Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Анелия Цанова


Анотация

Въпрос

1. Задължен ли е въззивния съд като инстанция по същество да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди /прецени/ анализира всички допустими и относими доказателства, както и въведените от страните доводи и възражения, включително и да изложи свои фактически и правни изводи в мотивите към решението, като установи фактическата и правна обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?; 2. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК?; 3. Длъжна ли е въззивната инстанция да извърши служебна проверка за нарушение на императивна материалноправна норма, независимо от заявените в жалбата оплаквания, както и служебно да назначи експертиза с оглед приложението на императивна материалноправна норма?; 4. Длъжен ли е съдът да ползва експертно становище на специалист в съответната област, при необходимост от отговор на въпроси по делото, за които съдът няма специални знания?; 5. Какви са предпоставките, за да упражни кредиторът успешно потестативното си субективно право на извънсъдебно разваляне на договора? Следва ли кредиторът да е изправна страна по договора и следва ли да е налице виновно длъжниково неизпълнение, за което може да бъде ангажирана договорната отговорност на последния?; 6. Извън хипотезатана чл. 87, ал. 2 ЗЗД, настъпва ли ефекта на развалянето, в случай че кредиторът с едностранното си волеизявление не е дал подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след неговото изтичане договорът ще се счита за развален?; 7. Следва ли да се приеме, че всяка сделка, включваща модалитет срок, се явява по своето правно естество фикс- сделка по смисъла на чл. 87, ал. 2, предл. последно ЗЗД?; 8. За да се присъди връщане на даденото при разваляне на договора, следва ли ищеца да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване настъпване на предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, пораждащи в негова полза право на разваляне без даване на подходящ срок за изпълнение?; 9. Следва ли да се приеме, че ищецът /купувач по предварителен договор/ е установил при условията на пълно и главно доказване виновното неизпълнение на ответника /продавач по предварителен договор/, след като по делото са представени документите, необходими за изповядване на сделката с дата на издаване, предшестваща датата на сключване на окончателния договор?

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАИЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Цанова дело №******[/aam]******г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена С. И. К. и Г. А. К. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Пловдив, ГО, 10 състав решение №******[/aam]******г. по в. гр. д. №******[/aam]******г., с което е отменено изцяло решение №******[/aam]******г. на РС-Пловдив, ГО, V състав, постановено по гр. д. №******[/aam]******г., с което са отхвърлени предявените от М. И. П. и Б. М. П. против Г. А. К. и С. И. К. искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищците сумата от 3700 евро, представляваща платен задатък по предварителен договор за покупко-продажба от 13.03.2020г., развален поради виновно неизпълнение на задълженията на ответниците, както и сумата от 3700 евро, представляваща неустойка, съгласно чл. 13 от предварителния договор, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 25.09.2020 г. до окончателното им изплащане, и вместо него въззивният съд е осъдил всеки от двамата ответници Г. А. К. и С. И. К. да заплати поотделно на всеки от ищците М. И. П. и Б. М. П. сумата от по 1850 евро, представляваща задатък /капаро/ и неустойка по чл. 13 от предварителен договор за покупко-продажба от 13.03.2020г., развален поради виновно неизпълнение на задълженията на продавачите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2020г. до окончателното изплащане на сумите.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като недопустимо и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост, и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Задължен ли е въззивния съд като инстанция по същество да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди /прецени/ анализира всички допустими и относими доказателства, както и въведените от страните доводи и възражения, включително и да изложи свои фактически и правни изводи в мотивите към решението, като установи фактическата и правна обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?; 2. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК?; 3. Длъжна ли е въззивната инстанция да извърши служебна проверка за нарушение на императивна материалноправна норма, независимо от заявените в жалбата оплаквания, както и служебно да назначи експертиза с оглед приложението на императивна материалноправна норма?; 4. Длъжен ли е съдът да ползва експертно становище на специалист в съответната област, при необходимост от отговор на въпроси по делото, за които съдът няма специални знания?; 5. Какви са предпоставките, за да упражни кредиторът успешно потестативното си субективно право на извънсъдебно разваляне на договора? Следва ли кредиторът да е изправна страна по договора и следва ли да е налице виновно длъжниково неизпълнение, за което може да бъде ангажирана договорната отговорност на последния?; 6. Извън хипотезатана чл. 87, ал. 2 ЗЗД, настъпва ли ефекта на развалянето, в случай че кредиторът с едностранното си волеизявление не е дал подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след неговото изтичане договорът ще се счита за развален?; 7. Следва ли да се приеме, че всяка сделка, включваща модалитет срок, се явява по своето правно естество фикс- сделка по смисъла на чл. 87, ал. 2, предл. последно ЗЗД?; 8. За да се присъди връщане на даденото при разваляне на договора, следва ли ищеца да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване настъпване на предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, пораждащи в негова полза право на разваляне без даване на подходящ срок за изпълнение?; 9. Следва ли да се приеме, че ищецът /купувач по предварителен договор/ е установил при условията на пълно и главно доказване виновното неизпълнение на ответника /продавач по предварителен договор/, след като по делото са представени документите, необходими за изповядване на сделката с дата на издаване, предшестваща датата на сключване на окончателния договор?

С писмения си отговор М. И. П. и Б. М. П. изразяват становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си ОС- Пловдив, ГО, 10 състав е приел, че на 13.03.2020 г. страните по делото са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда №23с разгърната застроена площ от 96,03 кв. м., представляваща обособено самостоятелно жилище с отделен вход в жилищен блок В4, заедно с прилежащите й 172/9988 кв. м. идеални части от УПИ с площ от 9988 кв. м., находящ се в [населено място] баня, [улица], [община] баня, обл. Софийска, местност „Ч.“, съставляващ УПИ ХХХVІІІ-30, отреден за[жк]в кв. 1 по регулационния план на [населено място] баня. Цената на имота е общо 37 000 евро. Сумата от 1000 евро е платена по сметката на посредник и представлява депозит, който ще се преведе на продавачите след подписване на предварителния договор, а сумата от 2700 евро се плаща след подписване на предварителния договор, като е уговорено, че общата сума от 3700 евро представлява задатък. Останалата част от продажната цена в размер на 33300 евро купувачите са се задължили да заплатят на продавачите с лични средства и с банков заем, отпуснат от „Банка ДСК“ ЕАД. Продавачите са се съгласили да получат средствата от банковия кредит по посочената от тях банкова сметка след прехвърляне на собствеността и вписване на учредената в полза на банката ипотека. Съгласно чл. 3 от договора страните са се задължили да сключат окончателен договор във формата на нотариален акт пред нотариус, посочен от купувачите или банката кредитор не по-късно от 05.05.2020 г., като промяна на договорения срок може да става само с взаимно писмено споразумение на страните по договора. Съгласно чл. 6 от предварителния договор продавачите следва да представят на купувачите копия от всички документи, установяващи правото им на собственост върху процесния имот и необходими за одобрение на кредита от „Банка ДСК“ ЕАД до дата 31.03.2020 г., а за изготвяне на нотариалния акт в срок от три дни преди насрочената дата за изповядване на сделката и в оригинали. На 21.05.2020г., в кантората на нотариус С. В., е отразено, че се явява Б. Л. В. в качеството му на пълномощник на Г. К. и С. К., като се съставя протокол относно наличието към 05.05.2020г. на всички документи, описани в предварителен договор за покупко – продажба от 13.03.2020 г., и тяхната достатъчност за изповядването на сделката за покупко – продажба на имота, предмет на предварителния договор. На 04.06.2020г. на пълномощника на продавачите по предварителния договор Б. Л. В. е връчена нотариална покана от купувачите – ищци по делото, с която на основание чл. 13 от договора се прави изявление за разваляне на договора и се претендира заплатения задатък и неустойка по предварителния договор. Посочена е банкова сметка и е даден 7-дневен срок за изпълнение. Съдът е приел, че в случая ответниците са имали задължение да представят на ищците кадастрални документи /схема на процесната двуетажна масивна жилищна сграда и скица на имота/, като същото не е изпълнено в срок. Съгласно чл. 6 от договора продавачите- ответници са поели задължение да представят на купувачите копия от всички документи, установяващи правото им на собственост върху описания имот и необходими за одобрение на кредита от Банка ДСК до дата 31.03.2020 г. От удостоверение №30/04.05.2020 г. на кмета на [община] баня е видно, че за процесния имот в[жк]има действие кадастралната карта одобрена със Заповед №РД-18-69/13.07.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК. В това удостоверение се сочи, че предоставената от продавачите скица на УПИ ХХХVІІІ-30е за имот идентичен по кадастралната карта на имот 22006.9.30 по КККР на землището на [населено място] баня. Верността на това удостоверение на кмета на [община] баня е оспорена. Въззивният съд е приел, че направеното оспорване на верността на удостоверение №30/04.05.2020 г. на кмета на [община] баня не е доказано, като по делото липсват доказателства, които да оборват верността му. Вярно е че за урбанизираната територия на [населено място] баня няма влязла в сила заповед на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастрална карта, но такава заповед има за неурбанизираната територия на [населено място] баня, където е построен[жк]. Ответниците не са изпълнили своето задължение по чл. 6 от предварителния договор като продавачи да представят на купувачите копия от всички документи, установяващи правото им на собственост върху описания имот и необходими за одобрение на кредита от Банка ДСК до дата 31.03.2020 г. Процесният имот, върху който е построен[жк]представлява земеделска земя, защото преди застрояването на имота не е променен неговият статут. Когато имотът е заснет в кадастралния план за неурбанизираните територии на [населено място] баня, същият отново представлява земеделска земя, върху която не може да се строи. Ето защо според „Банка ДСК“ ЕАД сделка не може да се осъществи с този имот и не може на това основание да се отпусне ипотечен кредит на купувачите по предварителния договор. За „Банка ДСК“ ЕАД липсата на схеми по КККР на неурбанизираните територии на [населено място] баня е основателна пречка за отпускане на банковия ипотечен заем. Предвид изложеното съдът е приел, че единствената причина да не се отпусне ипотечен кредит за процесния имот на купувачите е липсата на заснемане на имота като сграда в действащия КККР за неурбанизираните територии на [населено място] баня. Това е вина изцяло на продавачите на имота по предварителния договор и неизпълнение на тяхното задължение по чл. 6 от предварителния договор. Ето защо договорът е валидно развален с поканата по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, получена от пълномощника на ответниците Б. В. на 04.06.2020 г. Даването на подходящ срок за изпълнение на поетите задължения от продавачите по чл. 87, ал. 1 ЗЗД не е било нужно, защото сделката е била уговорена с точно определен ден на изпълнението й- 05.05.2020 г. по чл. 3 от договора. Дори и да биха искали, продавачите не биха могли да представят скица на имота по кадастрална карта, защото там този имот не е бил въобще нанесен.

По основанията за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ – вероятна недопустимост и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.

Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, тъй като от данните по делото не може да се направи предположение, че е процесуално недопустимо. Вероятната недопустимост е аргументирана с доводи, че въззивният съд се е произнесъл по непредявени искове, тъй като с исковата молба е поискано солидарно осъждане на ответниците, докато с въззивното решение съдът е осъдил същите да заплатят процесните суми при условията на разделност. Съгласно съществуващата съдебна практика на ВКС /решение №15/26.05.2017 г. по гр. д. №40/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; решение №141/2014 г. по гр. д №5015/2013 г. ІV г. о на ВКС и др./ нарушения на правилата на солидарната отговорност при постановяване на съдебния диспозитив, които нарушения, при положение че солидарност е налице и тя не е отчетена от решаващия съд, не обуславят недопустимост на решението. Недопустимостта на съдебния акт предпоставя нарушаване принципа на диспозитивното начало в процеса – произнасяне извън предмета на иска и/или извън предмета на упражнените от ответната страна процесуални средства, произнасянето на съда по които е скрепено със сила на пресъдено нещо. Предвид изложеното, в процесния случай не е налице вероятност за недопустимост на въззивното решение, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на соченото основание по чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК.

Въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване и на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по първия и по втория процесуален въпрос относно задължението на въззивния съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, доводи и възражения на страните, както и да извърши служебна проверка на императивна материалноправна норма, като служебно назначи експертиза с оглед приложението на тази норма. Така формулираните въпроси обуславят изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по третия и четвъртия въпрос от изложението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените въпроси касаят задължението на въззивния съд за служебно прилагане на императивна материалноправна норма, както и за служебно назначаване на съдебна експертиза по делото. Съгласно постановките на т. 3 ТР №1/2013 г. на ВКС по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, когато е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Обжалваното решение не противоречи на цитираното тълкувателно решение. Във въззивното производство липсват направени от касаторите оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на фактите по делото или до необоснованост на решението. Въззивният съд е приел, че при постановяване на първоинстанционното решение не е била нарушена и императивна материалноправна норма. Предвид този извод, за съда не е била налице необходимост от служебно назначаване на съдебна експертиза с оглед цитираното по-горе тълкувателно решение. Ето защо в случая не е налице противоречие с цитираната от касатора съдебна практика.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по петия, шестия и осмия въпрос от изложението относно предпоставките и последиците от упражняване на субективното потестативно право на разваляне на договора. В обжалваното решение е съобразена константната практика на ВКС, съгласно която, за да бъде успешно упражнено правото на извънсъдебно разваляне на договора от кредитора- изправна страна, трябва да е налице виновно длъжниково неизпълнение, за което може да бъде ангажирана договорната му отговорност. Развалянето без кредиторът с едностранното си волеизявление да даде подходящ срок за изпълнение на длъжника е възможно единствено при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД – когато е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря, при безполезност на изпълнението за кредитора, породена от забавата на длъжника или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделките/. За да възникне право на вземане от даденото на отпаднало основание – разваляне на договора, поради неизпълнение, в тежест на ищеца е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства, надлежно упражнено право на разваляне. Това означава, че ищецът трябва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, настъпване на предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, пораждащи в негова полза право на разваляне без даване на подходящ срок за изпълнение /в този смисъл – решение №240 от 09.02.2018 г. по г. д. №8838/2017 г., ІІ т. о. на ВКС; решение №52 от 01.09.2015 г., по т. д. №538/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС; решение №203/30.01.2012 г., по т. д. №116/2011 г., ІІ т. о. на ВКС; решение №100/03.07.2012 г., по т. д. №307/2011 г., ІІ т. о. на ВКС и др./. Цитираната съдебна практика е изцяло съобразена от въззивния съд, който е приел в решението си, че ответниците не са изпълнили своето задължение по чл. 6 от предварителния договор като продавачи да представят на купувачите копия от всички документи, установяващи правото им на собственост върху описания имот и необходими за одобрение на кредита от „Банка ДСК“ ЕАД до дата 31.03.2020 г. Единствената причина да не се отпусне ипотечен кредит за процесния имот на купувачите е липсата на представена от продавачите кадастрална схема и скица на продаваемия имот на [населено място] баня в изпълнение на поетото с чл. 6 от договора задължение. Доколкото сключването на окончателния договор е било уговорено от страните до точно определен ден /05.05.2020 г./, следва да се приеме, че договорът е валидно развален с отправената от ищците покана, получена на 04.06.2020 г. от пълномощника на ответниците – Б. В., в която се съдържа изрично изявление за разваляне съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Предвид изложеното, по петия, шестия и осмия въпрос от изложението въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС и по тези въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставеният от касатора седми въпрос, дали може да се приеме, че всяка сделка, включваща модалитет срок представлява фикс сделка по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил неговите решаващи изводи. Както се изясни, в мотивите на обжалваното решение се посочва, че процесният предварителен договор е развален с покана по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, получена от пълномощника на ответниците Б. В. на 04.06.2020 г, като в случая даването на подходящ срок за изпълнение на поетите задължения от продавачите по чл. 87, ал. 1 ЗЗД не е било нужно, защото сделката е била уговорена с точно определен ден на изпълнението й- 05.05.2020 г., съгласно чл. 3 от договора. Въззивният съд не е изложил мотиви, съгласно които наличието на уговорен от страните срок, само по себе си превръща договора във „фикс сделка, която може да бъде развалена при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД /без даване на допълнителен срок за изпълнение/. Ето защо така поставения въпрос е неотносим, поради което по него не може да бъде допуснато касационно обжалване.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване във връзка с деветия поставен въпрос относно това дали следва да се приеме, че ищците са установили виновното неизпълнение на ответника /продавач по предварителния договор/, след като към момента на изповядване на сделката са представени документите, необходими за изповядване на сделката с дата на издаване, предшестваща датата на сключване на окончателния договор. Така поставен, въпросът изисква преценка на фактите и на представените по делото доказателства, каквато не може да бъде извършена в настоящото съдебно производство по реда на чл. 288 ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение №599/24.11.2021г. на ОС- Пловдив, ГО, 10 състав, постановено по в. гр. д. №2536/2021г., с което е отменено изцяло решение №260671/04.03.2021 г. на РС-Пловдив, ГО, V състав, постановено по гр. д. №12199/2020г.

Предвид изхода на делото касаторите С. И. К. и Г. А. К. следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на М. И. П. и Б. М. П. направените в касационното производство разноски в размер на 1000 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №599/24.11.2021г. на ОС- Пловдив, ГО, 10 състав, постановено по в. гр. д. №2536/2021г.

ОСЪЖДА С. И. К. и Г. А. К. да заплатят в полза на М. И. П. и Б. М. П. сумата от 1000 лв. – съдебни разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]