеството си на физическо лице да придобива собственост на територията на царството чрез давностно владение? С обявяването на Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и техните наследници /ДВ, бр.305/31.12.1947 г./ за противоконституционен с решение № 12/1998 г. на Конституционния съд на Република България, отпада ли правното основание за собственост на държавата и възстановява ли се положението отпреди приемане на противоконституционния закон, съответно има ли Решение № 12/1998 г. на Конституционния съд на Република България правовъзстановяващо действие съобразно възприетото разбиране в Решение № 22 по конст.дело № 25/1995 г. на Конституционния съд на Република България и длъжен ли е гражданският съд, сезиран с правен спор, свързан с обществени отношения, уреждани от закон, обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд на Република България, да зачете решението на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на закона и при липса на закон по реда на чл. 22, ал. 4 З. следва ли да постанови решение, което да съобрази с принципа на законност по чл. 5 ГПК /при липса на закон, да основе решението си на основните начала на правото, обичая и морала/? Представляват ли решенията на Конституционния съд и частност Решение № 12/1998 г. на КС на РБ „годно правно основание“ по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, придаващо качеството „добросъвестно“ на упражняваното от М. Л. Х. и С. С. владение върху процесните имоти, при положение, че именно Решение № 12/1998 г. на КС на РБ е посочено в акта за предаване на владението като акт, с който е възстановена собствеността? Лицата, на които държавата е предала недвижим имот като собствен /включително като възстановен им от държавата/, дължат ли на държавата обезщетение за неоснователно ползване на имота по чл. 73, ал. 1 ЗС от датата на предаване на имота до датата на предявяване на иска за собственост от държавата срещу тях или правата им трябва да се уредят като права на добросъвестни владелци и същите не дължат обезщетение, защото ползването им не е без основание и Ответниците по предявен иск за собственост разполагат ли с правата по чл. 72 ЗС с оглед разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗС в случаите, когато именно ищецът /в случая държавата/ им е предал владението върху имотите като на собственици, чието връщане претендира с предявения ревандикационен иск и следва ли ответниците в този случай да докажат, че ищецът е знаел за извършените разноски за имота, ако не им се е противопоставил, за да се ползва от тези права, с оглед необходимостта от тълкуване могат ли владелците в подобна хипотеза и при доказване на какви факти да се считат на приравнени на добросъвестни съгласно чл. 74, ал. 2 ЗС?

Отговор

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати. Ако имате закупен абонамент, моля, влезте в личния си профил.

Ако все още нямате закупен абонамент, можете да се абонирате за пълен достъп до системата на "Българското прецедентно право" сега!