Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

1) допустимо ли е коригирането на сметките за електрическа енергия само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано виновно поведение от страна на потребителя, и нарушава ли подобна корекция принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност; 2) длъжен ли е доставчикът на електрическа енергия – лицензиант да осигурява освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средствата за търговско измерване, които са негова собственост, и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, както и да констатира своевременно грешката при измерването или неизмерването; 3) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и въведените от страните доводи и възражения; и 4) представлява ли нарушение на правото на защита на страна в производството безмотивният отказ на съда да допусне въпроси към експертизата, които са от значение за разкриване на обективната истина, както и отказът да бъде допусната повторна експертиза за оборване заключенията на предходната. По отношение на първите три въпроса жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първият въпрос – с решение №115/20.05.2015 г. по гр. д. №4907/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №200/30.12.2013 г. по търг. д. №983/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение №201/21.12.2013 г. по търг. д. №799/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение №38/15.05.2014 г. по търг. д. №5/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение №165/19.11.2009 г. по търг. д. №103/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение №104/05.07.2010 г. по гр. д. №885/2009 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; вторият въпрос – с решение №115/20.05.2015 г. по гр. д. №4907/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №38/15.05.2014 г. по търг. д. №5/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС и решение №30/23.04.2015 г. по търг. д. №1118/2014 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС; и третият въпрос – с решение №324/22.04.2010 г. по гр. д. №1413/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №157/08.11.2011 г. по търг. д. №823/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение №10/04.07.2011 г. по гр. д. №533/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. По отношение на четвъртия правен въпрос в изложението се сочи единствено разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но без да се излагат каквито и да било съображения, този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателката сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като поддържа вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение.