Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА БОНЕВА, БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело №******г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена П. Т. Е., чрез адв. Й. П. Й. от АК София, срещу въззивно решение №******г. постановено по въззивно гр. д. №******г. от Окръжен съд Перник.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса: съдът по иска, предявен по реда на чл. 415 ГПК, респективно 422 ГПК, произнася ли се по допустимостта на заповедното производство и за наличието на основания по чл. 410, съответно чл. 417 ГПК, за издаване на заповедта за изпълнение.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
Исковете, предявени по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422 ГПК са установителни. Ищецът (кредитор) се ползва от изпълнително основание - издадената заповед. Оплаквания срещу самата нея могат да се релевират единствено в заповедното производство по реда на чл. 413 ГПК,
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на бюлетин "Dictum Плюс" е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.