Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Марио Първанов


Анотация

Въпрос

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като посочи кои от доводите и възраженията са неоснователни?

Отговор

Спорът е разрешен със следното Решение

Текст

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател:

МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове:

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело №******г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н. Б., срещу решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №******год. по гр. д. №******г. на Варненския районен съд като признато за установено по отношение наследниците на Б. Д. П. – Д. Б. П. и Е. Б. П., че не дължат на касатора общо сумата 5407.58 лв. по фактура №[ЕГН]/14.05.2019 г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 30.03.2017 год. до 29.03.2018 г. за обект находящ се в [населено място], с клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер [ЕГН].

Въззивният съд е приел, че ответникът по иска не е установил, че доставената енергия, отчетена в невизуализирания регистър 1.8.3., е натрупана през периода след монтажа на процесното СТИ, по който е отчетена енергията. Видно от протокола за монтаж на СТИ на процесния обект, показанията по тарифа 1.8.3 не са посочени. Не е доказано по безспорен начин, че СТИ за периода от датата на производството си до монтажа на 27.10.2015 г. не е бил монтиран другаде. При това на практика съществува възможността енергията да бъде отчитана само по тарифа 1.8.3. По този начин не може да бъде направен и извод, че натрупването на отчетената в скрития регистър енергия е станало именно след тази дата и то в периода 29.03.2017 г. до 30.03.2018 г. Доказателствената тежест обаче е именно за продавача-ответник да установи, че е доставил посоченото количество преминала електроенергия, натрупана по скрития регистър, именно на абоната, т. е. след монтажа на СТИ. Това доказване не е проведено своевременно, въпреки че още в исковата молба ищецът е твърдял, че оспорва натрупването на енергията през процесния период. Фактът, че енергията е доставена именно на наследодателя на ищците като купувач, в период след монтажа на процесното СТИ, както и че към момента на монтажа показанията по всички тарифи, включително и 1.8.3 са били нулеви, остава недоказан. Затова и не е налице основание да бъде прието, че наследниците на ищеца дължат заплащане на стойността на натрупаното количество енергия по невизуализирания регистър, с оглед на което и предявеният установителен иск за недължимост на сумата от 5 407,58 лв. или по 2 703,79 лв. от всеки от новоконституираните ищци е основателен и следва да бъде уважен.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по множество въпроси, сред които и този – длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като посочи кои от доводите и възраженията са неоснователни. Посочени са решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Ответниците по жалбата Д. Б. П. и Е. Б. П., със съдебен адрес – [населено място], оспорват жалбата

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.

Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочения по-горе въпрос. Той е обусловил изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 108.15 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1396 от 13.08.2021 г. по в. гр. д. №1488/2021 г. на Варненския окръжен съд.

УКАЗВА на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 108.15 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІII г. о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

Определението е окончателно.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
    Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като посочи кои от доводите и възраженията са неоснователни?
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]