Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

за допустимостта вятърната електроцентрала на жалбоподателя да продава произведената електрическа енергия в рамките на една календарна година последователно по двете преференциални цени. Наведен е довод, че предвиденото в специалния Закон за енергетиката предварително изпълнение на издадените индивидуални административни актове не дерогира института на спиране на гражданското производство при наличие на друг висящ преюдициален правен спор, който е от значение за правилното решаване на обусловеното дело, като се позовава на Определение №410/27.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №1813/2019 г. на I т. о., Т. К. Посочено е, че доколкото размерът на нетното специфично производство на електроенергия обуславя размера и дължимостта на предявената претенция - без отменената т. 1.7 от Решение №СП-1 от 31.07.2015 г., ответникът е следвало да заплати на ищеца всички претендирани суми, поради което изходът на търговския спор би бил различен при евентуална нищожност, респ. при отмяна на обжалваното последващо Решение №СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР. Твърди се, че зачитането на силата на пресъдено нещо по отношение отмяната на т. 1.7 на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. и евентуално прогласената нищожност на Решение СП-5/28.03.2019 г. от страна на въззивния съд би имало за резултат отпадане с обратна сила на породените от тези решения правни последици. Касаторът счита също, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд, не е упражнил косвен контрол върху Решение СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, като не се е произнесъл по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК по неговата валидност, по съображения, че съгласно чл. 13, ал. 9 Закона за енергетиката то се ползва с предварителна изпълняемост, както и поради това, че същото не е преюдициално по отношение на спора, въпреки че именно на него съдът е основал решаващите си правни изводи. Твърди се, че след като въззивният съд е приложил установеното в споменатото решение количество на нетно специфично производство, при наличие на доводи за неговата незаконосъобразност, той е следвало да се произнесе инцидентно по валидността му. Изложено е, че с исковата молба жалбоподателят е обосновал наличието на предпоставките за косвен съдебен косвен контрол по отношение на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. в приложимите точки 1.7 и 1.8. Инвокирани са оплаквания и за неправилно приложение на материалния закон- чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, във връзка с пар. 17 от п. з. р. на ЗИД на Закона за енергетиката, по съображения, че с измененията на ЗЕВИ от 24.07.2015 г. са ограничени количествата електрическа енергия, подлежащи на изкупуване по преференциални цени - до размера на нетното специфично производство, но не и начинът на приложение на двете отделни преференциални цени, определени в т. 8 и т. 9 от Решение №Ц-010 от 30.03.2011 г. - при работа до и над 2250 часа на година, които са останали непроменени и се прилагат, както и преди измененията на ЗЕВИ. Поддържа се, че освен позоваването на изменението на чл. 31, ал. 5/2015 г., въззивният съд не е изложил никакви мотиви относно приложението единствено на преференциалната цена по т. 1.8 от Решение Ц-010 от 30.03.2011 г., съответно на Решение №СП-5/28.03.2019 г. по отношение на електроенергията, произведена от вятърната електроцентрала на касатора и не е съобразил, че действието на всички съществували дотогава актове и договори е запазено. Наведен е довод, че въззивният съд неправилно е приложил последствията от отмяната на Решение №СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР и отражението щ върху частноправните отношения между страните, като не е съобразил, че точка 1.7 от него, с която за вятърни електрически електроцентрали работещи до 2250 часа е определено нетно специфично производство от 2000 КВтч, при цена от 188.29 лв./МВтч, без ДДС, е окончателно отменена с Решение №1115/28.01.2019 г. по адм. д. №5284/2018 г. на Върховния административен съд, като делото не е върнато на КЕВР за ново произнасяне и на органа не са дадени задължителни указания в тази насока, последица от което, според касатора, е липсата на надлежно определено КЕВР нетно специфично производство.