Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Десислава Добрева



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

са следните:

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на втори ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. №******г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Р. В. А. и А. В. В. срещу решение №******г. по в. гр. д. №******г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение №******г. по гр. д. №******г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която са отхвърлени като неоснователни исковите претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 24 000 лв. до претендирания размер от по 200 000 лв. за всяка от ищците, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на тяхната майка В. Г. Д., настъпила в резултат на ПТП на 07.09.2016 г.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се въпроси, които според касаторите са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?“

2. „Следва ли при определяне справедливото застрахователно на обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?”

3. „Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за приложението на предпоставките чл. 51, ал. 2 33Д за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия във връзка с приложението на т. 7 ППВС №17/1965г.?“

По въпрос първи се поддържа допълнителния критерий за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради твърдяно противоречие с т. 11 на ППВС №4/23.12.1968 г. Въпрос втори се обосновава с оглед несъответствие между възприетото във въззивното решение с казуалната практика на ВКС, обективирана в решение №28/09.04.2014 г. по т. д. №1948/2013 г. на II ТО и решение №4/08.03.2021 г. по т. д. №2940/2019 г. на II ТО По въпрос трети се твърди, че е налице противоречие със задължителните указания на т. 7 ППВС №17/1963 г.

Излагат се съображения, че въззивният съд не е отчел интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания и изключително тежките психологически последици върху ищците. Твърди се, че несъобразени са останали общественото възприемане за справедливост и икономическата конюнктура в България към датата на ПТП. Правят се оплаквания, че липсват мотиви за определяне обема на съпричиняване и са игнорирани писмени и гласни доказателства по делото.

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваните части като бъдат уважени предявените осъдителни искове в пълен размер от по 200 000 лв. за всяка от касаторките, както и да бъдат присъдени сторените разноски, включително за адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

От ответника по касация „ДЗИ – Общо застраховане ЕАД е постъпил отговор, с който се оспорва годността на формулираните въпроси да обосноват допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Дружеството счита, че въззивният състав правилно е съобразил всички обективни обстоятелства при определяне размера на справедливо обезщетение. Релевира множеството по брой и тежест нарушения на ЗДвП, извършени от пострадалата, с което обосновава съгласието си с изводите на Апелативен съд София относно приетия обем на съпричиняване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявени от Р. В. А. и А. В. В. срещу „ДЗИ – Общо застраховане ЕАД субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер от по 200 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка В. Г. Д., настъпила в резултат на ПТП на 07.09.2016 г.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел исковете за основателни до размер на по 24 000 лв. за всяка от ищците въззивници, съобразявайки предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възприемайки извода на първостепенния съд за принос на пострадалата в обем 80%. Съдът е констатирал виновно противоправно поведение на водача, изразяващо се в движение с превишена скорост в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, вследствие на което е последвал удар между лекия автомобил и майката на ищците, в качеството ѝ на пешеходка. Посочил е, че пресичането е било извършено на място, което не е предвидено за движение на пешеходци, което е обусловило извода му за съществен принос на пострадалата, определен в размер на 80%. В мотивите решаващият състав е отхвърлил тезата за извършено случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, освобождаващо делинкветна и застрахователното дружество от отговорност. Съобразил е събраните гласни доказателства и изготвена по делото съдебно-психологическа експертиза и е изградил извод за наличие на близки отношения между ищците и тяхната майка, съобразил е възрастта им /61 г. и 63 г./, семейната им среда, преживяната мъка и траур, които са отшумели без трайно отражение върху социалните, трудови и други ежедневни отношения, както и икономическата конюнктура в страна към релевантния момент и е споделил извода на първоинстанционния съд за размер на обезщетението от 120 000 лв. за всяка от ищците.

Не е налице твърдяното от касаторите основание за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Първи и втори въпроси са бланкетно поддържани от касаторите, като в разрез с тезата им съдът подробно е изложил съображения относно степента на понесените от тях психологически травми и интензитета на търпените болки и страдания, които, съгласно събраните доказателства, не са продължили повече от обичайното и са останали без трайно отражение върху живота им. Въззивната инстанция е обсъдила самостоятелно всички правнорелевантни доводи, изложени във въззивната жалба, осъществила е самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и е обсъдила заявените от ищците в качеството им на въззивници доводи и възражения, като по този начин е формирала и обосновала собствени фактически и правни изводи. Следва да бъде посочено, че в множество свои актове касационната инстанция е приемала, че лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“ се явяват само спомагателен критерий при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди така, че то да е справедливо. Те са само една обща илюстрация на икономическата конюнктура към релевантния за делото момент – датата на ПТП. Поради тези съображения не се констатира твърдяното отклонение от задължителна съдебна практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. I ГПК, обуславящо допускане до касационно обжалване, както и от практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК.

Въпрос трети удовлетворява изискването да има характера на правен – обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, доколкото определеният за справедлив размер на застрахователното обезщетение е намален с 80% поради приет принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Не се констатира твърдяното противоречие с т. 7 ППВС №17/1963. По въпроса, касаещ приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е формирана обемна по брой казуална съдебна практика на ВКС, доразвиваща постановките на ППВС №17/1963 г. и ТР №1/23.12.2015 г. по т. д. №1/2014 г. на ОСТК – решение №206/12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г. на ІІ ТО, решение №98/24.06.2013 г. по т. д. №596/2012 г. на ІІ ТО, решение №151/12.11.2010 г. по т. д. №1140/2011 г. на ІІ ТО, решение №169/02.10.2013 г. по т. д. №1643/2012 г. на ІІ ТО, решение №16/04.02.2014 г. по т. д. №1858/2013 г. на І ТО, решение №92/24.07.2013 г. по т. д. №540/2012 г. на І ТО, решение №256/21.04.2015 г. по т. д. №3557/2013 г. на I ТО, решение №18/17.09.2018 г. по гр. д. №60 304/2016 г. на IV ГО, решение №36/02.05.2019 г. по т. д. №1354/2018 г. на II ТО, решение №137/20.11.2020 г. по т. д. №1775/2019 г. на II ТО, и др. Според цитираната практика, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от въвелата възражението страна. В настоящия случай тези предпоставки са осъществени. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е основаван на приети за доказани по несъмнен начин конкретни действия на пострадалата – внезапна поява в полезрението на шофьора чрез притичване между колони от спрели коли и предприето пресичане на място, непредвидено за пешеходци, като в същото време в близост се е намирал подлез. Намаляване размера на обезщетението e извършено въз основа на комплексна преценка относно степента на каузалност на действията както на делинквента, така и на пострадалата.

При липса на предпоставките, регламентирани от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК достъп до касация следва да бъде отказан.

При този изход на делото на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторите следва да заплатят на ответника „ДЗИ – Общо застраховане ЕАД сторените разноски в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1126/03.11.2021 г. по в. гр. д. №1542/2021 г. на Апелативен съд София.

ОСЪЖДА Р. В. А., ЕГН [ЕГН], и А. В. В., ЕГН [ЕГН], да заплатят на „ДЗИ – Общо застраховане ЕАД разноски в размер на 200 (двеста) лева.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]