Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

докладвано от съдия Камелия Маринова


Анотация

Въпрос

Представлява ли привеждането на горите в известност и осъществяването на административната процедура по Закона за горите от 1897 г. /отм./, респ. на Закона за горите от 1904 г., елемент от фактическия състав за придобиване правото на собственост от държавата? Основание ли е абдикацията за присъединяване на владението на абдикиралия монарх към владението на монарха, в чиято полза е абдикацията, с оглед необходимостта от тълкуване дали при позоваване на присъединяване владението на предходен владелец е необходимо да има правоприемство в гражданскоправен смисъл между предходен и последващ владелец? При действието на Конституцията от 1879 г. и действалата до 1946 г. нормативна уредба може ли монархът да придобива право на собственост по давност, с оглед необходимостта от тълкуване дали при установената от Конституцията от 1879 г. конституционна монархия е допустимо Царят в качеството си на физическо лице да придобива собственост на територията на царството чрез давностно владение? С обявяването на Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и техните наследници /ДВ, бр.305/31.12.1947 г./ за противоконституционен с решение № 12/1998 г. на Конституционния съд на Република България, отпада ли правното основание за собственост на държавата и възстановява ли се положението отпреди приемане на противоконституционния закон, съответно има ли Решение № 12/1998 г. на Конституционния съд на Република България правовъзстановяващо действие съобразно възприетото разбиране в Решение № 22 по конст.дело № 25/1995 г. на Конституционния съд на Република България и длъжен ли е гражданският съд, сезиран с правен спор, свързан с обществени отношения, уреждани от закон, обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд на Република България, да зачете решението на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на закона и при липса на закон по реда на чл. 22, ал. 4 З. следва ли да постанови решение, което да съобрази с принципа на законност по чл. 5 ГПК /при липса на закон, да основе решението си на основните начала на правото, обичая и морала/? Представляват ли решенията на Конституционния съд и частност Решение № 12/1998 г. на КС на РБ „годно правно основание“ по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, придаващо качеството „добросъвестно“ на упражняваното от М. Л. Х. и С. С. владение върху процесните имоти, при положение, че именно Решение № 12/1998 г. на КС на РБ е посочено в акта за предаване на владението като акт, с който е възстановена собствеността? Лицата, на които държавата е предала недвижим имот като собствен /включително като възстановен им от държавата/, дължат ли на държавата обезщетение за неоснователно ползване на имота по чл. 73, ал. 1 ЗС от датата на предаване на имота до датата на предявяване на иска за собственост от държавата срещу тях или правата им трябва да се уредят като права на добросъвестни владелци и същите не дължат обезщетение, защото ползването им не е без основание и Ответниците по предявен иск за собственост разполагат ли с правата по чл. 72 ЗС с оглед разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗС в случаите, когато именно ищецът /в случая държавата/ им е предал владението върху имотите като на собственици, чието връщане претендира с предявения ревандикационен иск и следва ли ответниците в този случай да докажат, че ищецът е знаел за извършените разноски за имота, ако не им се е противопоставил, за да се ползва от тези права, с оглед необходимостта от тълкуване могат ли владелците в подобна хипотеза и при доказване на какви факти да се считат на приравнени на добросъвестни съгласно чл. 74, ал. 2 ЗС?

Отговор

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати. Ако имате закупен абонамент, моля, влезте в личния си профил.

Ако все още нямате закупен абонамент, можете да се абонирате за пълен достъп до системата на "Българското прецедентно право" сега!

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛКА МАРЕВА, ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. №******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПКчл. 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Л. Б. Х. чрез пълномощника й адвокат В. Г. и на С. Б. С. чрез пълномощника му адвокат Е. Х. против решение №******г., постановено по гр. д. №******г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, VII състав, с което е потвърдено решение №******г., допълнено с решение №******г. по гр. д. №611/2011 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Л. Б. Х. и С. Б. С., че Държавата притежава право на собственост върху две сгради с идентификатори 65231.920.44.1, 65231.920.44.2, както и сграда без идентификатор – конюшня и караулно помещение на един етаж и тавански помещения със застроен площ от 250 кв. м., всички построени в поземлен имот с

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на бюлетин "Dictum Плюс" е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

Вижте абонаментните планове


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2016
    Длъжен ли е въззивният съд, ако прецени, че определени писмени доказателства не са самостоятелно доказателство за правото на собственост /което въззивният съд е приел според касатора за съставените от Интендантството и държавата описи на личните имоти на бившия цар и протокола от 11.08.1946г. за изземване на имотите на бившия цар/,…
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: ******

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Навигация