Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Даниела Стоянова


Анотация

Въпрос

1/ „Следва ли новоназначеният управител да е изготвил стратегия за изпълнението на задачите поставени му с бизнес план за да прекрати трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ?“; 2/ „Може ли да се прекрати трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ, когато в Договора за управление на новоназначеният управител, не е предвидено, че възнаграждението му е обвързано с изпълнението на бизнес плана или, че при неизпълнение на бизнес плана той да носи икономическа отговорност?“ – по първите два въпроса се сочи общо противоречие с решение №108/27.06.2019 г. по гр. д. №4168/2017 г. на III ГО на ВКС, решение №481 от 13.12.2011 г. по гр. д. №168/2011 г. на IV ГО на ВКС, решение №123 от 13.09.2016 г. по гр. д. №117/2016 г. на IV ГО на ВКС, решение №225/23.10.2018 г. по гр. д. №1671/2018 г. на IV ГО на ВКС, решение №32/25.02.2014 г. по гр. д. №4502/2013 г. на III ГО на ВКС и решение №249 от 04.07.2013 г. по гр. д. №1358/2012 г. на IV ГО на ВКС; 3/ „Следва ли да се приемат за недостоверни свидетелските показания само поради това, че разпитаният свидетел е сред лицата по чл. 172 ГПК и длъжен ли е да прецени показанията на такъв свидетел съвкупно, заедно с останалите събрани по делото доказателства?“ и 4/ „Когато се доказва полагане на извънреден труд в почивни и празнични дни по дни, а не по часове с гласни доказателства за продължителен период от време /в случая 05.11.2017 г. – 29.09.2020 г./, необходимо ли е свидетелите да сочат факти и обстоятелства за всеки един ден?“ – по третия и четвърти въпрос се сочи противоречие с приетото в т. 12 ТР №1/17.07.2001 г. по т. д. №1/2001 г., ОСГК на ВКС, както и с решение №177/25.10.2016 г. по гр. д. №1263/2016 г. на ВКС, ГК III ГО и решение №554/08.02.2012 г. по гр. д. №1163/2010 г. на ВКС, ГК IV ГО.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. №******[/aam]******г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Й. Т., чрез адв. М. Д., срещу въззивно решение №******[/aam]******г. по в. гр. д. №******[/aam]******г. на Окръжен съд – Русе, с което е отменено изцяло решение №******[/aam]******г. по гр. д. №******[/aam]******г. на Районен съд – Русе и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Т. Й. Т. срещу „Джамбо ЕС. Б“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, вр. с чл. 225 КТ: за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповед №40/29.09.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ; за възстановяване на ищеца на длъжност „Управител супермаркет“ на магазин 07 Р. в „Джамбо ЕС. Б“ ЕООД; за сумата от 21 000 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в периода от 29.09.2020 г. до 29.03.2021 г., като е отхвърлен и предявеният от Т. Й. Т. срещу „Джамбо ЕС. Б“ ЕООД иск за сумата от 34 711,29 лв., представляваща неплатено увеличение на брутното трудово възнаграждение за положен извънреден труд в почивни и празнични дни, общо за 107 дни, в периода от 05.11.2017 г. до 29.09.2020 г., на основание чл. 139а, ал. 7, във вр. с чл. 150, чл. 262, ал. 1, т. 3и 4 КТ.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Следва ли новоназначеният управител да е изготвил стратегия за изпълнението на задачите поставени му с бизнес план за да прекрати трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ?“; 2/ „Може ли да се прекрати трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ, когато в Договора за управление на новоназначеният управител, не е предвидено, че възнаграждението му е обвързано с изпълнението на бизнес плана или, че при неизпълнение на бизнес плана той да носи икономическа отговорност?“ – по първите два въпроса се сочи общо противоречие с решение №108/27.06.2019 г. по гр. д. №4168/2017 г. на III ГО на ВКС, решение №481 от 13.12.2011 г. по гр. д. №168/2011 г. на IV ГО на ВКС, решение №123 от 13.09.2016 г. по гр. д. №117/2016 г. на IV ГО на ВКС, решение №225/23.10.2018 г. по гр. д. №1671/2018 г. на IV ГО на ВКС, решение №32/25.02.2014 г. по гр. д. №4502/2013 г. на III ГО на ВКС и решение №249 от 04.07.2013 г. по гр. д. №1358/2012 г. на IV ГО на ВКС; 3/ „Следва ли да се приемат за недостоверни свидетелските показания само поради това, че разпитаният свидетел е сред лицата по чл. 172 ГПК и длъжен ли е да прецени показанията на такъв свидетел съвкупно, заедно с останалите събрани по делото доказателства?“ и 4/ „Когато се доказва полагане на извънреден труд в почивни и празнични дни по дни, а не по часове с гласни доказателства за продължителен период от време /в случая 05.11.2017 г. – 29.09.2020 г./, необходимо ли е свидетелите да сочат факти и обстоятелства за всеки един ден?“ – по третия и четвърти въпрос се сочи противоречие с приетото в т. 12 ТР №1/17.07.2001 г. по т. д. №1/2001 г., ОСГК на ВКС, както и с решение №177/25.10.2016 г. по гр. д. №1263/2016 г. на ВКС, ГК III ГО и решение №554/08.02.2012 г. по гр. д. №1163/2010 г. на ВКС, ГК IV ГО.

Относно наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулираните въпроси, касаторът поддържа, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответната страна по делото „Джамбо ЕС. Б“ ЕООД, представлявано А. М. – прокурист, чрез адв. Т. И., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че на 14.02.2012 г. с трудов договор №70004 касаторът е бил назначен на длъжност „стажант- началник склад при „Джамбо ЕС. Б. “ ЕООД. Отбелязал е, че по делото е представена длъжностна характеристика на жалбоподателя за длъжност „Управител супермаркет“ с код по НКПД 1420 3005, по която за пряк негов ръководител е посочен управляващият директор. Посочил е, че на 15.09.2020 г. е бил изготвен от А. М. – прокурист и е бил одобрен и приет от председателя на съвета на директорите на „Джамбо“ АД – Гърция, Бизнес план на „Джамбо ЕС. Б.“ ЕООД. С протокол от 21.09.2020 г. на управителния съвет на „Джамбо“ АД – Гърция, в т. 3е взето решение, с което бива упълномощена Е. М. П. да представлява и управлява „Джамбо ЕС. Б.“ ЕООД. Съдът е установил още, че с договор от 21.09.2020 г. „Джамбо ЕС. Б.“ ЕООД е възложило управлението на дружеството на Е. М. П. . С чл. 5 от допълнителните разпоредби на договора управителят се задължава да изготви стратегия въз основа на поставената ѝ бизнесзадача с Бизнес план от 15.09.2020 г. Посочил е, че на 29.09.2020 г. с предизвестие изх. №2050/29.09.2020 г. и заповед изх. №40/29.09.2020 г. е било прекратено трудовото правоотношение на Т. Т. по трудов договор №70004/14.02.2012 г. от Е. М. П., в качеството на работодател, на основание чл. 328, ал. 2 КТ.

При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че по делото е установено наличието на бизнес задача, възложена от компетентен орган на дружеството и приемането на бизнес програма от страна на новоназначения управител.

Установил е, че икономическата задача е била поставена на новия управител на „Джамбо ЕС. Б“ ЕООД с Бизнес план от 15.09.2020 г. от компетентен орган на дружеството. Към момента на изготвянето му дружеството е било представлявано от прокуриста си, вписана като такъв в ТР на 30.10.2012 г., а планът е одобрен от изпълнителен член и председател на управителния съвет на „Джамбо“АД-Гърция. Съдът е приел, че прокуристът като представител на дружеството е компетентен да възложи на новоизбрания управител икономическа задача за изпълнение и не е необходимо одобряване на бизнес плана от общото събрание на „Джамбо“АД-Гърция. Констатирал е, че одобряването на плана от изпълнителен член на съвета на директорите е достатъчно и не налага допълнителни изявления от страна на общото събрание на дружеството, за да го валидира. Изпълнителният член действа от името на дружеството при осъществяване на дейността му, част от която е възлагане на икономически задачи за изпълнение от управителя на дружество, едноличен собственик на капитала на което е „Джамбо“ АД-Гърция.

Съдът е установил също така, че от съдържанието на плана е видно, че поставената от дружеството задача отговаря на извикванията, поставени в константната практика на ВКС, а именно бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции“. Отбелязал е, че с плана от 15.09.2020 г. са посочени целите, които е необходимо да бъдат постигнати от управителя на дружеството в следващите 3 години, като подробно са описани очакваните приходи от продажби за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., съобразени с проектираните приходи до края на 2020 г. Посочено е, че приоритет на новоназначения управител е справяне с последиците от световната пандемия от Ковид-19и стабилизиране на нивото на продажбите. Проектирано е още запазване на броя на работните места и избягването на необходимост от съкращения. Описани са и използваните финансови инструменти и начина на управление на финансовия риск. Съдът е констатирал, че без значение е дали съставеният бизнес план е копие на Годишния доклад за дейността на „Джамбо ЕС. Б“ ЕООД, доколкото подобно съвпадение не е забранено от закона или друг нормативен акт. Напротив, логично е целите, които дружеството си поставя в краткосрочен и средносрочен план, да отговарят на задачите, които поставя на новоназначения управител. Установил е, че смяната на ръководния персонал не представлява противоречие с плана, както е поддържал настоящият касатор, тъй като щатът за това работно място не се съкращава, а просто се заменя служителят, който работи на него.

Посочил е още, че поставената от дружеството задача е приета от управителя Е. М. П. с чл. 5 от допълнителните разпоредби на договора за възлагане на управлението от 21.09.2020 г. Във връзка с горното, съдът е отбелязал, че договорът между „Джамбо ЕС. Б“ ЕООД, представлявано от Е. М. П. и Е. М. П., като физическо лице, не представлява договаряне сам със себе си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗД и поражда действие с всички следващи приемането правни последици /съгласно т. 3 на ТР №3/2013 г. на ВКС/.

Въззивният съд е установил още, че приемането на бизнес задачата може да бъде приравнено на наличието на бизнес план, когато самата задача е достатъчно подробно формулирана. В такъв случай простото приемане представлява одобрение и обвързване с изготвената от дружеството програма, при което управителят не е длъжен да представи своя такава. Съдът е намерил, че депозираният Бизнес план от 15.09.2020 г. е достатъчно обстоятелствен, за бъде приет не само като бизнес задача, но и като бизнес програма. Посочил е, че не е необходимо представянето по делото на изготвена от управителя бизнес стратегия, за което се е задължил в чл. 5 от допълнителните разпоредби на договора. Бизнес планът, необходим за преценка на законосъобразност на уволнението, не следва да бъде дотолкова подробен, колкото изготвената стратегия за дейността на дружеството, която е вътрешен за него документ и би могла да съдържа търговска тайна.

При тези съображения съдът е приел, че е налице първата предпоставка на чл. 328, ал. 2 КТ, правоотношението да е прекратено до 9 месеца от 21.09.2020 г., на която дата е бил сключен договор за управление, при наличие на бизнес задача и бизнес план, съгласно изискванията, наложени от практиката на ВКС.

Посочил е, че е налице и втората предпоставка на чл. 328, ал. 2 КТ лицето, чието трудово правоотношение се прекратява да е заемало длъжност от ръководството на предприятието. Констатирал е, че по длъжностна характеристика Т. Т. заема длъжност „Управител супермаркет“ с код по НКПД 1420 3005, по която за пряк негов ръководител е посочен управляващият директор. Кодът 1420 сочи, че длъжността влиза в група „Ръководители в търговията на едро и дребно“, а следващият го код 3005 посочва конкретно длъжността му. В тази връзка съдът е посочил, че само от наименованието на групата на длъжности, може да се заключи, че жалбоподателят упражнява ръководни функции. Още повече това се извежда от задълженията му, съгласно представената по делото длъжностна характеристика, които включват контрол над дейността на управлявания от него супермаркет и служителите в него, отчитане на резултати от дейността, координация между отделните звена в магазина и други дейности, които са управленски по своя характер. Също така за ръководния характер на длъжността сочи и йерархичната подчиненост на служителя само и единствено на управляващия директор на дружеството, което го прави част от ръководния екип на управителя.

Във връзка с предявения иск с правно основание чл. 139а, ал. 7 КТ, във вр. с чл. 150и чл. 262, ал. 1, т. 3и т. 4 КТ, съдът е установил, че на 01.06.2014 г. е изменено работното време на Т. Т. от сменен на пълен работен ден с ненормирано работно време при условията на чл. 139а КТ. Посочил е, че със заповед №0001-559/01.06.2014 г. е въведено ненормирано работно време за служители на длъжност „Управител супермаркет“ и др. С оглед горното въззивният съд е намерил, че касаторът е работел на ненормирано работно време по смисъла на чл. 139а КТ.

Констатирал е, че Т. търси заплащане на положен труд в почивни за него дни и през празниците, за доказването на което са били разпитани двама свидетели. Във връзка с горното е приел, че районният съд е достигнал до неправилни изводи след анализа и оценката на гласните доказателствени средства. Въззивната инстанция е счела, че свидетелят А. Б., бивш управител на супермаркет „Джамбо“, свидетелства за собственото си работно време и почивки, като говори принципно за дейността на неговата длъжност и изискванията към нея. Въпреки че ищецът е на същата длъжност, съдът е констатирал, че показанията на св. Б. не доказват пряко факта, че Т. Т. е работил през почивни или празнични дни, а могат да служат само като индиция за това. Приел е още, че първата инстанция е пропуснала да отчете заинтересоваността на този свидетел, който е сменен като управител на същото основание като ищеца и сам признава, че води дело срещу „Джамбо ЕС. Б.“ ЕООД. Съдът е отбелязал също така, че неправилно са оценени и показанията на св. И. М., служител в „Джамбо“- Р., според когото Т., докато е бил управител, поради липсата на заместник управител, а по-късно поради необходимостта да обучава заместника си, е работил по време на всички почивни и празнични дни, както и когато той самият е работил извънредно, което не се е случвало постоянно, Т. е бил в магазина. Според приетото от въззивната инстанция нито един от двамата свидетели не посочва конкретни дни или период от време, в който да са имали преки наблюдения върху работата на Т.. Напротив св. Б. не е работил на едно и също работно място с Т. и съответно не би могъл да каже със сигурност в кои дни той е бил на работа. Същото се отнася до показанията на свидетеля М., който не сочи конкретни дати, през които е работил извънредно и на които твърди, че Т. е присъствал, за да могат да бъдат съпоставени с неговото работно време и почивни дни. Поради горните съображения е прието, че съдът не може да прецени със сигурност дали в тези дни ищецът е работил извънредно или в рамките на редовното си работно време и колко дни и часове извънреден труд му се полагат. Установено е, че доказването на това обстоятелство е в тежест на ищеца и след като той не е провел пълно и главно доказване по отношение тези факти съдът следва да приеме твърденията му в исковата молба за недоказани.

Въззивният съд е приел освен това, че не е налице и субективният елемент от състава на чл. 144 КТ, според който извънредният труд следва да бъде извършван със знанието и без противопоставянето на работодателя му. Поради функциите на Т., съдът е констатирал, че няма служител в управлявания от него обект, който да следи за спазване на неговото работно време. Също така е отбелязал, че от показанията на свидетелите става ясно, че за управителите не важи изискването за чекиране на входа на магазина с магнитни карти, което е въведено за всички останали служители. Това обстоятелство се подкрепя от проверката, извършена от вещото лице в супермаркет „Джамбо“ в [населено място], от която се установява, че не са били налични заповеди за полагане на извънреден труд, както и книга за отчитане на извънредния труд и лицето не е фигурирало в графиците за работа на служителите, както и не е било задължено да се отчита с магнитна карта на входа. При така установената фактическа обстановка съдът е приел като недоказано, по какъв начин работодателят е научил за извършвания от Т. извънреден труд. Установил е, че знанието на работодателя е елемент от фактическия състав на чл. 144 КТ, от който възниква задължението му да заплати положения от служителя извънреден труд. Във връзка с горното е приел, че този факт остава недоказан въпреки свидетелските показания на Б., доколкото този свидетел говори за принципни положения в дейността на дружеството, а не конкретно за служителя Т.. Съдът е преценил, че дори ако бъдат кредитирани, тези показания биха могли да наведат до вероятна основателност на извода, че работодателят е знаел за положения извънреден труд, но не биха могли да го докажат пълно и главно, както изисква ГПК.

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, въззивният състав е приел, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:

По отношение на първия формулиран правен въпрос, относно задължението на новоназначения управител да изготви стратегия за изпълнение на поставените му задачи, за да прекрати трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ, настоящият състав намира, че въззивният съд косвено се е произнесъл по него във връзка с решаващите си изводи, като е приел, че не е необходимо представянето по делото на изготвена от управителя бизнес стратегия. Не е налице обаче предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по повдигнатия въпрос. Това е така защото не се установява твърдяното от касатора противоречие. Както е приел въззивният съд, така и съгласно цитираната от касатора в изложението практика, от значение е наличието на бизнес задача и бизнес програма, като не е изведено изискването за наличието и на стратегия за изпълнението на задачите.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че доколкото вложеният в понятието договор за управление смисъл е изяснен от практиката и доктрината, същият не включва изготвянето на стратегия от новоназначения управител. Разясненията, дадени в множество актове на касационната инстанция, са в насока възлагане и преследване на бизнес цел, която е същностното съдържание на договора. Бизнес задачата предполага определяне на конкретни икономически показатели, които управляващият следва да постигне относно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а не формално посочване, за осъществяването на която е сключен договорът. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е сключеният договор за управление и възложените с него на управителя задачи за успешно управление на стопанската дейност и изпълнението на определената с него бизнес програма /в този смисъл Коментар на Кодекса на труда – М., С., В., дванадесето издание, стр. 1010/. При постановяване на решението си, въззивният съд се е съобразил с така установеното разрешение в практиката на ВКС и в теорията. В настоящия случай, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, представени от ответника, съдът е формирал решаващ правен извод, че са налице бизнес задача и програма, които са съществени за всеки договор за управление. Във връзка с горното настоящият състав намира, че след като в процесния случай въззивният съд е приел, че е налице бизнес задача и съответно бизнес програма, то липсата на стратегия за изпълнението на задачите е ирелавантна за изхода на делото.

Относно втория формулиран правен въпрос, касаещ възнаграждението на новоназначения управител и обвързването му с изпълнението на бизнес плана, настоящият състав счита, че също липсват основания за допускане на касационно обжалване. Въпросът не е правен, тъй като не е разрешен от въззивния съд в обжалвания акт. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За пълнота на мотивите обаче следва да се отбележи, че не се установява и твърдяното допълнително основание по чл. 280, т. 1 ГПК. С цитираното от касатора решение №123 от 13.09.2016 г. по гр. д. №117/2016 г. на IV ГО на ВКС е даден отговор на правния въпрос „за това дали лицето заемащо длъжността „Председател на ТЕЛК” е част от ръководството на съответното лечебно заведение, към което е структурирана комисията, по смисъла на пар. 1, т. 3 ДРКТ и приложима ли е по отношение на него възможността за прекратяване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 328, ал. 2 КТ“. Такъв въпрос не е разрешаван в обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение, не тангира и с поставения в изложението въпрос. Въпреки това следва да се посочи, че доколкото в рамките на произнасянето си по въпроса решаващият състав е посочил, че „управителят носи отговорност пред възложителя за изпълнение на предложената бизнес програма и за постигнатите от предприятието стопански резултати, като е възможно дължимото му се възнаграждение да бъде определяно именно с оглед на тези резултати“, както и, че „именно за това с разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е дадена по-голяма свобода на управителя да формира управленския екип на предприятието, който да го подпомага за изпълнение на поставените с договора за управление задачи “ , то очевидно е прието, че съществува възможност дължащото се възнаграждение на новоназначения управител да е обвързано с изпълнението на бизнес плана, но не непременно задължение, каквито доводи се развиват от касатора. Въззивният съд не приел нещо различно. И останалите съдебни актове, посочени от касатора дават отговор на въпроса какво е значението на договора за управление и дали е необходимо в същия да има поставена нова бизнес задача (план), за да се обоснове правото на уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ. В нито един от актовете не се съдържа отговор на поставения от касатора в настоящото производство въпрос дали обвързването на възнаграждението на новоназначения управител с изпълнението на бизнес плана и предвиждането при неизпълнение на бизнес плана той да носи икономическа отговорност са елементи от фактическия състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ. Поради това не може да се обоснове извод за наличие на противоречие по смисъла на чл. 280, т. 1 ГПК.

Спрямо третия наведен в изложението въпрос, настоящият състав счита, че също не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Въпросът е привързан към доводите на касатора за необоснованост и неправилност на решението поради това, че преценката на въззивния съд досежно свидетелските показания е изцяло неправилна. По съществото си тези доводи са касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК и като такива са относими към и подлежат на преценка във втората фаза на касационното производството, но не могат да обосноват извод за наличие на общо основание за допускане на касационното обжалване. При отсъствие на обща предпоставка не се дължи произнасяне по наведените допълнителни такива от касатора. Същевременно въпросът е и некоректно формулиран и не съответства на приетото от въззивния съд. В процесния случай въззивният съд не е приел за недостоверни свидетелските показания единствено и само на база оценката им като заинтересовани, а е посочил, че същите са неправилно оценени от първоинстанционния съд и е извършил собствен анализ и преценка поотделно и в съвкупност с останалите доказателства. Въпросът доколко изводите на въззивния съд са пълни, обосновани и правилни е ирелевантен за производството по чл. 288 ГПК. Както беше изложено по-горе проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

Четвъртият формулиран в изложението въпрос е зададен теоретично, като същият не е разрешаван от въззивния съд, не е обуславящ по смисъла на т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Въззивният състав е съобразил е, че в случая свидетелите не посочват конкретни дни или период от време, в който да са имали преки наблюдения върху работата на ищеца, поради което е счел, че е невъзможно да се направи преценка със сигурност дали в тези дни Т. е работил извънредно и колко дни и часове извънреден труд му се полагат. При тези съображения, съдът е стигнал до крайния извод, че твърденията са недоказани. Въззивният състав не е приемал, че при доказване полагането на извънреден труд, свидетелите следва да сочат факти и обстоятелства за всеки един ден, поради което не следва да се допуска касационно обжалване по така повдигнатия въпрос.

Този въпрос не е обуславящ решаващите изводи на съда и не съставлява общо основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280 ГПК и поради това, че какъвто и отговор да бъде даден на този въпрос, не би се обосновал различен краен резултат. Това е така, защото съдът е обосновал самостоятелен извод за неоснователност на иска и поради това, че не е установено в процеса ищецът да е полагал извънреден труд по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, не е установен графикът му за полагане на труд, за да се извърши преценка кои от почивните и празничните дни от исковия период са извън установеното за него работно време.

Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че по отношение на формулираните въпроси не е налице и релевираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая жалбоподателят бланкетно се е позовал на това основание и не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало.

Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото такива за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 6000 лева.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №349 от 07.12.2021 г. по в. гр. д. №706/2021 г. на Окръжен съд – Русе.

ОСЪЖДА Т. Й. Т., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „Джамбо ЕС. Б“ ЕООД, ЕИК: 131476411, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: III-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]