Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021

докладвано от Върховен касационен съд


Анотация

Въпрос

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговор

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело №******година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. Д. против определение №******г., постановено по в. ч. гр. д. №******г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е обезсилено определение №******г. по гр. д. №******г. на Окръжен съд – Пазарджик и е оставена без разглеждане като недопустима молбата му за прекратяване на производството по делото пред Окръжен съд – Пазарджик поради местна неподсъдност на спора пред този съд и изпращането му на Окръжен съд – Русе на основание чл. 7 ЗОДОВ.

В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК и сочи, че определението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно – основания по чл. 280, ал. 2, предл. второ и 3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Допустимо ли е първоинстанционното определение на ОС Пазарджик, във връзка с направено изрично искане от страна по делото, за упражняване на служебните правомощия на съда?“, 2. „Прилагат ли се нормите на чл. 119, ал. 3, предл. второ ГПК, касаеща препратката към чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК, към приложението на чл. 7 3ОДОВ във връзка с препратката към ГПК от чл. 2, ал. 2 и чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ?“, 3. „Служебно известни ли са фактите, относно адресната регистрация на настоящ адрес на ищеца по делото, Г. Д., на съда и следва ли съдът да не се произнася по тези факти, след като са посочени от ищеца в нарочна молба по делото?“, 4. „Правилно и законосъобразно ли е определението на апелативен съд [населено място]?“, 5. „Правилно ли е определена подсъдността на гр. д. 547/2017 по опис на Пз ОС?“, 6. „Представлява ли нарушение на чл. 6.1 от КЗПЧОС определянето на предявения иск по 2б ЗОДОВ за подсъдно на Окръжен съд Пазарджик?“, 7. „Представлява ли нарушение на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ определянето на предявения иск по чл. 2б от 3ОДОВ за подсъдно па Окръжен съд Пазарджик?“, 8. „При настъпило правоприемство преди даване ход по същество на делото, следва ли да се вземе под внимание настоящият адрес на приемника?“, 9. „Представлява ли нарушение на чл. 140 и чл. 146 ГПК несъобразяването на първоинстанционния съд с направеният от самия него от доклад по делото във връзка с упражняване на правото на избор на подсъдност по чл. 6 ЗОДОВ, когато в доклада е посочено, че съдът е сезиран от Г. Д. и той е ищец?“, 10. „Правилен и законосъобразен ли е първоинстанционния доклад по гр. д. 547/2017 г. на Окръжен съд Пазарджик?“ и 11. „Правилно ли е разпределено гр. д 547/2017 г. на търговски състав на ПзОС и по кои правила следва да се гледа делото, като гражданско или търговско, допустимо ли е делото да се разглежда от търговски състав?“. Поддържа, че въпросите са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение №81 от 12.06.2020 г. по гр. д. №4483/2019 г. на ВКС, IV г. о., практиката на ЕСПЧ – решение от 28.10.1998 г. по дело 28090/95 Perez de Rada Cavanilles v. Spain и, че са от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото.

Препис от частната касационна жалба е връчен на Прокуратурата на Република България и на Апелативна прокуратура – Пловдив, които в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са подали писмен отговор и не изразяват становище по жалбата.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който е изключен от касационен контрол.

Производството е образувано на 20.08.2015 г. пред СГС по предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от Т. Георгиева Б. с регистриран настоящ адрес в [населено място], съвпадащ с мястото на непозволеното увреждане. Ищцата е починала след предявяване на исковата молба и е заместена в процеса от единствения си наследник по закон Г. В. Д.. Съгласно извършена служебна справка към момента на конституирането му правоприемникът е с постоянен адрес в [населено място] и настоящ адрес в [населено място]. По възражение на ответника Прокуратурата на Република България за местна неподсъдност на спора съгласно специалната норма на чл. 7 ЗОДОВ производството пред СГС е прекратено и делото е изпратено на местно компетентния съгласно горепосочената разпоредба съд – Окръжен съд – Пазарджик – определение от 20.06.2016 г. по гр. д. №738/2015 г. на СГС. Определението е потвърдено с определение №921 от 16.03.2017 г. по в. ч. гр. д. 884/2017 г. на САС, което определение не е допуснато до касационно обжалване – определение №255 от 11.07.2017 г. по ч. гр. д. №1734/2017 г. на ВКС, III г. о. Пред Окръжен съд – Пазарджик е образувано гр. д. №547/2017 г., като в хода на производството с молба от 07.10.2020 г. Г. В. Д. е направил искане за изпращане на делото за разглеждане на Окръжен съд – Русе, с твърдение, че живее в [населено място], област Русе, който е и регистрирания негов настоящ адрес. С определение №260093/29.10.2020 г. Окръжен съд – Пазарджик е оставил молбата без уважение по съображения, че подсъдността е окончателно определена към момента на предявяване на иска съобразно мястото на увреждането, съвпадащо с настоящия адрес на първоначалния ищец Т. Георгиева Б. и не може да бъде променяна поради настъпили нови обстоятелства – заместването на страната поради нейната смърт. С обжалваното в настоящото производство определение №260038/26.01.2021 г. по в. ч. гр. д. №2/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив е прието, че направеното Г. В. Д. възражение за местна неподсъдност на спора е недопустимо и определението, с което е разгледано по същество следва да се обезсили по съображение, че в хипотеза на чл. 7 ЗОДОВ, досежно местната подсъдност на посочените в нея спорове е приложима на основание пар. 1 ЗР на ЗОДОВ и разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ГПК – съгласно която възражението за местна неподсъдност на процесния спор може да се повдига само от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба.

Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона в т. 9, б. в на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. За определенията по чл. 121 ГПК, при които не е налице прекратяване пред сезирания съд, контролът е двуинстанционен.

В случая въззивният съд не е постановил за първи път преграждащо определение, а е упражнил въззивен контрол по допустимостта на първоинстанционното определение, с което първоинстанционният съд е отхвърлил направения отвод за местна подсъдност. Определението на Апелативен съд – Пловдив е окончателно и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Неправилното посочване в диспозитива му, че подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС не създава обжалваемост на определението. Поради изложеното частната касационна жалба на Г. В. Д. се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Доколкото служебната проверката за допустимост на частната касационна жалба предхожда произнасянето по допускането до касационно обжалване на определението, съдът няма да изследва предпоставките за допускане до касационно обжалване, които са на процесуално допустими жалби.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационната жалба на Г. В. Д. против определение №260038/26.01.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. №2/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Отделение/Колегия: Предстои добавяне

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]