Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. чрез съпругата му и лице с юридическа правоспособност М. Г.-Д., срещу определение №******[/aam]******г., постановено по ч. гр. д.№******[/aam]******г. от състав на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на М. Д. срещу определение на СГС, І-28състав №******[/aam]******г. по гр. д.№******[/aam]******г., с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение, като твърди, че е постановено от незаконен състав, представлява отказ от правосъдие и е в нарушение на чл. 6 КЗПЧОС.
Като основание за касационно обжалване се сочи това на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдението, че е нарушено правото на жалбоподателя на справедлив процес от безпристрастен съд по чл. 6 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, по следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивната инстанция е приела, че ищецът не е изпълнил в срок указанията за внасяне на дължимата държавна такса, а по искането за освобождаване от заплащането й е налице влязъл в сила отказ и няма промяна в обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което е налице основанието на чл. 129, ал. 2 ГПК за прекратяване на исковото производство.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, които в случая не са налице. Според дадените разяснения в т. 1 Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба. Той може само да го уточни и конкретизира. В случая липсва поставен от жалбоподателя релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, поради което обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация.
Отделно, нарушението на чл. 6 КЗПЧОС, изтъкнато като основание за допускане на касационен контрол, не попада в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото същата предвижда като допълнителен селективен критерий противоречието с актове на КС на Р България и на СЕС.
Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2443/03.10.2022г., постановено по ч. гр. д.№2480/2022 г. от състав на Софийски апелативен съд №428/06.10.2022г.
Определението не подлежи на обжалване.