Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Десислава Попколева


Анотация

Въпрос

Преклудирани ли са възраженията и доказателствените искания на страна в процеса, която оспорва истинността на документ пред въззивната инстанция, когато документът е представен пред първата инстанция, но не в оригинал или в заверен от страната препис, а бива заверен в резултат на указания, дадени от въззивния съд и след представянето на документа в заверен препис насрещната страна е направила доказателствени искания?

Отговор

Преклузията за оспорване истинността на документ, макар и представен в незаверен от страната препис, настъпва най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила – в отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в първото съдебно заседание по делото.

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесета и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:

Велислав Павков, Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело №******год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение №******г. по касационна жалба на „Уникредит Булбанк“АД е допуснато касационно обжалване на решение №******г. по в. гр. д. №******г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу С. С. К. и А. М. С., иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот. акт №******г. №…., дело №1217/2013 г. на нотариус Г., в частта с която С. С. К. е продала на А. М. С. собствената си 1/2 ид. ч. от следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда, находяща се в [населено място], [улица], представляващ подземен гараж №….. с идентификатор……. с площ от 17,34 кв. м. и 1,933% ид. части от поземлен имот с идентификатор……. по кад. карта и кад. регистри, одобрени със Заповед №РД-……/………… г. на изп. директор на АГКК, целият с площ от 2 192 кв. м., принадлежащи към апартамент №…… с идентификатор……….

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, приемайки необосновано, че процесният договор за покупко-продажба е сключен в изпълнение на сключен между страните предварителен договор. Според касатора атакуваната с иска по чл. 135 ЗЗД сделка не е сключена в изпълнение на задълженията на ответниците по сключен между тях предварителен договор. Поддържа се неправилност на извода на въззивния съд, че направеното от ищеца едва с отговора на въззивната жалба оспорване на представения с отговора на исковата молба предварителен договор от 09.04.2010 г., е преклудирано, като не е отчетен факта, че документът е надлежно заверен от ответниците едва пред въззивния съд и то след дадени от него указания. На следващо място се твърди, че съдът е променил правната квалификация на предявения иск, без да даде указания на страните и без да разпредели отново доказателствената тежест във връзка с променената правна квалификация, с което е допуснал нарушение на задълженията си, разяснени в т. 2 Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по т. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се и нарушение на процесуалните права във връзка с допускането и събиране на доказателства и по-конкретно на задълженията на съда, разяснени в т. 3 от посоченото тълкувателно решение. Иска се отмяна на обжалваното въззивно решение като неправилно и постановяване на друго, с което предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД да бъде уважен. Претендират се разноските за въззивната и касационната инстанции.

Ответницата С. С. К., чрез пълномощника си адв. К. в отговор на касационната жалба излага становище за неоснователност на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответницата А. М. С. не е депозирала отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос относно преклузията на възражения/оспорвания и на направени във връзка с тях доказателствени искания по отношение на документи, които са заверени от представилата ги страна по реда на чл. 183 ГПК едва във въззивната инстанция след указания на въззивния съд. По така повдигнатия въпрос, настоящият състав приема следното:

Съгласно разясненията, дадени в т. 1 Тълкувателно решение №5 от 14.11.2012 г. по т. д. №5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, целта на производството по чл. 193-194 ГПК е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл. 193 ГПК може да се упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 ГПК срок – най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила – в отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в първото заседание. Представеният в съдебно заседание документ може да бъде оспорен най-късно до края на това заседание. Пропускането на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на документа. С пропускането на срока възможността за оспорване истинността на документа в това производство се преклудира. Това е правната последица от неупражненото в срок процесуално право.

От друга страна, разпоредбата на чл. 183 ГПК допуска представянето на документ, в заверен от страната, която го представя препис, но в такъв случай при поискване, тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако преписът не е заверен от страната, съдът е длъжен да й укаже да го завери, а не направо да отрече на преписа качеството на доказателствено средство. Това задължение на съда произтича от нормата на чл. 101, ал. 1 ГПК, според която съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. В съдебната практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 183 ГПК се приема, че искането за представяне на оригинала или на официално заверен препис на приложен по делото документ, който е представен в незаверено от страната ксероксно копие, не е свързано с преклузивен срок, вкл. и този по чл. 131 ГПК, за разлика от предвидения в чл. 193 ГПК срок за оспорване истинността на представен документ. За разлика от хипотезата на чл. 193 ГПК, в хипотезата на чл. 183 ГПК не настъпва фатална преклузия, която да препятства извършване на пропуснатото действие, тъй като целта на уредената в нормата на чл. 183 ГПК процедура е да установи съществуването на оригиналния документ.

С оглед изложеното, на повдигнатия въпрос следва да се отговори, че преклузията за оспорване истинността на документ, макар и представен в незаверен от страната препис, настъпва най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила – в отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в първото съдебно заседание по делото.

При преценка на касационните основания, наведени от жалбоподателя в касационната жалба, съставът на ВКС приема, че касационната жалба е основателна.

С оглед отговора на повдигнатия въпрос, правилно въззивният съд е приел, че заявеното за първи път във въззивното производство оспорване от ищеца на истинността /авторството/ на представения от ответниците предварителен договор, имащ характер на частен диспозитивен документ, е преклудирано. Правилно също така, въззивният съд е дал указания на ответниците да заверят представените от тях с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да представят оригинал или официално заверен препис от предварителния договор във връзка с искането на ищеца и изложените от него твърдения, че копието, което се представя от ответниците не съответства на оригинала на документа. Неправилно обаче съдът е отменил определението си, с което е задължил ответниците да представят оригинал или официално заверен препис от документа, като не е отчел, че целта на процедурата по чл. 183 ГПК е да се установи съществуването на оригиналния документ, а не оспорване на истинността му в производство по чл. 193 ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че вземането на кредитора – ищец е възникнало от договор за банков кредит под условие от 29.12.2011 г., изменен с последващи анекси към него, по силата на който ответницата С. С. има качеството на солидарен длъжник. С договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №нот. акт №…., том…., рег. №….., дело №…./…… г. длъжникът С. С. се е разпоредила с притежаваната от нея 1/2 идеални части от недвижим имот – подземен гараж №………. с идентификатор…………… и 1,933% ид. ч. от поземлен имот, с идентификатор………… по кад. карта и кад. регистри, одобрени със Заповед №РД………./……… г. на изп. директор на АГКК. Установява се също така, че между С. С. К. и Н. К. К. в качеството им на продавачи и А. М. С. в качеството й на купувач, на 09.04.2010 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, по силата на който купувачите са се задължили да прехвърлят на купувача правото на собственост върху собствените си недвижими имоти: два апартамента и три подземни гаража, между които и гараж №….., в срок до 30.09.2012 г., като е уговорено, че промяната на крайния срок за сключване на окончателен договор може да стане само по взаимно съгласие между продавачите и купувача. Съобразявайки обстоятелствата, че предварителният договор е с различен предмет, че срокът за сключване на окончателен договор е изтекъл и няма данни да е продължен по взаимно съгласие на страните или някоя от тях да е упражнила правото си на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и че от съдържанието на нотариалния акт, в който е обективиран договора за покупко-продажба, не може да се направи извод, че последният е сключен в изпълнение на поетите с предварителния договор задължения, настоящият състав намира за неоснователни възраженията на ответниците, че не са знаели за увреждането, а сключеният на 18.10.2013 г. договор за покупко-продажба бил в изпълнение на поетите с предварителния договор от 09.04.2010 г. задължения за прехвърляне на правото на собственост върху посочените в него недвижими имоти. Като необосновано е приел противното, въззивният съд е достигнал до неправилен извод, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ГПК, според която когато увреждащото действие е извършено преди възникване на вземането на кредитора, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Предмет на предявения иск по чл. 135 ЗЗД е сключения на 18.10.2013 г. между ответниците С. С. К. и А. М. С. договор за продажба, а не сключения на 09.04.2010 г. предварителен договор. В конкретния случай увреждащото действие е извършено на 18.10.2013 г., т. е. след възникване на вземането по договора за банков кредит под условие от 29.12.2011 г. и дори след като за вземането, по искане на кредитора е издадена на 04.10.2013 г. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Съдебната практика, на която се е позовал въззивния съд е неотносима за настоящия случай, тъй като с нея е дадено разрешение по въпроса при предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен на предварителен договор, обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, към кой момент следва да се преценява знанието на купувача за увреждането на кредитора – към сключване на предварителния договор или към момента на влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В настоящия случай предмет на иска по чл. 135 ЗЗД е възмездна сделка – продажба на недвижим имот, която е сключена след възникване на вземането на кредитора, поради което за да е основателна претенцията на ищеца последният следва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира – чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Доколкото третото лице-купувач по процесната сделка е възходящ на длъжника, знанието му се предполага до доказване на противното. С ангажираните по делото доказателства от страна на ответниците, законовата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание не е оборена.

С оглед изложеното, искът по чл. 135 ЗЗД се явява основателен, поради което въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, касационният състав е длъжен да разреши правния спор по същество, като постанови решение, с което искът по чл. 135 ЗЗД да бъде уважен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците – касатори следва да се поставят разноските за заплатена държавна такса за касационното обжалване, както и за заплатени адвокатски възнаграждения за въззивната и за настоящата инстанция, които са в общ размер на 2 584,62 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №260280/30.09.2020 г., постановено по в. гр. д. №3983/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от „Уникредит Булбанк“ АД срещу С. С. К. и А. М. С., иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот. акт №…., том…., рег. №……, дело №…./……. г. на нотариус Г., в частта с която С. С. К. е продала на А. М. С. собствената си 1/2 ид. ч. от описаните недвижими имоти, както и в частта, с която „Уникредит Булбанк“ АД е осъдено да заплати на С. С. К. и А. М. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 1696,54 лв., като вместо него постановява:

ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД, договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот. акт №….., том….., рег. №…., дело №…../…. г. на нотариус Г., в частта с която С. С. К. е продала на А. М. С. собствената си 1/2 ид. ч. от следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда, находяща се в [населено място], [улица], представляващ подземен гараж №….. с идентификатор…… с площ от 17,34 кв. м. и 1,933% ид. части от поземлен имот с идентификатор……. по кад. карта и кад. регистри, одобрени със Заповед №РД-…../…… г. на изп. директор на АГКК, целият с площ от 2 192 кв. м., принадлежащи към апартамент №…. с идентификатор………………

ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН [ЕГН] и А. М. С., ЕГН [ЕГН], и двете с адрес [населено място], [улица], вх…., ап…. да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 584,62 лв. – разноски по делото за производството пред въззивна и касационна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.


Препраща към

  • Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021
    Преклудирани ли са възраженията и доказателствените искания на страна в процеса, която оспорва истинността на документ пред въззивната инстанция, когато документът е представен пред първата инстанция, но не в оригинал или в заверен от страната препис, а бива заверен в резултат на указания, дадени от въззивния съд и след представянето…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]