Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Веска Райчева


Анотация

Въпрос

от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да бъде допуснато касационно обжалване.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N991 описа на ВКС за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 26.11.2021г. по гр. д.№******г. ОС Плевен, скоето е отхвърлен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.

Жалбоподателят – В. Д. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да бъде допуснато касационно обжалване.

Ответникът- РС Ловеч, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка на предпоставките по чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предявен от В. Д. против РС – Ловеч, с искане да ѝ бъде заплатена сумата в размер на 8000 лв., за причинени неумуществени вреди от нарушаване на правото ѝ за разглеждане на производството по гр. д. №******г. по описа на РС – Ловеч в разумен срок.

За да постанови своето решение въззивният съд приема, че от представените по делото доказателства се установява, че производството по гр. д.№******г. по описа на РС-Ловеч е образувано на 07.08.2020г. по молба за защита от домашно насилие, предявена от неучастващо в настоящето производство лице – Г. Ч. от [населено място] – лично и като законен представител на малолетната С. Ч., срещу В. Д. – жалбоподател в настоящето производство.

Установено е, че на същата дата съдът е издал съдебна заповед за незабавна защита и с определение №******г. делото насрочено за разглеждане в о. с. з. на 27.08.2020г, което е проведено, и съдът се е произнесъл по многобройните доказателствени искания на страните и с оглед събирането на допуснатите доказателства е отложил делото за – 07.10.2020г. С определението съдът е изискал писмени доказателства от различни административни органи и е предоставил възможност на страните да поставят допълнителни въпроси към назначената съдебно-психологична експертиза, което същите са сторили в периода между съдебни заседания.

Установено е, че на 15.09.2020г. , в качеството ѝ на ответник по гр. д.№******г. на РС – Ловен, В. Д. е подала молба, с която е заявила, че иска да бъде направен отвод на назначеното вещо лице психолог. С определение съдът е отстранил в. л Н. и е назначил за в. л. А. А., а на 29.09.2020г., новоназначеното в. л. е подало молба, с която уведомява съда, че с оглед поставената задача експертизата следва да бъде разширена, както и че не насрочената дата 07.10.2020г. не може да се яви в съдебно заседание, поради ангажираност в друг съд. Насроченото о. с. з. з 07.10.2020г. е проведено, но делото е отложено за 12.11.2020г., поради неизготвена експертиза. С определението, постановено по делото, съдът се е произнесъл по направените доказателствени искания, допуснал е комплексна съдебна-психолого-психиатрична експертиза, предоставил е възможност на страните за поставяне на допълнителни въпроси към експертизата. По искане на молителя съдът е допуснат едновременен разпит на всички свидетели в следващо съдебно заседание.

С молба, ответницата по гр. д. №1132/2020г. по описа на РС-Ловеч е уведомила съда, че е поискала проверка на делото ВСС и е направила искане съдията- докладчик да се отстрани от разглеждане на същата. Изготвената комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза е представена по делото с вх. №8476/11.11.2020г. и с определение, постановено в о. с. з. на 12.11.2020г. делото е отложено за 25.11.2020г, поради непредставяне в срок на заключението, което е постъпило в съда предходния ден, като при това от страна на ищеца е направено искане за възможност да организира защитата си, тъй като съгласно удостоверение, издадено от РЗИ, неговият пълномощник – адв. Б. е поставена под карантина.

В съдебно заседание, проведено на 25.11.2020г. са разпитани

свидетели и делото е отложено за 30.12.2020г, поради неявяване на едно от вещите лица и данни, че същото е поставено под карантина, като и на 30.12.2020г. не е даден ход на дело поради неявяване на вещо лице и делото е насрочено за 18.01.2021г. В това поредно открито заседание е изслушано заключението на вещите лица по допусната комплексна експертиза и делото е обявено за решаване. Решението е обявено четири дни по-късно – на 22.01.2021 г. и с него са наложени ограничителни мерки по ЗЗДН по отношение на В. Д. в полза на Г. Ч. от [населено място] – лично и като законен представител на малолетната С. Ч.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба В. Д., която РС Ловеч е администрирал с разпореждане No276/05.03.2021г.(л. 59).

Установено е, че преди постановяване на решението- на 13.11.2020г. жалбоподателката е предявила иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и цена 8000лв. – за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушаване правото за разглеждане и решаване в разумен срок на висящо гр. д. №1132/2020 г. по описа на Ловешкия районен съд.

Въззивният съд е приел, че от образуването на гр. д. №1132/2020г. по описа на РС-Ловеч (07.08.2020г.) до подаването на иска за обезщетение „за забавено правосъдие с правно основание по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ(13.11.2020 г.), е изминал срок от 3 месеца и пет дни, а от образуване на делото до постановяване на първоинстанционното решение – 22.01.2021г. – срок от 5 месеца и 15 дни. Според въззивният съд тази продължителността на процеса не е извън рамките на разумния срок за разглеждане на конкретното производство по ЗДДН и общо забавяне на процеса не е допуснато. Посочва се, че делото е било отлагано с оглед събиране на допуснатите доказателства, като периодите между отделните съдебни заседания са кратки, а с оглед максималната защита на процесуалните им позиции, съдът по е предоставял възможност на страните с допълнителни молби да поставят задачи на назначената експертиза. Страните са отправяли множество искания за събиране на доказателства, по които съдът е произнасял в деня на постъпването им.

Въззивният съд приема, че са неоснователни твърденията на ищцата, че производството по гр. д.№1132/2020г. на РС-Ловеч, образувано по молба с правно основание по ЗЗНД, не съставлява фактическа и правна сложност.

Въззивният съд изтъква, че фактическата и правна сложност се определя не само от правното основание на иска като нормативен текст, а от фактическите твърдения на страните, от вида и обема на сочените и допуснати доказателства и средствата за тяхното събиране. Според решаващия съд в случая е видно, че дори от външна страна същото е с голям физически обем. Страните са ангажирани множество доказателства, които съдът е допуснал и е следвало да събере. Прието е, че след като молителят е представил като доказателство декларация по чл. 9 ЗЗДН, в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване за да обори твърдените обстоятелства, което се извършва с всички доказателства по ГПК, а РС – Ловеч е предоставил тази възможност, поради което в случая не може да се приеме, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, тъй като от материалите по него се установява обратното – значително усложнен казус по ЗЗДН.

При така изложените съображения въззивният съд е приел, че не е налице забавено правосъдие по гр. д.№1132/2020г., поради което е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: ако производството е протекло пред няколко разрлични органа отговорността на ответниците разделна ли е или солидарна, кой е релевантния период който следва да се вземе предвид по иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, ако иска по чл. 2б ЗОДОВ е предявен преди да е приключило другото забавено производство намира ли приложение разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, следва ли да се вземе предвид и периода на забава след предявяване на исковата молба и следва ли съдът служебно да следи за течащата продължителност на висящото производство или това следва да бъде заявено от ищеца под форма на изменение на иска, както и следва ли съдът за укаже на страните за кои от твърдените от тях факти те не сочат доказателства. Поддържа, че са налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания.

На въпросите за това когато производството е протекло пред няколко разрлични органа отговорността на ответниците разделна ли е или солидарна, кой е релевантния период който следва да се вземе предвид по иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ съдът е дал отговор в съотвествие с практиката на ВКС. Неимуществените вреди по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ имат своя специфика, обусловена от самостоятелното право, регламентирано в нормата, което възниква при нарушаване на законовото изискване за приключване на делото в разумен срок. Както е прието и с решение №76/11.04.2016 г. по гр. дело №5721/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, нормата на чл. 2б ЗОДОВ създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, оценен като ефективен от ЕСПЧ. С нея се предвиди като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС, като критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ/ и са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. В практиката се приема, че при специалния деликт по чл. 2б ЗОДОВ самият законодател примерно е изброил обстоятелства /общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които са от значение за спора/, които съдът следва да вземе предвид както при преценката си дали е налице фактическият състав на това особено непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на съответното дело в разумен срок, така и при определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, причинени му от този деликт. Посочва се, че при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на граждански производства, също поначало от значение е общата продължителност на съдебното производство; възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност, и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. В практиката се застъпва разбирането, че производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата, отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат, като държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло. Съгласно установената практика / решение от 02.04.2015г. по гр. д€05813/2014г. на III г. о. на ВКС/ механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: установява се продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът преценява сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните органи. В съответствие именно с тази практика съдът е достигнал до извод, че в случая не е налице бавно правосъдие.

По поставения въпрос за приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК за това следва ли да се вземе предвид и периода на забава след предявяване на исковата молба и следва ли съдът служебно да следи за течащата продължителност на висящото производство или това следва да бъде заявено от ищеца под форма на изменение на иска не е налице ощо основание за допускане на касационно производство по смисъла на чл. 280ал. 1 ГПК, тъй като същият не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявния иск с правно основание чл. 2б ЗОДОД. По въпроса дали е налице несъблюдаване на едно задължително процесуално правило или не, касационният съд се произнася със съдебния акт по същество, но само ако е допуснато касационното обжалване, поради което не може така поставен въпрос да бъде и основание за допускане на касационно обжалване.

Що се касае до въпроса следва ли съдът за укаже на страните за кои от твърдените от тях факти те не сочат доказателства, то и на същият е даден отговор в съотвествие с практиката на ВКС. В същата се приема, че задължение на първостепенния съд при изготвянето на доклада по чл. 146, ал. 1, т. 5е да укаже на страните чия е доказателствената тежест да установи правно релевантните за спора факти, я съобразно чл. 146, ал. 2 ГПК съдът не е длъжен да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчни. Той има задължение само да следи дали представените доказателства са допустими, в този смисъл решение по гр. д. №472/2012 г., II г. о. и решение по гр. д. №899/2011 г. на IV – г. о.

Така установената практика не е неправилна, поради което не следва да се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за да бъде коригирана същата.

Предвид изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №385/26.11.2021 г. по в. гр. д. №682/2021 г. по описа на ОС – Плевен.

Определението е окончателно.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: IV-то отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]