Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2016

1. Необходимо ли е ищецът изрично да е поискал от съда да признае за установено съществуването на вземанията му по договора за кредит за вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, които вноски са детайлно посочени в извлечение от счетоводните книги, като част от общото вземане или въззивният съд следва да ги признае за установени и без изрично искане /имайки предвид, че САС е постановил, че вземането съществува в размер и по основание така, както е заявено пред заповедния съд/?

2. Следва ли въззивният съд по иск с правно основание по чл. 422 ГПК - във вр. чл. 415 ГПК да признае за установено съществуването на вземане на ищеца по договор за банков кредит по отношение на вноските по кредита и другите акцесорни вземания с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и включени в представеното извлечение от счетоводните книги, ако за първи път такова изрично искане е направено от ищеца в хода по същество пред първата инстанция?

3. Ако е необходимо изрично искане по т. 1, кой е крайният момент, до който ищецът трябва да го упражни – при подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, при депозиране на исковата молба по чл. 422 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, при устните състезания в първата инстанция?

4. Представлява ли изменение на основанието на иска по чл. 422 ГПК установяване на съществуването на вноски и други акцесорни вземания с настъпил падеж по договор за банков кредит (посочени в извлечението от счетоводни книги при подаване на заявлението по чл. 417 ГПК), представляващи част от общото вземане, предмет на установителния иск с оглед постановките на т. 11, б. „б” от ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.?