Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

се твърди въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с определение №31 от 12.07.2012 г. по ч. гр. д. №293/2012 г. на ВКС, Второ г. о.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Иво Димитров ч. т. д. №******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена Г. С. Б. и И. С. А. против определение №******г., постановено Софийски градски съд /СГС/, Гражданско отделение, I-1 състав по ч. гр. д. №******г. С обжалваното по касационен ред въззивно определение е потвърдено първоинстанционно разпореждане №******г., постановено Софийски районен съд, 90-ти състав по гр. д. №******г. в частта му, с която съдът е оставил без уважение молбата на частните жалбоподатели за освобождаването им от държавна такса.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че решаващият извод на въззивния съд в насока на това, че частните жалбоподатели могат да заплатят дължащата се държавна такса по делото е базиран на предположението, че имат спестявания в големи размери, щом са заплатили авансово адвокатско възнаграждение на процесуален представител. Излага се, че изводите на съда не могат да се базират на предположения, които не намират опора в обстоятелствата и доказателствата по делото, а освен това такъв един извод е в противоречие и с нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК, която не свързва заплащането на адвокатско възнаграждение с такива последици.

Иска се отмяната на обжалваното определение и освобождаването на частните жалбоподатели от държавна такса.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се обосновава с произнасяне от страна на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправни въпроси, както следва:

1. „Може ли да бъде основание за отказ от освобождаване от държавна такса ангажирането на адвокатска защита и заплащане на адвокатско възнаграждение? Налице ли е такава предпоставка в закона, относима към основателността на искането по чл. 83 ГПК?“ По този въпрос се твърди въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с определение №31 от 12.07.2012 г. по ч. гр. д. №293/2012 г. на ВКС, Второ г. о.

2. „Налице ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари