Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

докладвано от съдия Геника Михайлова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения по чл. 274, ал. 3 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Когато първоинстанционното решение е обжалвано в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, подлежи ли на връщане като просрочена следваща жалба от същата страна?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова

разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. №******г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е определение №******г. по ч. гр. д. №******г., с което Софийският апелативен съд е потвърдил разпореждане №******г. по гр. д. №******г. на Софийски градски съд за връщане на въззивна жалба вх. №286693/18.05.2022 г. на М. М. С. срещу решение №261356/20.04.2022 г. по същото дело.

Определението се обжалва от М. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по правни въпроси, които уточнени и конкретизирани в съответствие с т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. ОСГТК на ВКС, се свеждат до следните: 1. Редовно ли е връчването на служебен адвокат, когато страната е уведомила съда, че желае лично да получава съобщенията по делото? 2. Обвързана ли е страната от незаконните действия на служебния адвокат? и 3. Когато първоинстанционното решение е обжалвано в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, подлежи ли на връщане като просрочена следваща жалба от същата страна? Касаторът намира въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, към която препраща чл. 274, ал. 3 ГПК), и счита да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че определението противоречи на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.

От ответника Административен съд – София град, ответник и по касация, не е постъпил писмен отговор.

Настоящият състав намира частната жалба с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 1 ГПК, т. 1 и ал. 4), постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК (препис от определението е връчен на 17.11.2022 г., а частната жалба е от 22.11.2022 г.), от процесуално легитимирана страна (определението отрича допустимостта на правото на въззивно обжалване, упражнено лично от жалбоподателя) и при всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а касационното обжалване на определението следва да се допусне, макар и само по третия въпрос. Съображения:

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от адв. Н. И. И., служебен защитник на ищеца М. М. С.. Впоследствие по делото постъпва друга въззивна жалба, подадена лично от ищеца. Първостепенният съд я връща като просрочена, а с обжалваното определение Софийският апелативен съд приема, че разпореждането по чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е правилно, защото и следващата въззивна жалба, подадена лично от ищеца, е следвало да постъпи в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав споделя установената практика на Върховния касационен съд, че е всякога редовно личното връчване на съобщение по делото на пълнолетната страна. Това изключва допълнителната предпоставка по чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по първия повдигнат въпрос.

Общата предпоставка по чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол е налице по третия повдигнат въпрос. Той обуславя (обяснява) обжалвания резултат. По него настоящият състав приема, че когато първоинстанционното решение е обжалвано в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК не подлежи на връщане като просрочена следващата по ред въззивна жалба, подадена от същата страна. Този отговор обобщава установената практиката на Върховния касационен съд (напр. определение №338/04.05.2021 г. по ч. гр. д. №289/2012 г. IV ГО, определение №76/28.01.2013 г. по ч. гр. д. №35/2013 г. III ГО, решение №24/20.02.2014 г. по гр. д. №5245/2013 г. II ГО и много други). Приетото е, че когато страната е подала повече жалби (със същото или различно съдържание) всяка от тях не сезира самостоятелно въззивния съд. Той е сезиран с първата по ред, а ако са постъпили в един ден – с тази с най-малък входящ номер. Постъпването на други жалби със същото съдържание е правно ирелевантно. Те се прилагат по делото, без по тях да се дължи извършване на процесуални действия. Жалбите с различно съдържание са релевантни, но само когато са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Постъпилите след срока също се прилагат по делото, но и те не сезиращите въззивния съд. Само на него законът възлага правомощието да съобрази предмета на обжалване и заявените оплаквания само по онези жалби, които са постъпили в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Въззивният съд го упражнява с доклада по чл. 268, ал. 1 ГПК, респ. със своето решение. Различно е положението, когато в 2-седмичния срок постъпва нередовна въззивна жалба. Молбите, с които в дадения срок са отстранени указаните нередовности, са всякога част от въззивната жалба.

Положителният отговор, даден от Софийският апелативен съд, е в противоречие с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Касационният състав е длъжен да отмени обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане за връщане на въззивната жалба, подадена лично от ищеца (вх. №286693/18.05.2022 г.). Преценката за нейната допустимост е в компетентност на въззивния съд, а на него е и задължението да сравни съдържанието и със съдържанието на въззивната жалба от служебния адвокат, постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Делото следва да се върне на първата инстанция за произнасяне по молбата на служебния защитник за освобождаването му.

При тези мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационното обжалване на определение №2861/14.11.2022 г. по ч. гр. д. №3201/2022 г. на Софийски апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение №2861/14.11.2022 г. по ч. гр. д. №3201/2022 г. на Софийския апелативен съд и потвърденото разпореждане №266611/25.05.2022 г. по гр. д. №4193/2020 г. на Софийски градски съд за връщане на въззивна жалба вх. №286693/18.05.2022 г. на М. М. С. срещу решение №261356/20.04.2022 г. по същото дело.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по молба вх. №287086/20.05.1011 г. за освобождаване на адв. Н. И. И. като служебен адвокат на М. М. С..


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]