Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Петя Хорозова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

се твърди, че решението е постановено при допуснато противоречие с ППВС №4/1968 г., както и с решения на ВКС по чл. 290 ГПК, постановени по т. д.№60323/2016 г., т. д.№60334/2016 г. и др. По втория въпрос се поддържа също наличието на противоречие с ППВС №4/1968 г., евентуално се релевира, че отговорът му ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на третия въпрос се сочи противоречие с решение №60172/22.06.2021 г. по гр. д.№3604/2020 г. на ВКС, решение №196 от 12.07.2011 г. по гр. д.№1724/2009 г. на ВКС, т. 10 Постановление №4/30.10.1975 г. по гр. д.№5/1975 г. на Пленума на ВС, както и с решенията на ВКС по т. д.№2629/2015 г., гр. д.№234/2003 г., т. д.№1072/2020 г., т. д.№2629/2015 г. По четвъртия въпрос според касатора е налице противоречие с решение №165 от 18.05.2013 г. на ВКС по гр. д.№1008/2013 г. на IV г. о., т. 7 ППВС №6/1968 г. Твърди се, че петият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, намерила израз в решенията по т. д.№1015/2011 г. на II т. о., т. д.№387/2008 г. на II т. о., гр. д.№2407/2015 г., т. д.№1072/2020 г. и мн. др., а последният въпрос е разрешен в противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 30.11.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

Т. д. №******год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. А., чрез процесуалния му пълномощник адв. П. С., срещу решение №******г. по в. гр. д. №******г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението се обжалва в частта, с която, след съответната отмяна на решение №******г. /поправено с решение №******г./ по гр. д. №11660/2017 г. на СГС, I ГО, 3 състав в частта за осъждане на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на касатора разликата над 50 000 лв. до присъдените от първата инстанция 100 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, търпени от телесни увреждания, получени при ПТП на 04.09.2016 г., искът за посочената разлика е отхвърлен.

В касационната жалба се излага, че решението страда от материално-правна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. По подробно изложени съображения за несправедливия и занижен размер на обезщетението, определено от въззивния съд, се моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за уважаване на предявения частичен иск в пълен размер, ведно с лихви и разноски.

Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1/ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и следва ли определеното от съда обезщетение да съответства на установените по делото факти; 2/ При определяне на справедлив паричен еквивалент при предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ съдът следва ли да приема като фактор, обуславящ присъждане на по-ниско обезщетение, поведението на пострадалия след увреждането във връзка с неговото лечение; 3/ При определяне на справедлив паричен еквивалент на обезщетение за неимуществени вреди, следва ли съдът да отчете като критерий евентуалните бъдещи вреди от предстоящи оперативни интервенции, ако същите са заявени в исковата молба, респективно присъденото обезщетение да покрива и тях; 4/ Налице ли е процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК, ако въззивният съд не допусне поискани с въззивната жалба свидетели, които в нарушение на процесуалните правила не са били изслушани от първоинстанционния съд; 5/ Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди всички събрани доказателства по делото и именно въз основа на тях да направи своите изводи; 6/ Следва ли въззивният съд да назначи служебно експертиза, ако заключението по нея ще има значение за решаващите изводи на съда.

По първия въпрос се твърди, че решението е постановено при допуснато противоречие с ППВС №4/1968 г., както и с решения на ВКС по чл. 290 ГПК, постановени по т. д.№60323/2016 г., т. д.№60334/2016 г. и др. По втория въпрос се поддържа също наличието на противоречие с ППВС №4/1968 г., евентуално се релевира, че отговорът му ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на третия въпрос се сочи противоречие с решение №60172/22.06.2021 г. по гр. д.№3604/2020 г. на ВКС, решение №196 от 12.07.2011 г. по гр. д.№1724/2009 г. на ВКС, т. 10 Постановление №4/30.10.1975 г. по гр. д.№5/1975 г. на Пленума на ВС, както и с решенията на ВКС по т. д.№2629/2015 г., гр. д.№234/2003 г., т. д.№1072/2020 г., т. д.№2629/2015 г. По четвъртия въпрос според касатора е налице противоречие с решение №165 от 18.05.2013 г. на ВКС по гр. д.№1008/2013 г. на IV г. о., т. 7 ППВС №6/1968 г. Твърди се, че петият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, намерила израз в решенията по т. д.№1015/2011 г. на II т. о., т. д.№387/2008 г. на II т. о., гр. д.№2407/2015 г., т. д.№1072/2020 г. и мн. др., а последният въпрос е разрешен в противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.

Против касационната жалба в срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, чрез процесуален пълномощник – юрисконсулт И. В., с изразено становище за липса на законовите предпоставки за допускане на касационно обжалване на съдебния акт, евентуално – за неговата правилност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите във връзка с приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК и материалите по делото, констатира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе в атакувания смисъл, съставът на въззивния съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, като е формирал следните изводи: От приетата пред първата инстанция комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза – основно и две допълнителни заключения /в медицинската част/ е приел за установено, че вследствие на настъпилото произшествие ищецът е получил счупване на голямопищялната и малкопищялната кост в дясно в горната част, което е причинило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни; счупване на 2-ри поясен прешлен, довело до трайно затруднение в движенията на снагата за повече от 30 дни. Счупването на голямопищялната кост и малкопищялната кост на дясната подбедрица в горната им трета е наложило извършването на оперативно лечение. На 08.09.2016 г. е извършено кръвно (оперативно) наместване на счупването с поставяне на метална остеосинтеза. Проведено е и медикаментозно лечение. Оперативните рани са зараснали първично. Срокът за възстановяване е 4 – 5 месеца. Съгласно заключението счупването на 2-ри поясен прешлен изисква постелен режим за 30-45 дни, както и носенето на укрепващ, стабилизиращ ластичен колан. При извършения личен преглед е установно, че счупванията на двете кости на дясната подбедрица са зараснали, но се установява външно отклонение на дясната подбедрица спрямо оста на бедрото с 15 градуса. Корекцията на тази девиация на подбедрицата може да бъде само оперативна, но с труднопрогнозируем резултат. Предстои ново оперативно лечение за изваждане на остеосинтезния материал. Вещото лице сочи, че счупването на 2-ри поясен прешлен не налага извършването на насочено лечение, а покой и носене на корсет, но може да причинява периодични болки при натоварване на тялото и физически усилия.

Извън горното, вещото лице е установило, че при процесното ПТП ищецът е получил и травма в областта на левия крак с разкъсване на колатералните връзки на коляното. Тази увреда изисква първо детайлно диагностициране чрез ядрено-магнитен резонанс, за да може да бъде уточнен пълният й обем, след което може да се прецизира по-нататъшното поведение. По отношение на същата не е провеждано насочено лечение, но пострадалият е носел шина /ортеза/, а впоследствие и към датата на прегледа носи наколенка за по-голяма стабилност на коляното. Към момента няма данни да са налице усложнения от тази травма, но е необходимо извършването на ЯМР, за да се направи преценка за вида и обема на оперативното лечение, като според вещото лице, за да бъде ликвидирана нестабилността на колянната става, трябва задължително да се проведе оперативно лечение.

Към настоящия момент ищецът е в добро общо състояние със стабилна походка, може да се качва и слиза по стълби, клякането е възможно в пълен обем, но навеждането напред не се извършва в пълен обем, по дясната подбедрица има оперативни белези в горната част от вътрешната и външната страна с дължина всеки от по 18 см. Активните и пасивни движения в дясното коляно са запазени в пълен обем, но със странична нестабилност, както при отвеждане на подбедрицата, така и при привеждане; липсва разлика в обиколката на двете бедра и подбедрицата.

От приложените и приети по делото медицински документи, обсъдени от вещото лице, е видно, че ищецът е бил приет за лечение в УМБАЛ „Св. А.“ АД на 04.09.2016г., като е бил изписан на 16.09.2016г., след което е бил в хоспис в продължение на 22 дни. Ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност до 15.11.2016г.

От изслушаната и приета съдебно-психологическа експертиза се установява, че поведението на ищеца е типично за депресивната картина вследствие преживяното. При освидетелствания е налице неспособност към момента на изследването да възприеме положителните аспекти на прогнозата за сметка на болезнено преувеличеното възприемане на отрицателните последици. Според експерта, ищецът приема станалите събития като силно стресогенни, той все още не може да се освободи от чувството на безпомощност и унижение по време на възстановителния период след произшествието, което дава на вещото лице основание да приеме категорично, че се касае за психологическа травма, която не е преодоляна. Повече от две години след инцидента ищецът не е готов да потърси специализирана психиатрична/психологическа помощ, като възприема себе си като „непоправимо увреден“. Според вещото лице, без психотерапия прогнозата е неблагоприятна, защото ищецът не би могъл да се справи сам.

От показанията на майката на ищеца се установява, че той е имал дълго време температура след операцията, не е можел нито да се обслужва сам, нито да става. След изписването му е бил настанен в хоспис, където останал три седмици. Проведена била рехабилитация, като ищецът първоначално се е придвижвал с проходилка, а по-късно – с патерици. Поради претърпените травми е започнал да упражнява професията си /доцент по японско езикознание в СУ/ дистанционно от дома си. Преди катастрофата ищецът е бил много слънчев човек, сега е станал раздразнителен, чувствал се е много притеснен, че не може да се грижи за жена си и детето. Бил през цялото време на обезболяващи поради силните болки. Понастоящем не се е възстановил окончателно, „останал куц“, не можел да кара колело, да практикува туризъм, дори и торбите от пазар не можел да носи, тъй като, заради коленете, не можел да вдига никаква тежест.

От правна страна съставът на въззивния съд е намерил за частично основателни оплакванията на ответното дружество, че определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер. Посочил е, че размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищеца, съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съобразил е Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС, според което понятието „справедливост“ не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Размерът на претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства следва да бъде определен към датата на ПТП, при отчитане на периода за пълно възстановяване, възрастта на пострадалото лице, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”.

При така изложените принципни постановки, въззивният съдебен състав е взел предвид конкретно установените по делото обстоятелства: вида и характера на получените от ищеца увреди – две фрактури, от които първата е особено тежка, с проведена оперативна интервенция, както и травма на ляв долен крайник, изразяваща се в скъсване на колатералните връзки на коляното; продължителността на лечебно-възстановителния период – 4-5 месеца, през който пострадалият е търпял болки и страдания, каквито продължава да изпитва, включващ 12-дневен престой в болнично заведение с оглед извършената оперативна интервенция, изключително големия дискомфорт, който е изпитал пострадалият, тъй като се е налагало да разчита на чужда помощ и грижи в ежедневието си за дълъг период от време, което обстоятелство се е отразило изключително негативно върху неговата психика – ищецът е изпитвал огромно притеснение от факта, че не може да бъде опора на своето семейство, каквато е бил преди инцидента. Взето е предвид отражението на инцидента върху психо-емоционалното му състояние – започнал да изпитва страх, не можел да спи, чувствал се безпомощен и непоправимо увреден. Отчетено е и обстоятелството, че преди ПТП ищецът е бил деен човек, обичал да ходи в планината, да кара велосипед, а след произшествието спрял да практикува своите любими занимания. Съобразено е също, че понастоящем липсва пълно възстановяване на състоянието му отпреди инцидента, налице са и големи оперативни белези, които имат загрозяващ ефект. Взети са предвид и обстоятелствата, свързани с произшествието – безспорно ищецът е изпитал голям шок в резултат на неочаквания удар, докато е бил на разделителния остров. Отчетено е, че към датата на инцидента ищецът е бил 45-годишен, в активна работоспособна възраст. В резултат на горната преценка съдът е намерил, че справедливият размер на обезщетението следва до възлиза на сумата от 75 000 лв.

За да отхвърли иска до пълния претендиран размер, въззивният съд е изложил аргументи, че само една от трите увреди е лекувана оперативно, че по отношение на травмата на коляното няма данни ищецът да е предприел лечение, въпреки предписанията, както и че възстановяването от психологическата травма зависи от волята и желанието на ищеца да се подложи на терапия, нещо, което той повече от две години и половина не предприема. Съдът е взел предвид, че по отношение на увредата на коляното и на поясния прешлен липсват данни за усложнения, като е посочил, че не включва в обезщетението предстоящата операция за изваждане на остеосинтезния материал. С оглед горните обстоятелства и като е съобразил обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и частично заплатеното обезщетение от застрахователя в размер на 25 000 лв., е приел, че предявеният иск е основателен за сумата от 50 000 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касатора при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК въпроси не могат да обусловят искания достъп до касация.

Първата група въпроси касае приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, които съдът следва да съблюдава за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деликт. По този обобщен въпрос не се установява въззивното решение да е постановено в отклонение от ППВС №4/1968 г. и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Обжалваното решение съдържа подробни и задълбочени мотиви, основани на всички установени по делото факти, релевантни към обема на претърпяните вреди. Въпрос №2 и въпрос №3 касаят правилността на така формираните изводи /дали съдът е следвало да вземе предвид определени обстоятелства при разрешаването на конкретния правен спор/, поради което не подлежат на преценка в настоящата селективна фаза от касационното производство, в този смисъл са и задължителните указания в т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на третия въпрос следва да се посочи, че от значение /съгласно ППВС №4/1975 г., т. 10/ е дали при първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние на пострадалия ищец е било предвидено и съобразено от съда, като при отрицателен отговор допълнително настъпилите вреди, намиращи се в причинна връзка с деликта, винаги могат да бъдат предмет на нов иск, след тяхното възникване.

Втората група въпроси са относими към задълженията на въззивния съд при събирането на доказателства и постановяване на съдебния му акт, като по тях също не се установява приложното поле на касационното обжалване. Четвъртият въпрос няма значение за изхода на делото, тъй като искането на касатора за разпит на свидетели е предявено като евентуално – ако въззивният съд допусне доказателствата, поискани с жалбата на ответника. Поради несбъдването на това условие и в съответствие с диспозитивното начало в процеса, съдът не е разгледал доказателственото искане в отговора на въззивната жалба. Петият въпрос не е разрешен от състава на въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и цитираните решения по чл. 290 ГПК, тъй като в решението е обсъден именно събраният по делото доказателствен материал в неговата цялост. Последният въпрос – относно служебното задължение на съда да назначи експертиза – не се преценява като значим за изхода на спора, предвид това, че по делото са били назначени и изпълнени четири експертизи, покриващи всички спорни между страните въпроси; като не се установява и противоречие между обжалвания съдебен акт и относимите задължителни указания на т. 3 ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради това, че не се доказва кумулативното наличие на релевираните от касатора общи и допълнителни селективни предпоставки по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, достъпът до касационен контрол следва да бъде отказан.

Съобразно изхода на делото в настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски в отговора на касационната жалба, в полза на ответника по касация следва да се присъдят 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №958 от 10.08.2021 г. по в. гр. д. №3762/2020 г. на Софийския апелативен съд, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 150 лева.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]