Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2020

докладвано от съдия Зоя Атанасова


Анотация

Въпрос

Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след именението на закона за енергетиката в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013 г.?

Отговор

В практиката на ВКС се съдържа разрешение на правния въпрос за времето преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012г./ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., според което е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер. Прието е, че горепосоченото разрешение, поради принципното му сходство, следва да намери приложение и в хипотезата по делото, при която са отменени ПИКЕЕ от 2013г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, и липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Прието е, че това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Прието е, че според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Възприета е константната практика на ВКС, изразена в решения на състави, постановени по чл.290 ГПК, според която при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г.

Текст

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 29 септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗОЯ АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ, ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при секретаря Райна Пенкова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело №******година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Е. П. П.“ АД, чрез адв. Н. Б. срещу решение №******г. по в. гр. дело №******г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №******г. по гр. дело №******г. на Районен съд населено място, с което е прието за установено в отношенията между ищеца Б. К. П. и ответникаЕ. П. П.” АД населено място, че ищецът не дължи на ответника сумата 6584.33 лв., представляваща начислена ел. енергия за периода от 22.02.2017 г. до 21.02.2018 г. за обект на потребление, находящ се в населено място, улица на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли.

Ответницата по касационната жалба Б. К. П., чрез адв. К. Т. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба по същество.

Касационен въпрос

С определение №255/02.04.2021 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение на Варненския окръжен съд по правния въпрос: налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след именението на закона за енергетиката в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013 г.

Мотиви

Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съдът е приел, че в Констативен протокол №1900887/21.02.2018г., съставен от служители на „Е. С.“АД са отразени резултатите от проверка на измервателната система на обект в населено място, улица. Посочил е, че електромерът е демонтиран със снети показания от регистри 1.8.1,1.8.2,1.8.3.,1.8.4. и 1.8.0., за експертиза от БИМ, и е подменен с нов.

Прието е, че констатациите на метрологичната експертиза, обобщени в констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №1416/06.06.2019г.-АУ-Е-000029-11006/23.02.2018г. на БИМ, РО-В., посочват, че електромерът е тип МО2, статичен, еднофазен, двутарифен, с измерени показания на тарифите: Т1 009488.6kWh. и Т2-032507.0kWh. При проверка на точността не е установена грешка над максимално допустимата/ т. 4.4.,4.6/. В заключение е прието, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност, но не отговаря на техническите характеристики – при софтуерен прочит е установена намеса в тарифната схема и разпределяне на преминала ел. енергия върху невизуализирана тарифа Т3 -038009.1 kWh.

Приел е, че въз основа на получените данни от скрит регистър е издадено становище за начисление на допълнително количество електрическа енергия – 38009 кВТч, за периода от 22.02.2017г. до 21.02.2018г. , осчетоводено с фактура №/18.06.2019г., на стойност 6584.33лв. с ДДС, че абонатът е уведомен за задължението и срок на погасяване.

Относно приетото заключение по назначената СТИ е посочено, че същото се преценява като обективно и компетентно в частите по т. 1 и т. 2, за метрологична годност на провереното СТИ, срок, параметризация и отчитане по активни регистри 1.8.1. и 1.8.2., по т. 3, относно възможността за софтуерно претарифиране / преценявана по данните от КП на БИМ/, и т. 4. за верността на изчисленията по цени, одобрени от КЕВР, като не се възприето по т. 5, тъй като поставеният въпрос е от правно естество.

От правна страна е прието, че разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел. енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение, при действащите към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.

Приел е, че правната регламентация на процесните отношения между доставчика и потребителя на ел. енергия е дадена в ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т. 3 Протокол №147/14.10.2013г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Приел е още, че към датата на проверката са отменени, съответно чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ с Решение №1500 от 06.02.2017г. по адм. д.№2385  /  2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г. Посочил е, че действащи за разглеждания период са разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ, отменени с Решение №2315/21.02.2018г. по адм. д.№3879  /  2017г., ВАС, обн. ДВ бр. 97/23.11.2018г.

Прието е, че в случая енергийното дружество е формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в посочения корекционен период, прилагайки нормата на чл. 50 ПИКЕЕ /отменена с решение 2315  /  2018г. ВАС, обн. ДВ, бр.97/2018 г./, в сила към датата на проверката.

Съдът е приел, че начисленото количество е определено изцяло по показанията от регистър 1.8.3/ Т3- върхова / като реално потребление на доставена и неотчетена ел. енергия за посочения период, след извършена проверка на електромера в лабораторни условия. Приел е още, че е потвърдена параметризацията на СТИ, с редовен отчет на консумираната ел. енергия на обекта по две тарифи–дневна /регистър 1.8.2/ и нощна / регистър 1.8.1./, че са снети показанията на активни регистри, че електромерът е без външни дефекти, с необходимите обозначения на табелката, знаци и пломби, т. е. без индикация за неправомерен достъп до вътрешната конструкция. Срокът на метрологична годност не е изтекъл.

Посочено е, че при този модел електромери, които не са SMART, не се осъществява дистанционно отчитане на натрупани количества, включително за невизуализирани на дисплея регистри, и възможност да бъде установено несъответствие с получените при редовен отчет показания. Прието е, че прочит на невизуализиран регистър е извършен със специален софтуер, който по лиценз е предоставен на енергийното дружество.

Преценено е за неоснователно възражението за правно обосновано начисляване, съобразно фактическия състав на приложеният чл. 50 ПИКЕЕ. Прието е, че при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, възниква право на дружеството да начисли допълнителна сума в рамките на минал отчетен период, за срок от допускане на грешката до нейното констатиране. Според съда корекционните предпоставки ще бъдат изпълнени, ако са налице предходни данни за показанията от всички регистри-активни и неактивни, при които в условията на последваща проверка е възможно да се установи точното количество електроенергия потребено на обекта в лимитирания от закона корекционен период, че преценявани комплексно в приложената от дружеството хипотеза водят до обосновано заключение за потребление в посочения размер за конкретния период.

Приел е, че положителен извод за посочените обстоятелства не може да се направи от представеният по делото на КП №1113033/ 08.11.2013г. за монтаж на електромер с идентичен фабричен номер и вписани „0“ показания на регистри 1.8.1 и 1.8.2, но без данни за неактивните – 1.8.3 и 1.8.4. Приел е още, че данните от монтажа през 2013г. съпоставени с резултатите от проверката на 21/23 02.2018г., не водят до обосновано заключение за реално потребление на допълнително начисленото количество ел. енергия в конкретния едногодишен период.

Формиран е краен извод за правилност на решението на първоинстанционния съд, с което искът е уважен по идентични правни заключения. Решението на Варненския районен съд е потвърдено.

По правния въпрос:

С решение №150/26.06.2019 г. по гр. дело №4160/2018 г. на ВКС III г. о. по чл. 290 ГПК е възприета практиката на ВКС, изразена в решение №21/01.03.2017г. по гр. д. №50417/2016 г. на ВКС, I г. о. В последното се съдържа разрешение на правния въпрос за времето преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /обн. ДВ бр. 54  /  2012г./ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., според което е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер.

Съдебният състав е приел, че горепосоченото разрешение, поради принципното му сходство, следва да намери приложение и в хипотезата по делото, при която са отменени ПИКЕЕ от 2013г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, и липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Прието е, че това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.

Прието е, че според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по – малък размер и съответно е заплатена по – малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с №2385  /  2016 г., в сила от 14.02.1017г. и №3879  /  2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Възприета е константната практика на ВКС, изразена в решения на състави, постановени по чл. 290 ГПК, според която при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.

При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в /отм./ чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло посочената практика на ВКС. Същата е доразвита в редица последващи решения на състави на ВКС по чл. 290 ГПК.

По основателността

Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че касационната жалба е основателна по следните съображения:

По делото от фактическа страна е установено следното:

Ищцата Б. К. П. е потребител на електрическа енергия на основание сключен договор с ответника – сега жалбоподател „Е. П. П.” АД за доставка на такава енергия.

От приложения по делото Констативен протокол №1900887/21.02.2018 г. се установява, че на 21.02.2018 г. длъжностни лица на „Е. П. М.” АД са извършили техническа проверка на измервателната система в обект на ищцата Б. П., находящ се в населено място, улица, с клиентски №и абонатен №. При проверката са констатирани показания на СТИ, посочени в протокола, а именно: в регистър 1.8.1 са отчетени 009488 кВТч, в регистър 1.8.2 – 032506 кВТч, в регистър 1.8.3 – 058009 кВТч, в регистър 1.8.4 – 000000 кВТч, в регистър 1.8.0 – 080004 кВТч. В протокола е удостоверено, че е установена грешка при отчитане на електромера „00.48%”. Електромерът е демонтиран и подменен с нов, а подмененият електромер е поставен в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба №508768. Констативният протокол е съставен и подписан от двама служители на „Е. П. М.” АД и от двама свидетели.

Според приложения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №1416/06.06.2019 г. на Регионален отдел населено място, към Български институт по метрология електромерът е представен в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба №508768, че при огледа е установено съответствие с Констативен протокол №1900887/21.02.2018 г. Посочени са показанията на тарифите: тарифа 1-009488.6 кВТч, Тарифа 2-0032507.0 кВТч. Установено е отсъствие на механични дефекти на кутията, клемите, клемния блок на електромера. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3 – 038009,1 кВТч. В констативния протокол на БИМ е удостоверено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на електрическата енергия. При продължително включване с отчитане на показващото устройство е констатирана грешка „0.22%” при максимална допустима грешка+/-2”.

От Становище за начисление на електрическа енергия на ответното дружество от 17.06.2019 г. се установява, че е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия общо в размер на 38009 кВТч за периода от 22.02.2017 г. до 21.02.2018 г., от които 4582 кВТч за периода от 22.02.2017 г. до 06.04.2017 г., 8851 кВТч за периода от 07.04.2017 г. до 30.06.2017 г. и 24576 кВТч за периода от 01.07.2017 г. до 21.02.2018 г. Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.

По делото е приложена фактура №/18.06.2019 г. с получател ищцата, според която е начислена сумата 6584.33 лв. от ответното дружество, представляваща незаплатена от ищцата потребена електрическа енергия за процесния обект на потребление с клиентски номер и абонатен номер за периода от 22.02.2017 г. до 21.02.2018 г. по посочените в становището данни.

Установява се по делото от приложените Уведомителни писма от „Е. С.” АД и „Е. П. П.” АД, че ищцата е уведомена за извършената проверка на измервателната система на процесния обект и му е изпратено копие на съставения констативен протокол №1900887/21.02.2018 г. Ищцата е уведомена за дължимост на сумата от 6584.33 лв. по фактура №/18.06.2019 г. със срок на плащане до 28.06.2019 г. Установява се също от приложеното извлечение за фактури и плащания на ищцата, че процесната фактура не е заплатена от нея.

От приложения по делото Констативен протокол за монтаж на СТИ №1113033/08.11.2013 г. се установява, че в процесния обект на потребление е подменено СТИ с нулеви показания на дневна и нощна тарифа.

Съгласно заключението на вещото лице инж. К. М. по назначената СТЕ процесния електромер е от одобрен тип. Характеристиките му са посочени в раздел IV, т. 1. Вписан е в Държавния регистър на одобрени СТИ. Метрологичната му проверка е от 2012 г. Преминал е метрологична проверка преди да бъде монтиран на място. Метрологичната му годност е шест години. При неманипулирана/нормална/ схема на присъединяване на абонат към ел. разпределителната мрежа следва цялото количество потребявана ел. енергия от абоната да преминава през измервателната схема на СТИ. В КП №1900887/21.07.2018 г. на Е. С. ЕК не е констатирана намеса или промени в схемата на присъединяване на абонат с №. Вещото лице е посочило, че поради това отчетените в тарифа Т3 количества електроенергия в размер на 38009 кВТч са преминали през СТИ с фабр. №1114021262278865 електромер тип МЕ 162, регистрирани в тарифа, която не се визуализира/не се отчита при инкасиране и съответно не се заплаща/. Според заключението фактура №от 18.06.2019 г. на „Е. П. П.” АД е изчислена на база Становище за начисление на ел. енергия от 17.06.2019 г. на Е.-С. ЕК за периода от 22.02.2017 г. до 21.02.2018 г. Извършените изчисления са математически точни, като цените на електроенергията за отделните подпериоди са съгласно приетите от КЕВР.

Правилно е прието от съда, че ищцата Б. П. е потребител на електроенергия на основание сключен договор за доставка на такава енергия с ответника „Е. П. П.” АД. Неправилен е извода на въззивния съд, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ от 2013 г., че не са установени предпоставките, предвидени в този текст, за да се извърши допълнително начисляване на количество ел. енергия, както и, че не е установено реално потребление на допълнително начисленото количество ел. енергия на ищцата за процесния едногодишен период. Последният извод е формиран само въз основа на данните от монтажа през 2013 г. на процесното СТИ, съпоставени с резултатите от проверката на 21.02.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ от 2013 г. в сила към момента на проверката на СТИ – 21.02.2018 г. при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. Тази разпоредба е неприложима към момента на момента на проверката на СТИ на ищцата – 21.02.2018 г. в хипотеза на преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникват по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия и имат специална регламентация в Закон за енергетиката /ЗЕ/. Специалната регламентация в ЗЕ не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по – малък размер и съответно е заплатена по – малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с №2385  /  2016 г., в сила от 14.02.2017г. и №3879  /  2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съгласно константната практика на ВКС, изразена в решения на състави, постановени по чл. 290 ГПК при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение, като постановено в нарушение на приложимия материален закон – чл. 183 ЗЗД следва да се отмени.

На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, тъй като се налага да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия. Съдът не е извършил преценка на всички доказателства относно установяване или не на факта на реално потребление на посоченото в скрития регистър количество електроенергия, налице ли е външна софтуерна намеса, кога е извършена, по какъв начин е осъществена, от кого и др.

При новото разглеждане на делото съдът следва да анализира доказателствата по делото и да формира решаващи изводи – фактически и правни по съществото на правния спор, както и да обсъди доводите и възраженията на всяка от страните. За изясняване на делото е необходимо да се ползват специализирани знания за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване през процесния период. Ответникът-сега жалбоподател е направил искане с отговора на исковата молба за назначаване на експертиза и е поставил въпроси от компетентност не само на електроинженер, но и от компетентност на софтуерен специалист. Първоинстанционния съд е определил вещо лице електроинженер за изпълнение на задачите. Поради това и при съобразяване на направените оплаквания във въззивната жалба в правомощията на въззивния съд е да констатира непълнотата на заключението на техническата експертиза и да допусне допълнителна или повторна експертиза на основание чл. 201 ГПК за изясняване на релевантните за спора факти, в който смисъл са и задължителните указания по т. 3 от т. решение №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед на посоченото съдът преценява, че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивния съд следва да допусне комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване да даде отговор на въпросите, поставени в отговора на исковата молба, както и на следните въпроси: осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако е налице – по какъв начин и кога е извършено; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано като ново (в обекта е монтирано на 08.11.2013 г. след първоначална метрологична проверка с нулеви показания), да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в скрития регистър на СТИ електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „намеса в тарифната схема на СТИ; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2013 г. на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за 1-годишния период, за който допълнително е начислена стойността й и възможно ли е тя да се разграничи на дневна и нощна тарифа за потребление.

По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд на основание чл. 294, ал. 2 ГПК.

Диспозитив

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

Отменя изцяло въззивно решение №260171/22.07.2020 г. по в. гр. дело №266  /  2020 г. на Варненския окръжен съд.

Връща делото на Окръжен съд Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.


Препраща към

  • Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
    Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на закона за енергетиката в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013 г.
  • Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018
    Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа…
  • Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2016
    Има ли законово основание преди новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ от 2013 г. операторът на електропреносната или разпределителна мрежа да извършва преизчисляване на сметките на потребителите за минал период, ако не е установена намеса в СТИ, а се касае до неточно изчисление от страна на оператора,…
  • Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013
    Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]