Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Има ли сила на присъдено нещо между страните, разрешен предходен спор между същите, решен въз основа на един и същи юридически факт, в случай, че предявената нова претенция е на същото основание със същия петитум, но единствено за различен - следващ период от време?; 2. Променя ли се и дерогира ли се СПН в този случай, с оглед защитната позиция на ответната банка по новото дело и твърдението и, че между страните е налице отнапред фиксирана и твърдо договорена възнаградителна лихва, при положение, че по силата на предходно и взлязло в сила съдебно решение между същите страни, въз основа на същия юридически факт и същата претенция, с изключение на времевия интревал, съдът е приел, че възнаградителната лихва - ГЛП / БЛП се определя от два компонента, а именно: 1-месечен EUROBOR, който несъмнено е променлива величина и твърдо договорена надбавка, като ГЛП подчертавам, към датата на подписване на договора /с оглед размерът на 1 -месечен EUROBOR към този момент /, като сбор от тези два компонента е бил 6,70% ; и 3. Длъжен ли е съдът да мотивира постановения акт, като съобрази и обсъди всички събрани доказателства по делото?. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: Решение №73 от 05.07.2018 г. по гр. д. №3228/2017 г. на ВКС, III ГО; Решение №76 от 16.05.2017 г. по гр. д. №2926/2016 г. на ВКС, IV ГО и ТР №3/22.04.2019 г. по тълк. д №3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се навеждат доводи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.