Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Когато прехвърлителят не е могъл да овеществи правото си на ползване върху прехвърления недвижим имот, това следва ли да бъде отчетено от решаващият съд при отчитане цената, на която е прехвърлен имота с оглед, установените в разпоредбата на чл. 40 ЗЗД елементи?; 2. Установените по делото факти, че прехвърлителя е бил тежко болен и в това състояние е извършил прехвърлянето, следва ли да се приеме като злоупотреба и превишаване правата на купувача, възползвайки се от състоянието на продавача?; 3. Съзнаването, че прехвърлителят е тежко болен и очевидно края му е близък и не му предстои да живее много с оглед установените по делото факти за заболяването му, водят ли до извода, че приобритателя по договора - едновременно пълномощник по договора и купувач е действал във вреда на упълномощения?; 4. Фактическият състав на чл. 40 ЗЗД съдържа два елемента - договаряне във вреда на упълномощения и споразумяване между купувач и пълномощник. Достатъчно ли е да са налице тези два елемента, за да се прецени основателността на иска, или следва да се обсъждат и неотносими към правната хипотеза обстоятелства?; 5. Следва ли съда да обсъжда факти и обстоятелства, които не касаят конкретната правна хипотеза, вкл. отнасяйки ги като елемент от доброжелателството на купувача, за да гледа продавач?; 6. Така постановеното решение с посочените мотиви в разрез ли е с решение №439/20.03.2012 г. по гр. д. №23//2011 г. на ВКС, I ГО; решение №21/24.03.2015 г. по гр. д. №3529/2014 г. на ВКС, IV ГО; решение №361 от 16.112011 г. по гр. д. №1077/2010 г. на ВКС, IV ГО, с които е възприето, че представителят следва да осъществи предоставената му представителната власт с грижата на добър стопанин?; и 7. Следва ли да бъдат отчетени и фактите, настъпили скоро след извършване на прехвърлителната сделка - настъпилата скорошна смърт на упълномощения, почти веднага след прехвърляне процесният имот? Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: решение №934 от 13.09.2010 г. по гр. д. №3657/2008 г. на ВКС, IV ГО; решение №117 от 12.07.2017 г. по гр. д. №5654/2015 г. на ВКС IV ГО; решение №841 от 19.01.2010 г. по гр. д. №3530/2008 г. на ВКС, IV ГО.