Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по тези въпроси в мотивите си и разрешението им не е от значение за изхода на спора. Макар да е посочено, че за ищеца липсва правен интерес от предявения иск, решаващото съображение на въззивния съд за прекратяване на производството всъщност е друго: наличието на формирана сила на пресъдено нещо по повдигнатия спор. Такава процесуална пречка е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет на спорното право по предходното и по настоящото дело, което подлежи на прекратяване. Силата на пресъдено нещо е процесуална пречка и когато делата имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него решение/т. 5 на ТР №7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК/. Случаят е точно такъв-с решението от 1984 г. вече е установен със сила на пресъдено нещо произходът на ответницата от наследодателя, а ищецът, предявявайки иск за неистинност на удостоверението за наследници, желае да бъде преразгледан спорът за произхода. Затова делото, макар и образувано по различно искане, имплицитно включва произнасяне по въпроса относно вече установения произход, поради което подлежи на прекратяване на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. В този смисъл следва да се тълкуват мотивите на въззивния съд.