Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Таня Орешарова


Анотация

Въпрос

Следва ли въззивният съд да приеме за надлежно връчването на призовка на лице, което не разполага с представителна власт по смисъла на чл. 34 ГПК? (По установителен по иск с правно основание чл. 124 ГПК на физически лицеа срещу „Токуда Банк“ АД и „Ози Билд“ ЕООД, за това че „Токуда Банк“ АД не притежава ипотечно право)

Отговор

Спорът е разрешен със следното Решение

Текст

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЖИВА ДЕКОВА, ТАНЯ ОРЕШАРОВА

разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. №******г., намира следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Р. М. С., чрез пълномощника адв. М. М. от САК, и на Л. Р. С., чрез пълномощника адв. Г. Т. от САК, срещу решение №******г., постановено по в. гр. д.№******г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение №******г., постановено по гр. д. №******г. на Софийски градски съд, с което е прието за установено по иск с правно основание чл. 124 ГПК на Л. Р. С. и Р. М. С. срещу „Токуда Банк“ АД и „Ози Билд ЕООД, че „Токуда Банк“ АД не притежава ипотечно право върху апартамент №7, с площ от 93,32 кв. м. и гараж №5, с площ от 23,59 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, които имоти се намират в [населено място], район „Лозенец“,[жк], [улица], като вместо това е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявеният иск.

Касаторът Р. М. С. счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради допуснато съществено процесуално нарушение и поради необоснованост.

За допускане на обжалването касаторът Р. М. С. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Поставя следният процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „Как следва да процедира въззивният съд, когато не е бил изготвен доклад по делото и не са дадени указания по чл. 146 ГПК в хода на производството пред първата инстанция, но е установил, че са налице обстоятелствата, които според него са част от предмета на спора, по които страните не сочат доказателства и не са извършили процесуални действия?“ Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Според касатора С. решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е допуснал събиране на доказателство – заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, възможността за което е преклудирана.

Касаторката Л. Р. С. счита, че решението е недопустимо, евентуално, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради допуснато съществено процесуално нарушение и поради необоснованост.

Касаторката Л. Р. С., която е подала отделна касационна жалба, се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. второ и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставя следните процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и следва ли да обсъди всички заявени от страните доводи и възражения и чак след тази преценка да извърши и формира свои собствени фактически и правни изводи относно основателността на предявения иск?; 2/. Следва ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и без да изложи съображения защо ги приема за неотносими?; 3/. Следва ли да се приеме за надлежно връчването на призовка на адвокат/лице, което не разполага с представителна власт по смисъла на чл. 34 ГПК?; 4/. Има ли въззивната инстанция задължение да провери служебно процесуалната легитимация на страните, обема и наличието на представителна власт на представляващите страните пълномощници и представлява ли представителната власт абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процесуалните действия? Касаторът счита, че тези въпроса са решени в противоречие с посочена практика на ВКС.

В допълнение, касаторката Л. Р. С. поставя и следните въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно пълното и точно индивидуализиране на ипотекирания имот, при използване на различни методи на описание, при липсата на такова съдава ли пречки да се установи тъждеството на имота по смисъла на чл. 170 ЗЗД и следва ли да се приеме от съда, че спорни имоти са тъждествени, без да се изследват правните, а само фактическите констатации, само на база извършен оглед, без при същия оглед да са извършени действия за измерване на спорна площ за съответствие на имотите и без да са използвани данни за площообразуване. Като не е обосновано защо счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Касаторката С. счита също, че решението е очевидно неправилно или вероятно недопустимо по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. второ и 3 ГПК. Наведени са доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че й е редовно връчено решението на първоинстанционния съд, както и въззивната жалба, приложенията към същата, както и че е била призована редовно за съдебните заседания във въззивна инстанция.

Ответникът по касация „Токуда Банк“ АД, чрез юрисконсулт Х. Л. С., моли да не бъде допускано касационно обжалване поради липса на предпоставки и оспорва жалбите по същество.

Ответникът по касация „Ози Билд ЕООД не е заявил становище по касационните жалби.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:

За да отмени решението, въззивният съд е приел, че с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №58 от 11.12.2007г. кредитополучателят „Ози Билд ООД е учредило в полза на кредитора „Токуда Банк“ АД договорна ипотека върху собствен на дружеството недвижим имот – дворно място, находящо се в [населено място], район „Лозенец“, с площ от 926 кв. м, съставляващо УПИ XI-1483 от кв. 32 по плана на [населено място], местността „К. вада, ведно с жилищната сграда, изградена върху описаното дворно място, включително самостоятелни обекти, подобно описани в нотариален акт №58 от 11.12.2007г., том IX, рег. №16237, дело №1395/2007 г. на нотариус В. И., за обезпечаване на договорни задължения по договор за кредит с „Токуда Банк“ АД от 22.11.2007г. с „И. Про 2007“ ООД – кредитополучател и длъжник, и „Ози груп“ ЕООД и „Ози Билд ЕООД – солидарни длъжници, в размер на 650 000 лв., като същата ипотека е вписана в Службата по вписванията. Въззивният съд се е позовал на чл. 150, ал. 1 ЗЗД, според който ипотеката следва обезпеченото вземане. Поради това, след като на 30.10.2015г. ищците са придобили правото на собственост върху процесните недвижими имоти, въззивният съд е приел, че ипотечното задължение е преминало върху тях и е продължило да обезпечава вземането на кредитора. Посочено е, че изводът по отношение на тъждеството на ипотекарния имот е фактически извод, основан на обстоятелствата по делото, а не единствено на описанието на вещта в акта и не избирателно на едни данни, включително скици, за сметка на други. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, приета във въззивното производство според което е налице идентичност на недвижимия имот и описаният в акта за учредяване на ипотеката. Изложени са мотиви защо не е налице разминаване относно етажите, на които се намира процесният апартамент, както и евентуалната грешка при посочването на площта. Без уважение са оставени направените в първоинстанционното производство възражения, че Агенцията по вписванията е предоставила грешна информация в удостоверение за вещни тежести, тъй като този извод не променя фактът, че е имало вписана ипотека. С тези аргументи съдът е отменил решението и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска.

Настоящият състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване по жалбата на Р. М. С.. Поставеният въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е решен в противоречие с цитираното решение на ВКС. В открито заседание пред първата инстанция на страните е дадена възможност да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, което те са направили. Следва да се отбележи също, че въззивният съд не е длъжен да изготви доклад по делото, а в случая на нарушение на правилата за изготвяне на доклада може да се позовава ответникът, който носи доказателствената тежест да докаже наличието на ипотечното право по предявения отрицателен установителен иск. В тази връзка има оплакване, но от ответника в неговата въззивната жалба, с довод за необоснованост на първоинстанционното решение и с оглед на което е допусната съдебно техническа експертиза във въззивното производство.

Според настоящия състав решението не е очевидно неправилно. Същото не е постановено в пряко нарушение на закона, нито е извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. При очевидната неправилност недостатъците на решението трябва да са от такова естество, че да могат да бъдат установени непосредствено. В настоящия случай съдът не може от самото решение да установи, че е налице твърдяното от касатора нарушение.

Настоящия състав на съда обаче счита, че следва да се допусне касационно обжалване изцяло на въззивното решение по касационната жалба на Л. Р. С., след като в случая искът е предявен от ищците, за които няма спор, че са съпрузи, процесният имот е придобит по време на брака им и в тази връзка решението по предявения иск следва да бъде еднакво спрямо двамата съпрузи ищци по делото по следния уточнен от настоящия състав процесуалноправен въпрос: „Следва ли въззивният съд да приеме за надлежно връчването на призовка на лице, което не разполага с представителна власт по смисъла на чл. 34 ГПК?“, за проверка дали този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с посоченото от касаторката решение №14/25.01.2012 г. по гр. д. №292/2011 г. на ВКС, II г. о. Касаторката сочи, че е призовавана във въззивното производство чрез адв. М. М., който е бил пълномощник на ищеца Р. М. С., в резултат на което е била лишена от участие в производството. Такъв въпрос е разгледан и в цитираното в изложението решение №14/25.01.2012 г. по гр. д. №292/2011 г. на ВКС, II г. о., допуснато до касационно обжалване по правен въпрос, свързан с правилата за призоваване, процесуално представителство и възможността на страните да вземат участие в делото.

Останалите поставени от касаторката С. въпроси не са решени в противоречие със сочената практика на ВКС. Поставените по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като са прекалено конкретни и касаят конкретната фактическа обстановка по делото. Въпросите представляват оплаквания на касатора по същество на делото и относно правилността на решението.

Поради гореизложено настоящият състав на ВКС приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на касатора С., но че следва да се допусне обжалване изцяло на въззивното решение по касационната жалба на касаторката Л. С. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка дали въззивния съд се е произнесъл по въпроса: „Следва ли въззивният съд да приеме за надлежно връчването на призовка на лице, което не разполага с представителна власт по смисъла на чл. 34 ГПК?“, евентуално в противоречие с решение №14/25.01.2012 г. по гр. д. №292/2011 г. на ВКС, II г. о.

На касаторката следва да се укаже да внесе държавна такса за касационно обжалван в размер на 608лв. по сметка на ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №482 от 12.05.2021г., на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д.№2865/2020г. по описа на САС.

УКАЗВА на касатора Л. Р. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 608лв., както и в същия срок да представи вносния документ по делото, като в противен случай при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде върната, а производството прекратено.

След представяне на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІІІ г. о. за насрочване и призоваване на всички страни по делото: Л. Р. С., „Токуда Банк“АД, „Ози Билд ЕООД и Р. М. С. . В случай на неизпълнение на указанията-делото да се докладва на докладчика.

Определението не подлежи на обжалване.




Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
    Следва ли въззивният съд да приеме за надлежно връчването на призовка на лице, което не разполага с представителна власт по смисъла на чл. 34 ГПК?
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]