Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първата група въпроси са процесуалноправни и се свеждат до въпросите дали при преценката за обективното наличие на заболяване към момента на връчване на уволнителната заповед, съдът е длъжен да извърши съвкупна преценка на всички доказателства по делото при съобразяване на доказателствената тежест, както и да назначи вещо лице, което да отговори еднозначно на въпроса страда ли работника или служителя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение от болест, за която има закрила по чл. 333 КТ; възможно ли е съдът да обоснове решението си единствено на медицински документи, съставени в противоречие с действащата към момента на издаването им правна рамка и чия е доказателствената тежест, че работникът или служителят боледува от болест, посочена в Наредба №5/1987 г. когато работодателят е оспорил твърденията му в исковата молба, че при издаване на заповедта за прекратяване е нарушена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. По тези въпроси се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №230 от 1.11.2016 г. по гр. д. №502/2016 г. на III г. о., решение №287/27.12.2018 г. по гр. д. №253/2018 г. на IV г. о., , решение №107/25.06.2019 г. по гр. д. №2737/2018 г. на III г. о. и цитираната в него съдебна практика, вкл. и задължителната такава – ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В същата хипотеза /противоречие с практиката на ВКС – отново решение №230 от 1.11.2016 г. по гр. д. №502/2016 г. на III г. о./ е поставен и материалноправния въпрос какви са предпоставките на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, и по-специално трябва ли работникът или служителят обективно да страда от заболяване по Наредба №5/1987 г., за да е налице задължение на работодателя да проведе процедурата по чл. 333 КТ, като условие за законосъобразност на уволнението.