Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

докладвано от съдия Джулиана Петкова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

са елемент от определената в Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. „родителска отговорност”, следва да бъдат разгледани и разрешени по правилата на общата компетентност, прогласена в чл. 8 от Регламента, респ. съобразно целите на чл. 5 и чл. 7 Конвенцията – от съда по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране с исковата молба. При така приетото и с оглед неприемането от ответника на подсъдност на спора на български съд, въззивният съд е заключил, че производството по делото е недопустимо предвид липсата на международна компетентност на българския съд.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. Й. Г., чрез адв. Й. К., срещу определение №******г. по ч. гр. д.№******г. по описа на СГС, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд от 03.08.2022г. по гр. д.№******г. за прекратяване на исковото производство.

С обжалваното определение въззивната инстанция е приела за установено, че детето А. и неговите родители, които са страните по делото (Д. Г. – ищец и С. Я. – ответник), са български граждани; че към 23.03.2022г., когато е сезиран българският съд, детето има обичайно местопребиваване в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия; предвид момента на предявяване на исковете – след изтичане на преходния период след напускане на ЕС от Обединеното Кралство – са приложими разпоредбите на ратифицираната от Р Българя и от Обединеното Кралство Конвенцията за компетентността, приложимото право и признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на детето /Конвенцията/, които са идентични тези на Регламент /ЕО/ №******г. и доколкото повдигнатите въпроси са елемент от определената в Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. „родителска отговорност”, следва да бъдат разгледани и разрешени по правилата на общата компетентност, прогласена в чл. 8 от Регламента, респ. съобразно целите на чл. 5 и чл. 7 Конвенцията – от съда по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране с исковата молба. При така приетото и с оглед неприемането от ответника на подсъдност на спора на български съд, въззивният съд е заключил, че производството по делото е недопустимо предвид липсата на международна компетентност на българския съд.

Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение, като твърди, че исковите претенции са четири ( по чл. 127а СК за заместващо съгласие на ответника за издаване на паспорт на малолетния А. и за пътуването му в чужбина, придружен от майка си; за определяне на местоживеене на детето А. на адреса на майка му в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, и за промяна в режима на лични отношения между ответника и детето А. ), а мотивите на съда за липса на международна компетентност на българския съд касаели единствено спора по последните две претенции. Заявява, че по отношение на исканията по чл. 127а СК е компетентен именно българският съд съгласно чл. 4 КМЧП и предвид липсата на възражение по чл. 119, ал. 4 ГПК. Това водило до компетентност на българския съд и по отношение на другите претенции, съгласно чл. 21, ал. 1 КМЧП.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят четири правни въпроса, за които се твърди да са разрешени в противоречие с цитирана практика на ВКС от периода 2010г.- 2015г. И четирите въпроса касаят компетентността на българския съд по претенциите по чл. 127а СК и са следните ( третият и четвъртият са уточнени от касационната инстанция):

1/ Компетентен ли е българският съд по иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК да разреши спор между родители по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, ако майката – ищец и детето са български граждани, а ответникът – баща има обичайно местопребиваване в Р България?

2/ Компетентен ли е българският съд по иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК да разреши спор между родители по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, ако с отговора на исковата молба ответникът не е направил възражение по чл. 119, ал. 4 ГПК?

3/ Международната компетентност на българския съд по исковете по чл. 127а СК налага ли на основание чл. 21 КМЧП разглеждането от този съд и на иначе неподведомствените на български съд небрачни искове за местоживеенето на малолетното дете и режима на лични отношения?

4/ Условие ли е за законосъобразност на атакуваното определение наличието на ясни и убедителни мотиви по заявените в жалбата правни и фактически обстоятелства?

Ответната страна по жалбата – С. А. Я., я оспорва и възразява срещу наличието на основания за допускането й до касационен контрол.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима в частта досежно претенцията по чл. 127а СК вр. с чл. 76, ал. 9 ЗБЛД за заместване съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето и за пътуване на детето извън страната. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК /редакция ДВ бр.8/2017г./, въззивните решения в производства по чл. 127а СК не подлежат на касационно обжалване, а според разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно в частта, касаеща прекратяване на производството по претенциите по чл. 127а СК въззивното определение не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба и в тази й част същата е недопустима.

В допустимата част частната касационна жалба не следва да бъде допускана до разглеждане. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд с обжалваното определение/ решение по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Нито един от поставените от касатора правни въпроси няма отношение към решаващия извод на въззивната инстанция в подлежащата на касационно обжалване част от определението – за липса на международна компетентност на българския съд по въпросите по чл. 127 СК за местоживеенето на детето и режима на лични контакти. И четирите въпроси на жалбоподателя касаят единствено изключената от касационен контрол, съгласно приетото по – горе, компетентност на българския съд по претенциите по чл. 127а СК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.№78605/21.11.2022г. на Д. Й. Г., чрез адв. Й. К., срещу определение №11404/10.11.2022г. по ч. гр. д.№11245/2022 г. по описа на СГС в частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд от 03.08.2022г. по гр. д.№15070/2022 г. за прекратяване на исковото производство в частта по исковете по чл. 127а СК, вр. с чл. 76, ал. 9 ЗБЛД за заместване съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето А. и за пътуване на детето извън страната И ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №11404/10.11.2022г. по ч. гр. д.№11245/2022 г. по описа на СГС в частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд от 03.08.2022г. по гр. д.№15070/2022 г. за прекратяване на исковото производство в частта по исковете по чл. 127 СК за определяне местоживеенето на детето А. и промяна на режима на личните му отношения с бащата.

Определението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг тричленен състав на ВКС, а в останалата част е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]