Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА, АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба ЗАД „Армеец“ срещу решение №******г. по в. т. д. №******г. на Апелативен съд- Бургас, с коeто се потвърждава решение №******г., постановено по т. д. №******г. от Окръжен съд-Ямбол, в частта за уважаване на иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявен от М. Д. Я. срещу ЗАД „Армеец“ за сумата 10 500 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на дядо й М. Я. И., настъпила вследствие на ПТП на 19.08.2016г. в [населено място], причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС „Тойота Авенсис“ с рег. [рег. номер на МПС]

при нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че за ищцата не е възникнало право за получи обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на дядо й, неин възходящ по права линия от втора степен, тъй като не се доказва, че по своето съдържание и интензитет връзката им е надхвърляла обичайните предели на доверие, любов и подкрепа. Излага доводи и за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Касаторът претендира да се отмени решението в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен искът като неоснователен. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата М. Д. Я., чрез адв. Ч. поддържа, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор. Претендира разноски.

Касационен въпрос

С определение №318/27.05.2021г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос „относно материалноправната легитимация на лицата извън кръга на посочените в Постановление №4/61г. и Постановление №5/69г. на Пленума на Върховния съд и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки”.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, въззивният съд приема за безспорно, че с влязла в сила присъда е установена вината на водача на процесното МПС, който е нарушил правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на М. И. – дядо на ищцата – престъпление по чл. 343, ал. 1 НК, буква в, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. с чл. 54 НК и чл. 58а, ал. 1 НК. След анализ на гласните доказателства решаващият съдебен състав приема, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на дядо й, тъй като връзката между тях е била особено близка. Заради честото и продължително отсъствие на родителите от дома между дядо и внучка била създадена особена привързаност и близост; той полагал за нея специални грижи поради честото й боледуване като малка, а след смъртта на майка й – полагал родителски грижи. Починалият осъществявал бащини функции спрямо ищцата и бил възприеман от нея в ролята на най-значимия в живота й възрастен и житейски наставник. След установяването й да живее в друго населено място ищцата продължила интензивни контакти със своя дядо, посещавала го два- три пъти в месеца и той присъствал в най-значимите за нея житейски събития. Преживяла загубата му с доминиращи симптоми на тъга, потиснатост, безрадостно настроение и плачливост, чийто интензитет е бил в рамките на нормалното преживяване на скръб от загубата на неин близък. Преходът на чувствата от загуба към раздялата с него е бил осъществен без прерастване на негативните емоции в разстройство на афективността или други психични функции и процеси. С оглед изложеното и като приема, че е налице 30% съпричиняване на вредата от пострадалия, съдът стига до извод, че предявеният от ищцата иск се явява основателен в уважения от първоинстанционния съд размер – 10 500 лева.

Въззивната инстанция счита, че съгласно пар. 22 ПЗР КЗ разпоредбите на част четвърта от отменения КЗ са приложими, доколкото след влизане в сила на този закон по отношение на заварените застрахователни договори страните не са договорили друго. Намира за неоснователно възражението на застрахователя, че ищцата не е правоимаща по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, като излага доводи, че увредените лица, към които възниква отговорността на застрахователя не са определени лимитативно в приложимия закон, а техният кръг е бил ограничен от задължителната тълкувателна практика – ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г. Съобразява, че с ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. ОСГТНК на ВКС, предвид липсата на уредба в националния закон, уреждаща изрично лицата, които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, както и на ясни критерии за тяхната материалноправна легитимация, следващи от поетите от Република България като държава – членка ангажименти с цитираните директиви, е прието, че е налице основание да се отстъпи от възприетото в Постановление №2/84г. разрешение и да се предвиди възможност за присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените в Постановление №4/61г. и Постановление 5/69г. Съдът стига до извод, че качеството на лицата, които като увредени по смисъла на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ имат право да претендират пряко от застрахователя обезщетение, не се изключва априори от датата на постановяване на горецитираната задължителна съдебна практика. Тяхната активна легитимация е обусловена от доказването на предпоставките по т. 1 на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т. д. №1/2016 г., ОСНГТК- извън лицата, посочени в ППВС №4/25.V.1961г. и ППВС №5/24. ХI.1969г., материалната легитимация на други лица – близки на пострадалия, следва само по изключение – когато е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, заради която лицето търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Решаващият съдебен състав излага аргументи, че предвид установената СПЕ обичайна степен на преживяване на скръб и емоционално страдание от ищцата, без прерастването им в афективно или друг вид разстройство на психичните функции и процеси, като се държи сметка също и за изградените нови семейни връзки в живота й, справедливият размер на обезщетението е 15 000 лева, като той следва да бъда намален с 30% съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвид установеното виновно поведение и от страна на пострадалия, с което същият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Като неоснователно е отхвърлено и възражението на застрахователя, че при определяне на размера на обезщетението съдът е следвало да съобрази разпоредбата на пар. 96 ПЗР ЗИД на КЗ. Съдът поддържа, че съгласно пар. 22 ПЗР КЗ и липсата на друго уговорено между страните по застрахователния договор от 2015г., правата във връзка с него се уреждат по раздел четвърти на отменения КЗ, а не при съобразяване с разпоредбите на КЗ в сила от 01.01.2016г, вкл. разпоредбата на пар.96 ПЗР ЗИД на КЗ. Излага и допълнителен довод, че разпоредбата на пар.96 предвижда сума на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, която е по-малка от установените лимити в чл. 1, пар.2 на Втора директива 84/5, транспониран в чл. 492 КЗ /чл. 266 КЗ /отм./, поради което не следва да се прилага от съда.

По поставения материалноправен правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:

С Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т. д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/25.V.1961г. и Постановление №5/24. ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Дадени са разяснения, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато са налице конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия душевни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС, предвиждащи право на обезщетение само за най-близките на починалия.

Налице е споделена от настоящия състав съдебна практика на ВКС, че с оглед дадените в цитираното тълкувателно решение разрешения обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете горепосочените постановления на Пленума на ВС, се присъжда само по изключение- когато е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително са претърпени неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Първата предпоставка- особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка, е налице, когато се установят конкретни житейски факти и обстоятелства, довели до особено силна привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС №4/25.V.1961г. и ППВС №5/24. ХІ.1969г. При преценката за наличие на такава силна връзка следва да се съобрази обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между роднини като братя и сестри, баба/дядо и внуци се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да се приеме, че между роднини като посочените е налице особено близка връзка, не е достатъчно да се установи формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, а следва да се докаже, че са настъпили конкретни житейски обстоятелства, обусловили възникване на по-голяма от близостта, считана за нормална и обичайна за съответната родствена връзка. Като примери за подобни житейски обстоятелства, относими към връзката между бабите/дядовците и внуците, се сочат отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини /заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др./, а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина /решение №372 от 14.01.2019г. по т. д. №1199/2015г. на ВКС, II т. о.; решение №92 от 17.11.2020г. по т. д.№1275/2019г., на ВКС, II т. о. и др.).

По основателността

По касационната жалба:

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС и е неправилно. Необоснован с оглед доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че в конкретния случай между ищцата и нейния дядо, починал при процесното ПТП, е съществувала особено силна връзка, по-силна от традиционната за отношенията между баба/дядо и внуци, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За отношенията между ищцата и дядо й са събрани гласни доказателства /свидетелски показания на нейна сестра и на мъжа, с когото живее на съпружески начала от 10 години/, от които се установява, че между М. и починалия М. Я. е имало много добри отношения, тя много го е обичала и е била силно привързана към него. С оглед установените от свидетелите обстоятелства /ищцата, заедно с другите й братя и сестри е живеела в [населено място], родителите им са ходили на работа и за всички тях се е грижил дядо им М.; за ищцата дядото се е грижил повече, защото имала здравословни проблеми; че им бил като баща; че майка им починала преди 8-9 години; че от 10 години ищцата живеела на съпружески начала със св. Р. в [населено място], като два-три пъти месечно ходили на гости на дядо й, защото били много близки; св. Р. поискал М. за жена от дядо й/ не може да се направи обоснован извод, че отношенията между ищцата и дядо й са били по-трайни и интензивни от обичайните отношения между баба/дядо и внуци. Безспорно ищцата е обичала много дядо си, с когото е изградила силна и топла емоционална връзка на обич и привързаност. Но следва да се съобрази обстоятелството, че ищцата е имала родители /майка й е починала преди 8-9 години според показанията на св. Д., т. е. около 2011г./, дядото на ищцата се е грижил за всички деца, тъй като са живеели заедно, а родителите им са ходили на работа, а за нея се е грижил повече предвид здравословното й състояние. Изложените факти и обстоятелства не доказват изключително силна връзка по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, а нормалната за българските бит и традиции духовна и емоционална близост между такива роднини.

Необоснован с оглед събраните гласни доказателства и заключението на съдебно-психиатричната експертиза е и изводът, че ищцата е търпяла морални болки и страдания от смъртта на дядо й по-продължителни и интензивни от нормалните за подобна категория отношения. Изпитваните от ищцата мъка, тъга, потиснатост и притеснения, могат да се определят като обичайни за загубата на близък роднина.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищцата не от кръга лица, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, поради което и предявеният от нея иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да плати на ответника сумата 240.00 лева разноски за касационното производство /държавна такса/, 410.00 лева разноски за въззивното производство /държавна такса и юриск. възнаграждение/ и още 61.25 лева разноски за първоинстанционото производство.

Диспозитив

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 293, ал. 1 във връзка с ал. 2 ГПК

ОТМЕНЯ решение №7 от 06.02.2020г. по в. т. д. №348/2019г. на Апелативен съд- Бургас, с което се потвърждава решение №30 от 02.08.2019г., постановено по т. д. №54/2018г. от Окръжен съд-Ямбол в частта за уважаване на иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявен от М. Д. Я. срещу ЗАД „Армеец“ за сумата 10 500 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на дядо й М. Я. И., настъпила вследствие на ПТП на 19.08.2016г. в [населено място], причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС „Тойота Авенсис“ с рег. [рег. номер на МПС] , ведно със законната лихва върху сумата считано от 21.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата и в частта на разноските, присъдени на ищцата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявен от М. Д. Я., ЕГН [ЕГН] срещу ЗАД „Армеец“ , [населено място] за сумата 10 500 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на дядо й М. Я. И., настъпила вследствие на ПТП на 19.08.2016г. в [населено място], причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС „Тойота Авенсис“ с рег. [рег. номер на МПС] , ведно със законната лихва върху сумата считано от 21.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М. Д. Я., ЕГН [ЕГН] да плати на ЗАД „Армеец“ , [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 240.00 лева разноски за касационното производство, сумата 410.00 лева разноски за въззивното производство и сумата 61.25 лева разноски за първоинстанционото производство.

Решението не подлежи на обжалване.