Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Боян Цонев


Анотация

Въпрос

1) за преценката на съда относно тежестта на извършено дисциплинарно нарушение, по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, в случаите по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; 2) в случай, че работник или служител е с чисто дисциплинарно минало и при неявяването му на работа без основателни причини повече от два последователни работни дни за работодателя най-вероятно не биха настъпили неблагоприятни последици, то може ли въобще да се ангажира дисциплинарна отговорност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, налагайки наказание „уволнение, и ако – да, колко дни минимално трябва да не се е явил на работа; 3) неявяването на работа без законово обоснована причина през учебните ваканции, в това число и лятната, която е 75 дни, от страна на педагогическия персонал, счита ли се за тежко нарушение на трудовата дисциплина и възможно ли е налагане на дисциплинарно наказание „уволнение; и 4) започването на официално потвърдените от Министерството на образованието и науката (МОН) ваканции в учебните заведения, основание ли е за неявяване на работа сред педагогическия състав на дадено училище. По отношение на първия правен въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с решение №133/23.04.2015 г. по гр. дело №5394/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на останалите три правни въпроса касаторът сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но без да излага каквито и да било съображения в тази насока.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело №******[/aam]******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Средно училище (СУ) „Васил Левски” – [населено място] срещу решение №******[/aam]******г., постановено по възз. гр. дело №******[/aam]******г. на Софийския окръжен съд. С обжалваното възивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение №******[/aam]******г. по гр. дело №******[/aam]******г. на Елинпелинския районен съд, са уважени предявените от М. Д. Ф. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, а именно: признато е за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед №942/20.04.2021 г. на директора на ответното училище, във връзка с нейна заповед №941/20.04.2021 г. за налагане на ищцата дисциплинарното наказание „уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „психолог при ответното училище-касатор; и последното е осъдено да ѝ заплати сумата 11 209.02 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното ѝ трудово възнаграждение за времето, през което тя е останала без работа поради незаконното уволнение – за шестмесечния период 20.04.2021 г. – 20.10.2021 г., ведно със законната лихва от 16.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавна такса по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението на училището-касатор по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) за преценката на съда относно тежестта на извършено дисциплинарно нарушение, по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, в случаите по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни; 2) в случай, че работник или служител е с чисто дисциплинарно минало и при неявяването му на работа без основателни причини повече от два последователни работни дни за работодателя най-вероятно не биха настъпили неблагоприятни последици, то може ли въобще да се ангажира дисциплинарна отговорност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, налагайки наказание „уволнение, и ако – да, колко дни минимално трябва да не се е явил на работа; 3) неявяването на работа без законово обоснована причина през учебните ваканции, в това число и лятната, която е 75 дни, от страна на педагогическия персонал, счита ли се за тежко нарушение на трудовата дисциплина и възможно ли е налагане на дисциплинарно наказание „уволнение; и 4) започването на официално потвърдените от Министерството на образованието и науката (МОН) ваканции в учебните заведения, основание ли е за неявяване на работа сред педагогическия състав на дадено училище. По отношение на първия правен въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с решение №133/23.04.2015 г. по гр. дело №5394/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на останалите три правни въпроса касаторът сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но без да излага каквито и да било съображения в тази насока.

Ответницата по касационната жалба – ищцата М. Ф., в отговора си излага становище и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално – за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че няма основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.

Първият правен въпрос, формулиран от страна на касатора, е обуславящ правните изводи на въззивния съд, тъй като в производството пред него не е имало спор, че ищцата, заемаща длъжността „психолог при ответното училище, е извършила процесното дисциплинарно нарушение, като не се е явила на работа през периода 05.04.2021 г. – 09.04.2021 г. включително, без основателна причина; а спорът между страните е относно тежестта на това нарушение, респ. – дали наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение е съответно по тежест на нарушението.

За да извърши тази преценка, окръжният съд е приел за установени следните релевантни обстоятелства по делото: На 05.04.2021 г. ищцата е подала писмено заявление за ползване на пет дни отпуск през пролетната ваканция – за периода на нарушението 05.04.2021 г. – 09.04.2021 г. Върху заявлението е отбелязана заповед №899/05.04.2021 г., но не е положен подпис от директора, т. е. отпускът не е разрешен. На 13.04.2021 г. – в първия ден, в който ищцата е отишла на работа, са ѝ поискани писмени обяснения. Ищцата е дала обяснения, че е учудена за неразрешения ѝ отпуск, тъй като директорката двукратно ѝ телефонирала на 31.03.2021 г. и на 02.04.2021 г. и я приканила да подаде молба за отпуск по време на ваканцията. В констативен протокол, съставен от логопеда в училището Е. М., е отразено, че на 02.04.2021 г. тя провела телефонен разговор с ищцата относно заповед №861/01.04.2021 г. на директора за извършване на контрол и наблюдение на психологическата работа с ученици в платформата „teams“, но ищцата не ѝ предоставила достъп, с аргумент – доверителния характер на терапевтичната работа, както и че учениците не били подготвени. Съдът е приел, че няма данни тази заповед №861/01.04.2021 г. да е била връчена на ищцата. Същевременно от показанията на св. Н. е установил, че внукът на свидетеля – ученик в шести клас, със специални образователни потребности (не можел да чете и пише), е общувал по интернет с ищцата почти ежедневно, включително през пролетната ваканция от 05.04.2021 г. до 12.04.2021 г. Установил е и че в писмо от 19.05.2021 г. до министъра на образованието и науката, кмета на общината и директора на ответното училище, група родители на ученици със специални образователни потребности са изразили несъгласие и огорчение от уволнението на ищцата, като са посочили и че тя успешно работи с децата им.

При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Приел е, че неявяването на ищцата на работа през процесните пет дни реализира нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 1 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, но не задължава работодателя да уволни работника, а работодателят е длъжен да прецени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, субективното отношение на работника, като съобрази критериите по чл. 189, ал. 1 КТ във всеки конкретен случай. Окръжният съд е приел, че в настоящия случай най-тежкото дисциплинарно наказание не е съразмерно с тежестта на нарушението, като в тази връзка е намерил за неоснователни доводите на жалбоподателя-ответник, основаващи се на хипотетични вреди за административната дейност на училището. Също в тази връзка въззивният съд е споделил подробните правни изводи на първоинстанционния съд, като по този начин е препратил към тях и ги е приобщил към своите изводи съгласно чл. 272 ГПК, като в тях е прието следното: Съгласно чл. 190, ал. 1 КТ, дисциплинарно уволнение може да се налага при посочените в т. 1-7 нарушения на трудовата дисциплина, като работодателят е длъжен да се съобрази с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Съгласно тази императивна разпоредба, при налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да извърши преценка на конкретно извършеното нарушение на трудовата дисциплина, съобразно критериите, посочени в закона: тежест на извършеното нарушение; обстоятелствата, при които нарушението е извършено; поведението на работника или служителя. Преценката, извършена от работодателя, относно конкретното нарушение на трудовата дисциплина във всеки отделен случай подлежи на съдебен контрол. Само конкретно прецененото дисциплинарно нарушение може да се съизмери със съответстващото му по вид и тежест дисциплинарно наказание. Съдът също е длъжен да извърши преценка дали има съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание, според посочените в чл. 189, ал. 1 КТ критерии. Тази преценка следва да включи обема и характера на настъпилите вредни за работодателя последици, като следва да се обсъди и личността на нарушителя. Съдът е приел, че в случая доказателствата по делото не дават основание за извод, че извършеното нарушение е в резултат на самоволен отказ от страна на ищцата да изпълнява вменените ѝ трудови задължения, незачитане на работодателя и създаване на затруднения в трудовия процес. Приел е също, че ответникът не е съобразил нито обстоятелствата, при които е извършено нарушението на трудовата дисциплина, нито тежестта на същото, а още по-малко поведението на ищцата. Намерил е, че не е установено ищцата да е действала умишлено, тъй като няма доказателства тя да е уведомена по някакъв начин, че отпускът ѝ няма да бъде разрешен. Посочил е, че вместо това целенасочено от първият ден, след като ищцата е подала молбата си за отпуск, са съставяни констативни протоколи, че същата не се явява. Изтъкнал е също, че ищцата е работила с деца по време на процесния период. В тази връзка съдът е намерил за неоснователни доводите на ответника, че съобразно вътрешни правила, работата на ищцата следвало да се извършва само чрез платформа „teams“, като е посочил, че при обявена извънредна епидемична обстановка са възможни затруднения при работа в електронна среда. На следващо място съдът е приел, че неявяването на ищцата е било през ваканция за учениците и в никаква степен не е довело до влошаване на организацията на работа, до засягане интересите на работодателя или до последици от друго естество, което да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение – при чисто дисциплинарно минало за ищцата, тъй като по делото няма твърдения тя да е била наказвана за други нарушения на трудовата дисциплина, което също подлежи на отчитане при преценката за тежестта на нарушението. В заключение районният съд е приел, че отчитането на всички гореизложени обстоятелства и съобразяването на всички критерии, визирани чл. 189, ал. 1 КТ, водят до извод, че за извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина, наложеното от работодателя дисциплинарно наказание уволнение е несъразмерно тежко. Към така приобщените мотиви на първата инстанция, въззивният съд е добавил, че приоритет имат реалните интереси на децата при специфичната дейност на психолога, като е намерил, че в случая ответното училище е нарушило създадената доверителна връзка с децата със специални нужди, отдавайки приоритет на административни формалности, макар и законоустановени. В тази връзка окръжният съд е посочил, че работодателят би могъл да постигне нужния ефект, налагайки по-леко наказание – забележка, предупреждение.

Настоящият състав на ВКС намира, че с така приетото в мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е разрешил първия правен въпрос, не в противоречие, а в съответствие с посоченото от касатора решение №133/23.04.2015 г. по гр. дело №5394/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. В каузалната част на същото – в отговор на единия от поставените правни въпроси, е прието следното: Съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са посочени нарушенията, които законодателят счита тежки. Това не изключва възможността други нарушения на трудовата дисциплина да бъдат квалифицирани като тежки. Извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина обаче не означава, че без оглед на другите обстоятелства то трябва да бъде наказано с уволнение. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ, при определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не само тежестта на нарушението, но също обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В същия смисъл са и множество други решения на ВКС (решение №176/21.11.2018 г. по гр. дело №1677/2018 г. на IV-то гр. отд., решение №17/30.01.2019 г. по гр. дело №2293/2018 г. на IV-то гр. отд., решение №132/02.11.2018 г. по гр. дело №46/2018 г. на III-то гр. отд., решение №56/29.05.2018 г. по гр. дело №3272/2017 г. на III-то гр. отд., решение №163/13.06.2012 г. по гр. дело №564/2011 г. на ІV-то гр. отд., решение №227/29.06.2012 г. по гр. дело №1417/2011 г. на III-то гр. отд., решение №167/14.05.2013 г. по гр. дело №1102/2012 г. ІV-то гр. отд., решение №324/06.01.2017 г. по гр. дело №2302/2016 г. на ІV-то гр. отд., решение №112/07.04.2015 г. по гр. дело №4587/2014 г. на ІV-то гр. отд. и пр.), формиращи константна практика, в която се приема и следното: Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършената дисциплинарна простъпка, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на конкретните неизпълнени задължения по трудовото правоотношение с оглед трудовата функция на работника/служителя, настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушение.

Обжалваното по настоящото дело въззивно решение е постановено в пълно съгласие с така дадените правни разрешения. Преценката относно тежестта на процесното неизпълнение на трудовите задължения на ищцата е основана на обективен анализ на всички релевантни към конкретното поведение обстоятелства, включително характера и значимостта на изпълняваната трудова функция, времето на извършване на нарушението (ваканция) и липсата на данни от него да са настъпили неблагоприятни последици за работодателя, като е съобразена и личността на провинилата се служителка – лице с необременено дисциплинарно минало. Жалбоподателят неоснователно се позовава единствено на казуалната част на посоченото от него решение №133/23.04.2015 г. по гр. дело №5394/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, в която при разрешаването на конкретния материалноправен спор е прието, че извършеното в този случай дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е достатъчно тежко за налагането на дисциплинарното наказание „уволнение, но при извършена преценка по чл. 189, ал. 1 КТ на конкретните правнорелевентни факти, установени по това дело, които са съществено различни от обстоятелствата по настоящото дело. При това положение, по отношение на първия правен въпрос не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (така и т. 2 и разясненията в мотивите към нея от TP №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по останалите три правни въпроса, посочени в изложението на касатора. Последният от тези въпроси не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и е без значение за изхода на правния спор по делото (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от TP №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Това е така, защото съдът нито е приел, нито изобщо е обсъждал дали започването на училищната ваканция е основание (извинителна причина) или не за неявяване на работа на педагогическия състав на училището (каквато е постановката на въпроса), а е обсъждал факта, че процесното дисциплинарно нарушение е извършено от ищцата по време на пролетната ваканция, като едно от, и наред с другите правно-релевантни обстоятелства при извършването на преценката по чл. 189, ал. 1 КТ. Както вече беше посочено, от страна на жалбоподателя не са изложени никакви аргументи в подкрепа на становището му, останалите два правни въпроса да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид разясненията, дадени с т. 1 и т. 4 от TP №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, това само по себе си е достатъчно за недопускане на касационното обжалване по тези въпроси. Отделно от това, тези два въпроса не могат да обусловят наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съгласно цитираната по-горе трайно установена практика на ВКС, преценката по чл. 189, ал. 1 КТ относно тежестта на конкретното дисциплинарно нарушение и съразмерността на налаганото за него дисциплинарно наказание се извършва въз основа на всички конкретни правно-релевантни обстоятелства за тази преценка във всеки отделен случай. Поради това не би могло да бъде даден еднозначен и общоважим за всички случаи отговор, нито дали неявяването на работа без извинителна причина на служител от педагогическия персонал по време на училищна ваканция съставлява тежко дисциплинарно нарушение и дали за него може да се наложи дисциплинарното наказание „уволнение (каквато е постановката на третия въпрос), нито дали това наказание може да се наложи на служител с чисто дисциплинарно минало при неявяването му на работа без основателна причина за повече от два последователни работни дни и за работодателя не са или не биха настъпили неблагоприятни последици, нито пък колко дни минимално трябва да е неявяването на работа (каквато е постановката на втория въпрос).

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съдът намира, че не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 ГПК касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата ѝ в касационното производство по делото, в размер 1 500 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение №36/03.02.2022 г., постановено по възз. гр. дело №6/2022 г. на Софийския окръжен съд.

ОСЪЖДА Средно училище (СУ) „Васил Левски” – [населено място] с булстат №000760170 да заплати на М. Д. Ф. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) – разноски за касационното производство по делото.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]