Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Росица Божилова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

за членство само в хипотеза на отказ на читалищното настоятелство да приеме съответното лице/ чл. 13, ал. 8, т. 5, предл. второ от Устава.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. №******год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Народно читалище „ Пробуда 1907“ против решение №******г. по гр. д.№******г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение №******г. по гр. д.№******г. на Сливенски окръжен съд. С потвърденото решение е уважен предявен от Прокуратура на Република България против касатора иск по чл. 15, ал. 7 Закона за народните читалища / ЗНЧ /, като са отменени всички решения, взети от извънредно Общо събрание на членовете на читалището, проведено на 23.10.2020 г., поради нарушаване процедурата по свикване и провеждане на събранието, в противоречие с чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗНЧ и чл. 20, ал. 2 от Устава на читалището. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, тъй като предявеният иск не защитава обществения интерес, а затруднява дейността на читалището и е в противоречие с правото на свободно сдружаване, уредено в чл. 11 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи / КЗПЧОС / . Без да оспорва принципното право на иск на прокурора, съгласно чл. 15, ал. 7 ЗНЧ, касаторът намира, че с конкретния му предмет се осъществява недопустима намеса на държавата в правото на свободно сдружаване, а такава намеса трябва да е съответно оправдана, с позоваване на защитими законни цели и интереси по чл. 11, ал. 2 КЗПЧОС / напр. защита на националната и обществена сигурност, предотвратяване на безредици и престъпления, защита на здравето и морала, защита правата и свободите на другите и пр. /. Предвид липсата на такова обосноваване касаторът намира, че се касае за недопустимо произнасяне по нередовна искова молба. В евентуалност се позовава на неправилност на въззивния акт, поради нарушение на материалния закон, основано на неправилно тълкуване нормата на чл. 15, ал. 1, предл. трето ЗНЧ. Оспорва обоснованост на изводите на въззивния съд, за установими нарушения на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗНЧ.

Ответната страна – Прокуратура на Република България – не е депозирала отговор на касационната жалба.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Прокуратура на Република България, чрез Окръжна прокуратура – Сливен е предявила иск за отмяна решенията на Общото събрание на Читалище „Пробуда 1907„ , проведено на 23.10.2020 г., поради допуснати нарушения при свикването на събранието, както следва: 1/ предвид инициирането му от 1/3 от членовете на читалището с право на глас, извънредното ОС не е свикано в 15-дневния срок по чл. 15, ал. 1, предл. трето ЗНЧ, считано от отправяне до читалищното настоятелство искане за свикване на събранието, останало без последствие; 2/ изготвяне поканата за ОС в несъответствие с изискванията по чл. 15, ал. 2 изр. 1, предл. последно ЗНЧ, доколкото не сочи свикващия ОС субект; 3/ наличие на две покани за същото ОС, едната от които отправена до лицата, заявили желание да встъпят като членове и приети като такива от читалищното настоятелство; 4/ неподписване на поканата от част от членовете на читалището с право на глас, съответно удостоверяване получаването й от техни близки, но без доказателства дали предаването й от последните на адресатите е станало в изискуемия 7-дневен срок преди датата на ОС, съгласно чл. 15, ал. 2 изр. 2 ЗНЧ; 5/ незаконосъобразно утвърждаване от ОС на вече приетите от читалищното настоятелство нови членове – т. 1 от дневния ред на атакуваното ОС, поради липса на такова правомощие за ОС, като оттук се извежда незаконосъобразност на прилагания кворум – преди и след утвърждаване на новите членове, без обосноваване с конкретни разпоредби на закона и устава.

Ответникът е оспорил редовността на исковата молба, като намира че в същата ищецът не е обосновал защитим чрез иска, спрямо всяко конкретно атакувано решение на ОС, обществен интерес. Оспорва основателността на иска, вкл. предлаганото от ищеца тълкуване на чл. 15, ал. 1, предл. трето ЗНЧ. Твърди, че последният погрешно възприема документи – стр. пор. №77 – 81 по номерацията на делото в първа инстанция – като покани за ОС, а такава е документът, находящ се на стр. пор. №82 и същият съдържа всички изискуеми от чл. 15, ал. 2 ЗНЧ реквизити. Документите на стр. №77- 81 удостоверяват връчването на поканата срещу подпис на членовете на читалището. Ответникът възразява на поддържаното от ищеца, като императивно изискване, лично връчване на поканата, поради което получаването чрез близък, освен в случай на оспорването му от страна на адресата, не опорочава процедурата по свикване на ОС. Страната отрича да е налице нарушение на процедурата по приемане на нови членове, респ. утвърждаването им от ОС да е нарушение на провеждането му, тъй като Уставът на читалището предвижда сложен фактически състав за същата: подадено заявление за членство по образец, приемане с мотивирано решение на читалищното настоятелство, съгласно чл. 13, ал. 8, т. 1 и т. 3 от Устава и последващо утвърждаване от ОС – чл. 19, ал. 1, т. 5 от Устава. Доколкото ЗНЧ не урежда изрично реда, условията и компетентните органи за приемане на нови членове, но чл. 30 ЗНЧ препраща към ЗЮЛНЦ за неуредените случаи, така уреденото в Устава не е в противоречие със закона / чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ /.

Първоинстанционният съд е уважил иска, обосновавайки допустимостта му с подаване в срока и съгласно предвиденото в чл. 15, ал. 7 ЗНЧ, според която норма: „ Прокурорът може да иска от окръжния съд по седалището на читалището да отмени решение на ОС, което противоречи на закона или устава, в едномесечен срок от узнаване на решението, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.“ Счел е иска за основателен, прилагайки буквално / в граматическата й редакция / разпоредбата на чл. 15, ал. 1, предл. трето ГПК, според която: „При отказ на настоятелството да свика извънредно ОС, до 15 дни от постъпването на искането проверителната комисия или една трета от членовете на читалището с право на глас могат да свикат извънредно ОС от свое име “. Съдът е приел, че 15-дневният срок е преклузивен за правото на иницииралите свикване на извънредно ОС членове на читалището, да свикат същото, при отказ това да стори настоятелството. Ответникът е навел съображения, че разпоредбата следва да се тълкува логически и доколкото ЗНЧ не определя срок за провеждане на ОС, въвеждането на такъв за конкретната хипотеза не намира обоснована причина, а и поставя общ начален момент както за волеизявлението на настоятелството, така и за предпоставените от същото последващи действия на иницииращите извънредно ОС членове на същото. Съдът е приел, че този 15-дневен срок не е спазен, с което е опорочена процедурата по свикването на ОС. Изложени са и съображения, че искането на 1/3 от членовете с право на глас, за свикване на извънредно ОС, трябва да включва и дата, място, час на провеждане на същото. Последното съдът обвързва с приложеното граматическо тълкуване на чл. 15, ал. 1, предл. трето ЗНЧ в смисъл, че ако биха били посочени в искането тия реквизити, отказът на настоятелството автоматично би предизвикал последиците на законосъобразно свикване на ОС от членовете на читалището, в законоустановения срок. Без да е изложил мотиви кои конкретно документи от приетите по делото визира като покана за свикване на ОС, съдът е приел, че в същата липсва задължителен реквизит по чл. 15, ал. 2, предл. първо ЗНЧ – поименно посочване на членовете с право на глас, които са го свикали, а не единствено удостоверено съблюдаване на законовия минимум от 1/3 от всички членове с право на глас. Съдът е отхвърлил останалите доводи на ищеца за незаконосъобразност на свикването на ОС, свързани с връчването на поканата, в предвидения от чл. 15, ал. 2, предл. второ ЗНЧ срок.

Ответникът е обжалвал първоинстанционното решение, по изложените с отговора и поддържани като касационни доводи възражения. Въззивният съд е потвърдил правния резултат, като е споделил мотивите на първоинстанционния, конкретно: за неспазен срок за свикване на ОС, съгласно чл. 15, ал. 1, предл. трето ЗНЧ и липсващ реквизит в поканата за свикването му – изрично упоменаване на членовете на читалището, по чиято инициатива е свикано ОС, съгласно чл. 15, ал. 2, предл. първо ЗНЧ. Насетне са изложени неразбираеми – досежно нарушеният законов текст или разпоредба на устава – мотиви, основани на предходно съдебно решение, за отмяна на идентични решения на ОС на читалището, вкл. по утвърждаване на новите членове / недопуснато до касационно обжалване с гр. д.№774/2020 г. на ІІІ г. о. на ВКС /. Изведено ясно е единствено съждението на съда, че Уставът на читалището предвижда отнасянето на въпрос за членство само в хипотеза на отказ на читалищното настоятелство да приеме съответното лице/ чл. 13, ал. 8, т. 5, предл. второ от Устава.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 КЗПЧОС относима ли е към упражняването на правото на прокурора на иск по чл. 15, ал. 7 ЗНЧ? – не е посочен допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, а въпросът е наведен във връзка с преценка за недопустимост, в евентуалност – за очевидна неправилност на въззивното решение; 2/ В кой момент възниква правото на една трета от членовете на читалището с право на глас да свикат извънредно ОС от свое име: в момента на депозиране искането за свикване на извънредно ОС или при изричен или мълчалив отказ на настоятелството – с изтичане на 15-дневен срок по чл. 15, ал. 1, предл. трето ЗНЧ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се цитира противоречива практика на въззивните съдилища по тълкуването на разпоредбата.

Първият въпрос е провокиран от мотивите на въззивния съд / стр. 3 и 4/, наведени по възражението на ответника за недопустимост на иска, в които е прието, че доколкото процесното читалище, като правен субект, е вече възникнало / учредено /, то чл. 11 КЗПЧОС не намира приложение, тъй като възможността за сезиране на съда за осъществяване на контрол за законосъобразност върху актове и действия на народните читалища възниква след като правото на свободно сдружаване е вече реализирано, поради което не би могло да се наруши „. Тезата на съда е, че упражнявания чрез иска по чл. 15, ал. 7 ЗНЧ контрол върху дейността на читалищата е последващ и изрично регламентиран от националния законодател, респ. дейността на читалищата не имплементира правото на сдружаване. Според съда, по естеството си този иск не може да наруши членствени права, а напротив е в защита на обществения интерес, тъй като читалищата се спонсорират от държавата и общините, поради което спазването на законите, при вземане на решения във връзка с дейността им, е обществено значимо. Ответникът счита, че за допустимостта на иска, извън конкретните / изцяло процедурни в случая / нарушения на закона и устава, следва да бъде обоснован легитимен обществен интерес от отмяна на конкретните решения.

За недопустимост на съдебния акт съдът следи служебно, без формулиране на правен въпрос и обосноваването му с допълнителен селективен критерий. В случая, преценката за вероятна недопустимост предполага установяване смисъла и обхвата на упражнявания от прокуратурата, с иска по чл. 15, ал. 7 ЗНЧ, контрол, каквато преценка настоящият състав намира за необходима.

Вторият от въпросите удовлетворява общия и допълнителния селективни критерии за допускане на касационното обжалване. Свързан е с решаващо за изхода на правния спор тълкуване на чл. 15, ал. 1, предл. трето ЗНЧ. С граматическата си редакция разпоредбата очевидно провокира противоречива съдебна практика, което противоречие следва да бъде преодоляно, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №88/20.10.2021 г. по гр. д.№355/2021 г. на Апелативен съд – Бургас.

УКАЗВА на касатора Народно читалище „Пробуда 1907„, в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателства за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса, в размер на 15 лева.

След представяне на документ за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на І т. о. – за насрочване или на състава – за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]