Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

докладвано от съдия Драгомир Драгнев


Анотация

Въпрос

не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по тези въпроси в мотивите си и разрешението им не е от значение за изхода на спора. Макар да е посочено, че за ищеца липсва правен интерес от предявения иск, решаващото съображение на въззивния съд за прекратяване на производството всъщност е друго: наличието на формирана сила на пресъдено нещо по повдигнатия спор. Такава процесуална пречка е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет на спорното право по предходното и по настоящото дело, което подлежи на прекратяване. Силата на пресъдено нещо е процесуална пречка и когато делата имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него решение/т. 5 на ТР №7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК/. Случаят е точно такъв-с решението от 1984 г. вече е установен със сила на пресъдено нещо произходът на ответницата от наследодателя, а ищецът, предявявайки иск за неистинност на удостоверението за наследници, желае да бъде преразгледан спорът за произхода. Затова делото, макар и образувано по различно искане, имплицитно включва произнасяне по въпроса относно вече установения произход, поради което подлежи на прекратяване на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. В този смисъл следва да се тълкуват мотивите на въззивния съд.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев ч. гр. д. №******г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. Г. срещу определение №******г. по в. ч. гр. д. №******г. на Софийския градски съд, ГО, IV „Е“ въззивен състав, с което е потвърдено определение №******г. по гр. д. №******г. на Софийския районен съд, 34 състав, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Ответницата по частната жалба Д. Д. Ш. застъпва становището, че няма основание за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 720 лв. разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното:

В. Д. Г. е изложил в исковата молба, че след смъртта на неговия баща Д. К. Г. се е снабдил с удостоверение за наследници, в което с изненада констатирал, че е вписан още един наследник, а именно ответницата Д. Д. Ш. като дъщеря на наследодателя. Заявил е, че оспорва истинността на обстоятелството Д. Д. Ш. да е дъщеря на наследодателя, тя няма биологична връзка с баща му, той не я е припознал и няма доказателства за нейния произход от наследодателя. Ето защо е поискал от съда да прогласи неистинността на удостоверението за наследници в частта, с която Д. Ш. е вписана като наследник.

В отговора на исковата молба Д. Д. Ш. е застъпила становището, че искът е недопустим, тъй като произходът и от наследодателя вече е бил установен с влязло в сила решение №89/26.11.1984 г. по гр. д. №2300 по описа за 1983 г. на Софийския градски съд. С решението е признато за установено, че Д. К. Г. е баща на Д. Т. М., [дата на раждане] –акт за раждане №II-743 на Първомайски РНС-Б.. От съпоставката между удостоверението за раждане и записа в личния регистрационен картон е видно, че се касае за същото лице Д. К. Г. с [ЕГН], което фигурира като наследодател в удостоверението за наследници.

Софийският районен съд е приел, че решението на Софийския градски съд е задължително за всички съгласно чл. 297 ГПК и следва да се зачете, като спорът не може да се разрешава и преразглежда. Затова е приел, че ищецът няма правен интерес да оспорва документа, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството.

Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното определение, позовавайки се също на влязлото в сила решение за установяване произхода на ответницата от наследодателя. Според въззивния съд именно установеният произход е основанието за придобиване качеството наследник от ответницата, което е отразено в регистрите на населението, а въз основа на тях и в удостоверението за наследници. Недопустимо ищецът се домогва посредством предявения иск за установяване неистинността на удостоверението за наследници да преодолее силата на пресъдено нещо, като оспори произхода на ответницата от общия наследодател.

Частният жалбоподател желае да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд по два въпроса. Първият от тях е дали е налице правен интерес от установяването по съдебен ред с влязло в сила решение на невярност на свидетелстващ документ, ако това установяване може да се противопостави на трети лица за решаване на друг правен спор. Вторият е за правния интерес на наследника на едно лице да оспори качеството на наследник на друго лице, вписано като такова в удостоверение за наследници, чрез иска по чл. 124, ал. 4 ГПК.

Така формулираните въпроси не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по тези въпроси в мотивите си и разрешението им не е от значение за изхода на спора. Макар да е посочено, че за ищеца липсва правен интерес от предявения иск, решаващото съображение на въззивния съд за прекратяване на производството всъщност е друго: наличието на формирана сила на пресъдено нещо по повдигнатия спор. Такава процесуална пречка е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет на спорното право по предходното и по настоящото дело, което подлежи на прекратяване. Силата на пресъдено нещо е процесуална пречка и когато делата имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него решение/т. 5 на ТР №7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК/. Случаят е точно такъв-с решението от 1984 г. вече е установен със сила на пресъдено нещо произходът на ответницата от наследодателя, а ищецът, предявявайки иск за неистинност на удостоверението за наследници, желае да бъде преразгледан спорът за произхода. Затова делото, макар и образувано по различно искане, имплицитно включва произнасяне по въпроса относно вече установения произход, поради което подлежи на прекратяване на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. В този смисъл следва да се тълкуват мотивите на въззивния съд.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

При този изход на спора частният жалбоподател дължи на Д. Д. Ш. 720 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №9146/21.09.2022 г. по в. ч. гр. д. №7213 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „Е“ въззивен състав.

ОСЪЖДА В. Д. Г.-[ЕГН], да заплати на Д. Д. Ш.-[ЕГН], сумата 720/седемстотин и двадесет/ лв. разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]