Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Анна Баева



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. №******г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Булкомерс КС“ ООД, представлявано от адв. Р. Т., срещу решение №******г. по т. д. №******г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта, с която е потвърдено решение №******г. по т. д. №******г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от „Булкомерс КС“ ООД срещу „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД частичен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 4 995 700 лева – обезщетение за пропуснати ползи на ищеца от неизпълнение на задължения на ответника по договор за покупко – продажба на оръжие, боеприпаси и снаряжение от 31.01.2014г., произтичащи от невъзможността на ищеца да получи доходи от изпълнението на договор от 07.05.2014г., сключен с „Българска индустриална инженерингова компания“ ЕООД, както и частичен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 367 857,25 лева – лихва за забава, изтекла върху главното вземане в периода от 17.06.2014г. до 08.04.2015г.

Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда, че искът е погасен по давност, като поддържа, че за вредите, подлежащи на обезщетяване по чл. 82 ЗЗД, е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111 ЗЗД. Излага подробни съображения, че искът е доказан по размер. Счита за неправилен извода на съда, че по делото няма данни за предявяването на евентуален иск за ангажиране на деликтната отговорност на ответника на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Навежда доводи, че исковата молба съдържа изложение относно непозволеното увреждане, изразяващо се в пропусната полза от неправомерното обявяване от ответника на договора за нищожен.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Сочи като обуславящи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди както всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор и да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи? Твърди противоречие с решение №202/25.01.2018г. по т. д. №1826/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №27 от 02.02.2014г. по гр. д. №4265/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да даде правна квалификация на предявените искове съобразно фактическите твърдения в исковата молба и при наличие на твърдения, които обосновават предявени повече от един иск при условията на обективно съединяване, да разгледа и да се произнесе по исковете съобразно тези твърдения? Поддържа, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №527/21.06.2010г. по гр. д. №1363/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №45/20.04.2010г. по т. д. №516/2009г. на ВКС, ТК, II т. о.

3. Представлява ли размер на пропуснатата полза разликата между придобивната цена на вещите и по – високата цена, на която е било възможно да бъдат продадени? Твърди противоречие с решение №64 от 03.06.2011г. по т. д. №476/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., а в условията на евентуалност поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

4. Приложима ли е кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. б ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи по чл. 82 ЗЗД, или следва да се приложи общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД? Сочи противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение №3 от 12.12.2012г. по тълк. д. №3/2012г. на ОСГТК на ВКС и решение №282/27.10.2015г. по гр. д. №1506/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о., а в условията на евентуалност твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

5. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на ищеца относно доказването размера на претенцията, след като това не е направено от първоинстанционния съд? Поддържа, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 2 на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД, представляван от адв. А. И. и адв. М. Б., оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за липса на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, респ. за неоснователност на жалбата по същество. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е констатирал, че с решение №1878 от 31.07.2017г. по т. д. №2000/2017г. на Софийски апелативен съд „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД е осъдено да заплати на „Булкомерс КС“ ООД на основание чл. 82 ЗЗД сумата от 30 000 лева, представляваща част от 5 025 700 лева – пропуснати ползи от виновно неизпълнение на договор за покупко – продажба от 31.02.2014г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 000 лева, представляваща част от общо дължимата сума от 412 773,30 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 5 025 700 лева за периода от 17.06.2014г. до 07.04.2015г. С оглед на това е приел, че със сила на пресъдено нещо между страните са установени елементите на фактическия състав на чл. 82 ЗЗД: налице е виновно неизпълнение от „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД, резултат от неправомерното едностранно прекратяване на процесния договор от 31.02.2014г., възможността да бъде предвидено към деня на пораждане на задължението, че от това неизпълнение за кредитора могат да настъпят имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза, и наличието на причинна връзка между неизпълнението на длъжника и възможното увеличение на имуществената сфера на кредитора. Приел е още, че силата на пресъдено нещо обвързва страните и относно факта, че е налице пропусната полза от „Булкомерс КС“ ООД, изразяваща се в пропусната печалба до сумата от 30 000 лева, като разликата над тази сума до претендираните 5 025 700 лева подлежи на доказване и доказателствената тежест е изцяло на ищеца. В тази връзка е изтъкнал липсата на ангажирани от ищеца доказателства в подкрепа на твърденията, че пропуснатата печалба е в размер на 5 025 700 лева. Изложил е съображения, че разликата в стойностите на договора от 31.04.2014г., сключен с „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД, и договора от 07.05.2014г., сключен с „Българска индустриална инженерингова компания“ ЕООД, представлява приход за ищеца, но липсват данни каква част от него формира печалбата, която се явява пропуснатата полза от неизпълнението на насрещната страна. С оглед на това апелативният съд е заключил, че искът с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. чл. 82 ЗЗД е неоснователен.

Въззивният съд е отхвърлил и иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД по съображение, че неоснователността на главния иск обуславя неоснователността на акцесорния иск.

Въззивният съд е приел още, че дори и исковете да са основателни, отново следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност. Изложил е съображения, че относно вземанията за обезщетение от неизпълнен договор приложение намира кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. б ЗЗД. Съпоставил е датата, от която давността е започнала да тече – 09.06.2014г., когато ответникът е получил изпратената от ищеца нотариална покана за заплащане на обезщетение в размер на 5 025 700 лева, с датата на предявяване на иска – 10.07.2018г. и е заключил, че са изминали повече от три години. Изтъкнал е и липсата на представени доказателства за прекъсване на давността.

На последно място, въззивният съд е счел за несъстоятелно поддържаното от ищеца възражение, че е предявен евентуален иск за главницата като обезщетение, дължимо на деликтно основание. Изтъкнал е, че нито в обстоятелствената част, нито в петитума на исковата молба се съдържат данни за кумулативно или евентуално съединяване на главния иск по чл. 82 ЗЗД с друг иск. Заключил е, че единственият иск, с който е сезиран, е за обезщетение от неизпълнението на договор.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият процесуалноправен въпрос и четвъртият материалноправен въпрос са зададени в контекста на оплакването на касатора за необсъдено от въззивния съд своевременно релевирано възражение, че спрямо обезщетението по чл. 82 ЗЗД приложение намира общата петгодишна погасителна давност. Доколкото въпросите засягат по – общия въпрос относно приложимата давност при исковете за присъждане на обезщетения за пропуснати ползи, същите следва да бъдат разгледани заедно. По обобщения въпрос е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в решение №82 от 02.06.2015г. по т. д. №1799/2014г. на ВКС, TК, II т. о., съгласно която вземането за обезщетение за пропуснати ползи се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. б ЗЗД. В този смисъл е и решение №103 от 14.07.2021г. по гр. д. №2187/2020г. на ВКС, ГК, IV г. о., в което изрично е посочено, че задължението за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи не е част от задълженията по договора, а е самостоятелно задължение, което възниква поради неизпълнение на произтичащо от договора задължение. То обаче не става част от договора, а съществува паралелно с него. Именно поради това за него се прилага и специалната давност по чл. 111, б. б, предл. първо ЗЗД, а не общата такава по чл. 110 ЗЗД. Наличието на постоянна практика, в съответствие с която въззивният съд се е произнесъл, обосновава извод за отсъствие на поддържаните допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В допълнение, следва да се отбележи, че противно на твърдението на касатора, съдът е съобразил наведените във въззивната жалба доводи и възражения, като е разгледал по същество въпроса за приложимата давност като допълнителен мотив за отхвърляне на исковете.

Вторият материалноправен въпрос е основан на твърдението за предявен при условията на евентуалност иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Това твърдение е в противоречие с изложените в исковата молба обстоятелства, с които е обосновано наличието на елементите на фактическия състав за възникване на договорната отговорност на ответника. С оглед на тези обстоятелства, ищецът е предявил и е поддържал само осъдителен иск по чл. 82 ЗЗД, респективно въззивният съд е приел, че е сезиран валидно единствено с иск за обезщетение от неизпълнението на договор. Действително в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че претендираните вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на ответника, но е посочено, че това поведение се изразява в неизпълнение и прекратяване на сключения между страните договор. Поради това поставеният въпрос не обосновава общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Третият материалноправен въпрос и петият процесуалноправен въпрос са свързани с извода на въззивния съд за липса на ангажирани от ищеца доказателства за пропусната полза в претендирания размер поради липса на данни каква част от прихода на ищеца по сключения с трето лице договор формира печалбата му. Тези мотиви не са единствено обуславящи крайния извод за неоснователност на предявения иск, тъй като изходът на делото е обусловен и от изложените от въззивния съд съображения, съответстващи на постоянната практика на ВКС, че вземането за обезщетение за неизпълнение на договора от страна на ответника, изразяващо се в пропуснати ползи, е погасено по давност. Предвид изложеното, както и да се отговори на поставените въпроси, това не би се отразило на изхода на спора, поради което е неоснователно искането за допускане на касационен контрол във връзка с тези въпроси.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 24 000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №492/29.07.2021г. по т. д. №423/2021г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.

ОСЪЖДА „Булкомерс КС“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], ет. 2, ап.4, да заплати на „Безконтактни мултиплексорни вериги“ ЕООД, чрез адв. М. Б., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап.10, сумата от 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/ – адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл. 78 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]