Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Ирина Петрова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За естеството на писмените материали и разпределението на доказателствената тежест за установяване изготвянето на писмени материали за общото събрание на акционерите по чл. 224, ал. 1 ТЗ при упражняване на правото на глас по чл. 221, т. 10 ТЗ.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:
Евгений Стайков

Членове:
Ирина Петрова, Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д №******год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Летище ПловдивЕАД срещу решение №******г. по в. т. д.№******г. на АС Пловдив, с което е отменено решението по т. д.№******г. на ОС Пловдив в частта за уважаване на иска с правно основание чл. 74 ТЗ по т. 2 от дневния ред на общото събрание на акционерите на ответното дружество „Летище ПловдивАД, проведено на 26.07.2020г. за освобождаване от отговорност на членовете на СД на „Летище ПловдивАД за дейността им за 2016-2019г. и е постановено отхвърлянето на този иск.

С касационната жалба се иска отмяна на решението и уважаване на иска по чл. 74 ТЗ по отношение на решението по т. 2 от дневния ред. Твърдението е за неправилно разместена доказателствена тежест от въззивната инстанция. Поддържа се, че съобразно утвърдената съдебна практика, в тежест на ответното дружество е да установи, че е спазило задължението си да приложи всички необходими писмени материали, свързани с включения в т. 2 дневния ред въпрос най-късно до датата на обявяване на поканата и да установи изпълнение на задължението си да предостави възможност на акционерите да се запознаят с всички материали в съответствие с разпоредбата на чл. 224, ал. 1 ТЗ. Позовава се на установения по делото факт, че липсва приложен ГФО за 2019г. и доклад за дейността за 2019г., които материали счита са необходими за вземане на информирано решение от акционерите по процесната точка от дневния ред. Посочва, че ответното дружество не е представило доказателства за изготвен доклад за дейността СД и на доклад на независим финансов одит, съгл. изискванията на 37, ал. 2 ЗСч във вр. с чл. 245 ТЗ и чл. 247 ТЗ. Касаторът поддържа, че задължителна предпоставка ОСА да вземе решение дали да освободи от отговорност членовете на СД или за евентуално ангажиране на отговорността им, е наличието на документи за дейността за съответния период, за който се иска снемането на отговорността им, а такива се съдържат в ГФО, доклад за дейността и доклад на независим финансов одит, даващ разяснения по счетоводните документи относно финансовото състояние на дружеството. Въвежда довод, че независимо, че въззивната инстанция е вменила в тежест на ответника доказване изпълнението на задължението по чл. 224, ал. 1 ТЗ, по-нататък в мотивите напълно необосновано и незаконосъобразно е възложила в тежест на ищеца да докаже, че е търсил и е искал да се снабди с тези материали; че законът не предвижда изискване акционер-адресат на покана за свикване на ОС, да търси и изисква материали, които следва да му бъдат предоставени по силата на закона. Поддържа, че независимо, че ответното дружество във въззивната жалба признава факта, че към датата на провеждане на ОСА от 26.07.2020г. не е бил изготвен за 2019г. ГФО, отчет за дейността на дружеството и доклад за независим финансов одит и е поддържало в евентуалност становище, че на евентуална отмяна би подлежало решението на ОСА по т. 2 от дневния ред само в частта, касаеща 2019г., въззивната инстанция е отхвърлила иска за целия период 2016г.-2019г., игнорирайки тези обстоятелства и променената защитна позиция на насрещната страна. Касаторът акцентира, че отсъствието на такива материали, нарушаващи правото на сведения на акционера е грубо нарушение на императивната разпоредба на чл. 224, ал. 1 ТЗ.

В инкорпорираното в касационната жалба изложение се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „Съществено ли е твърдяното от касатора нарушение на правото на сведение по смисъла на чл. 224 ТЗ, изразяващо се в неприлагане към писмените материали по дневния ред за свикано ОСА като в случая не са приложени ГФО, доклад на СД и доклад за независим финансов одит, като доклада на СД и доклада на финансовия одит не са изготвяни, което води по твърдение на касатора до невъзможност за вземане на информирано решение от страна на акционен по единствената точка, предмет на обжалване по чл. 74 ТЗ, а именно т. 2 от дневния ред на ОС на акционерите за освобождаване от отговорност на Съвета на директорите за дейността им като такива?”. Касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с решението по т. д.№******г. на ІІ т. о. на ВКС.

2/ „Как би следвало да се разпредели доказателствената тежест между страните при предявена жалба срещу решение на ОСА с правно основание чл. 74 ТЗ, във вр. с чл. 224, ал. 1 ТЗ като ищеца претендира нарушено право на сведения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ТЗ поради липса на приложени към писмените материали за свикване на събранието на ГФО и доклад за дейността на СД, което води до невъзможност за вземане на информирано решение по т. 2 от дневния ред на събранието – освобождаване от отговорност на членовете на СД?”

3/Следва ли ответното дружество да докаже съществуването и изготвянето на посочените документи, които следва да бъдат представени към писмените материали по свиканото извънредно ОС на акционерното дружество като условие за вземане на решението по т. 2 от дневния ред – освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им като такива за целия период от 2016- 2019г. и какви са правните последици по смисъла на чл. 224, ал. 1 ТЗ, ако такива документи не са изготвени и не са представени към материалите на свиканото събрание?” Твърдението е за разместена доказателствена тежест поради вменяване в задължение на ищеца да установява, че е търсил писмените материали и отказа за предоставянето им от ответника и за противоречие на въззивното решение с решението по т. д.№271/2008г. на І т. о, по т. д. №526/2006г. на ІІ т. о. и решението на САС по т. д.№1577/2015г.

В писмен отговор ответното дружество „Летище ПловдивАД оспорва основателността на искането за допускане на касационното обжалване и основателността на подадена жалба. Поддържа, че „Летище ПловдивАД не подлежи на финансов одит по смисъла на чл. 37, ал. 2 ЗСч.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

В исковата молба ищецът се е позовал на нарушение по чл. 224, ал. 1 ТЗ във връзка с т. 2 от дневния ред на проведеното на 26.07.2020г. общо събрание на акционерите на „Летище ПловдивАД за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите за 2016-2019г. по съображения, че видно ТРРЮЛНЦ, за 2019г. няма приети по надлежния ред от общото събрание отчет на Съвета на директорите за дейността, както и ГФО за целия период, поради което е невъзможно акционерите да направят своя информиран избор и преценка дали членовете този орган следва да бъдат освободени от отговорност, доколкото не е ясен обемът на тази отговорност и действията на съвета за този период. Изложил е подробни съображения, основани на разпоредбата на чл. 224, ал. 1 ТЗ и на необходимостта от прилагане на писмени материали, въз основа на което акционерът да вземе решение по точката от дневния ред – по чл. 221, т. 10 ТЗ.

В отговора на исковата молба ответникът не е твъдял, че такива материали са били изготвени, нито е твърдял, че има взето решение от общото събрание на акционерите за приемането на годишния доклад за дейността и годишен финансов отчет и то конкретно за 2019г. (доколкото в хода на процеса е несъмнено установено, че за предходните 2016г.-2018г. такива са приети от общото събрание на акционерите), а е посочил, че на проведеното ОС представителят на ищеца не е изложил подобни аргументи при разискването на тази точка от дневния ред и е пристъпил към гласуване. Поддържал е, че правото на информираност на акционера не е нарушено „когато по конкретните предложения на решение не е било задължително или не е било необходимо наличието на писмени материали“. Възразил е срещу добросъвестността на ищеца, който е поискал писмени материали (некасаещи процесната т. 2 от дневния ред) едва при провеждането на събранието, не ги е потърсил по-рано и е имал пасивно поведение при разискването на въпроса по т. 2 от дневния ред.

От представения към исковата молба документ „Писмени материали за извънредното общо събрание на акционерите на „Летище Пловдив АД, което ще се проведе на 13.04.2020г. (което реално е проведено на 26.07.2020г. поради липса на кворум, обстоятелство изрично оповестено в поканата за свикването му), приети и одобрени от СД на 25.02.2020г., като материали и приложения по т. 2 от дневния ред са посочени: „съветът на директорите предлага на Общото събрание следния проект на решение: На основание чл. 221, т. 10 ТЗ Общото събрание освобождава членовете на Съвета на директорите от отговорност за дейността им за периода 2016г.2019г.”, т. е. в действителност по тази точка няма посочени изготвени никакви материали.

Първоинстанционният съд е установил от справка в ТРРЮЛНЦ, че последният обявен по партидата на дружеството годишен финансов отчет е този за 2018г., обявен на 04.03.2020г. (преди обявяване на 06.03.2020г. на показана за свикване на ОСА), а ГФО за 2019г. не е обявен в регистъра (заявен е за обявяване едва през м. 09.2020г., след датата на свикването и на провеждането на процесното ОСА, като във връзка със заявлението е постановен отказ, основан на констатацията, че не са представени доказателства за приемането му от ОСА). Констатирано е и, че ГФО за 2019г. не е и сред материалите за ОСА.

Окръжният съд е споделил изцяло доводите на ищеца, че за да формират съгласие за това дали да бъдат освободени от отговорност членовете на СД за периода от 2016-2019г., е необходимо на акционерите да бъде достъпна информацията какви са финансовите измерения от дейността на дружеството, какво е съотношението на активите и пасивите му, дали то е формирало печалба или загуба; възникнала ли е отговорност на управителния орган за вреди, от която членовете му да бъдат освободени. Счетено е, че при липса на изготвен и предоставен на акционерите ГФО за 2019г., е накърнено правото им на сведения, гарантирано с императивната разпоредба на чл. 224 ТЗ и при нарушаване на това основно право на акционерите, взетото решение се явява процесуално незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. Обосновано е, че макар решението по т. 2 по съдържанието си да е по целесъобразност, то подлежи на съдебен контрол, тъй като следва да бъде процесуално законосъобразно, т. е. да са спазени изискванията по свикване и провеждане на ОСА, в т. ч. гарантирането на правото на акционерите да вземат информирано решение при спазването на процедурата, в хода на която е взето; че то подлежи на контрол за процесуална законосъобразност.

Във въззивната жалба, чийто предмет е единствено уважаване на иска по отношение на решенията по т. 2 от дневния ред на проведеното на 26.07.2020г. Общо събрание на акционерите, ответникът е поддържал тезата си за непроявена от акционера за дълъг период от време заинтересованост да получи информация, която счита, че следва да има. Навел е довода, че при провеждането на общото събрание присъствалият представител на ищеца не е поставил своите аргументи при разглеждане на т. 2 от дневния ред, отнесъл се пасивно, не взел становище, не направил предложение и пристъпил към гласуване. Изложил е съображения за недобросъвестно поведение на ищеца, обективирано в поискване на материалите едва в деня и часа на провеждане на ОС, непотърсването им преди тази дата и пасивното му присъствие на събранието. Въззивникът е поддържал, че тъй като с исковата молба във връзка с оспореното решение по т. 2 от дневния ред е въведено твърдение, основано на разпоредбата на чл. 224, ал. 1 ТЗ досежно липса на изготвени доклад и ГФО само за 2019г., който довод е относим само към освобождаването от отговорност на членовете на СД за съответната 2019г., би следвало съдът да отмени решението по т. 2 от дневния ред само в частта за освобождаване от отговорност на управителния орган за дейността му за тази конкретна година.

Въззивната инстанция е приела, че по отношение на искането за отмяна на решението по т. 2 от дневния ред „Обсъждане на въпроса за освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2016 – 2019г.” – предмет на въззивното производство, ищецът се е позовал на процесуалноправна – процедурна незаконосъобразност – нарушаване правото на информираност по смисъла на чл. 224, ал. 1 ТЗ с конкретните възражения, че в ТР липсват обявени решения на ОСА за 2019г. за приемане на отчета на СД за дейността, както и ГФО за целия период, поради което е невъзможно акционерите да направят информирана преценка дали членовете на СД следва да бъдат освободени от отговорност, доколкото не е ясен обемът на тази отговорност и действията на СД за този период. Обсъдено е, че на проведеното на 26.07.2020г. общо събрание на акционерите на ответното дружество, в което ищецът-акционер притежава 70 890 бр. акции, той е участвал чрез свой представител.

При квалификацията, че въведеното в обстоятелствената част на исковата молба твърдение за нарушено право на информираност на ищеца, произтича от довод за необявяване в ТР отчет за дейността за 2019г. и ГФО за 2016-2019г., въззивната инстанция също е констатирала, че от данните по партидата на дружеството в регистъра, годишният финансов отчет и годишният доклад за дейността към дата на провеждане на ОСА са обявени за периода 2016г. – 2018г., от което следва, че същите са одобрени от ОСА по реда на чл. 221, т. 7 ТЗ. Формиран е извод, че в този смисъл „необявяването” на ГФО и годишния доклад и то само за финансовата 2019г. в регистъра, не може да обоснове извод за липса на информираност за акционера, както относно финансовото състояние на дружеството, така и за формиране на мнение за наличие на предпоставки за освобождаване от отговорност на управителния орган и то за дейността му през значително по-дълъг финансов период 2016г. – 2019г. По съображения, че за предходните години 2016г.-2018г, ГФО и годишните доклади са обявени в ТР, е счетен за неправилен изводът на окръжния съд, че необявяването на ГФО и годишния доклад и то само за финансовата 2019г. в ТР, води до нарушаване правото на акционера на информираност по смисъла на чл. 224, ал. 1 ТЗ за вземане на решението по чл. 221, т. 10 ТЗ. Като аргумент за неправилността на формирания извод на първоинстанционния съд е посочено и задължението по чл. 245 ТЗ и чл. 38 ЗСч търговецът да публикува годишния си финансов отчет и годишния доклад, чрез представяне за обявяване в ТР до 30 септември на следващата година; този срок, който е единствено с цел даване на публичност относно финансовите резултати за 2019г., в случая е до 30.09.2020г., а ОСА е проведено преди тази дата. Счетено е, че сам по себе си фактът, че ГФО за 2019г. не е бил обявен в ТР към датата на свикване на ОСА и провеждането му, не води автоматично до извод, че такъв не е бил изготвен или че е съществувал, но при поискването му от акционера избирателно не му е предоставен. Прието е, че ищецът не твърди, че ГФО не е бил съставен или че е бил съставен и при поискване на ищеца е отказано предоставянето му. Изложени са съображения, че съгласно константната практика за разпределянето на доказателствената тежест относно спазването на правилото за информираност на акционера по чл. 224 ТЗ, доказването на изпълнение на задълженията по изготвяне на материалите по чл. 224 ТЗ е в тежест на дружеството-ответник по иска по чл. 74 ТЗ, а фактът на избирателно предоставяне на материалите или непредоставянето им следва да се установи от този, който го твърди, но в случая ищецът не твърди поискване и отказ от предоставяне. Изложено е, че нарушаване правото на информираност по смисъла на чл. 224, ал. 1 ТЗ означава не само твърдение за неизпълнение на законови задължения от страна на дружеството, но и твърдение и доказване на активно поведение от страна на акционера да поиска/потърси необходимите му за вземане на информирано решение материали от дружеството и последното да е осуетило упражняване на това му право на информираност Посочено е, че по твърдение на самия ищец, непосредствено преди провеждане на ОСА, същият е поискал и са му били предоставени писмени материали за провеждане на ОСА, между които не фигурира ГФО за 2019г., същевременно в списъка на „Писмени материали за извънредно ОСА на „Летище Пловдив не са описани материали по т. 2 от дневния ред. Въззивната инстанция е акцентирала, че задължението за изготвяне и представяне на писмени документи по смисъла на чл. 224 ТЗ се отнася само до документи, които са необходими във връзка с формиране волята на акционера и упражняване на правото му на глас, с оглед на което ищецът предвид изложеното в исковата молба е следвало да установи на първо място обстоятелството, че ответното акционерно дружество е било длъжно, по силата на чл. 224 ТЗ, да изготви и е изготвило писмени материали по съответната точка 2-ра от проекта за дневен ред – и конкретно ГФО и годишен доклад за дейността и едва след това, че при поискване от негова страна, ответникът е отказал да му предостави исканите материали, като по този начин го е лишил от възможност да се запознае и да участва пълноценно в работата на общото събрание. Приела е, че с оглед разпоредбата на чл. 245, ал. 1 ТЗ – Съвета на директорите съставя за изтеклата календарна година годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността до 31. март, към датата на обявяването на ОСА – 06.03.2020г., този срок не е изтекъл. Изложени са съображения, че дори и да се приеме, че с оглед насроченото ОСА, е следвало да бъде изготвен ГФО и доклад за дейността на СД, то ищецът не твърди, че такъв не е бил изготвен, нито твърди и доказва, че е бил поискан и му е било отказано предоставянето, поради което не може да се приеме, че е нарушено императивното правило на чл. 224, ал. 1 ТЗ, свързано с нарушено право на информация на този акционер. Счетено е, че оспореното решение за освобождаване на членовете на СД от отговорност, е взето в рамките на правомощието на ОСА предвидено в нормата на чл. 221, т. 10 ТЗ, което е обусловило отмяната на първоинстанционното решение за уважаване на иска по т. 2 от дневния ред и отхвърлянето му.

Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса за разпределяне на доказателствената тежест в хипотезата на иск по чл. 74 ТЗ, основан на неспазване на задължението по чл. 224, ал. 1 ТЗ, който, макар и непрецизно формулиран, е залегнал в пункт втори и трети от изложението на касатора. Той е релевантен и обуславящ изводите на въззивната инстанция за изхода на спора, тъй като независимо от посоченото в мотивите към обжалвания акт принципно становище, че доказването на изпълнението на задълженията по изготвяне на материалите по чл. 224 ТЗ е в тежест на дружеството ответник, то е приложено към конкретния спор в смисъл, че „ищецът предвид изложеното в исковата молба, е следвало да установи на първо място, че ответното дружеството е било длъжно по силата на чл. 224 ТЗ да изготви и е изготвило писмени материали по съответна точка втора от проекта за дневния ред..” Съобразно правомощията на касационната инстанция, изведени в т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставените в изложението от касатора въпроси следва да бъдат обобщени и уточнени както следва „За естеството на писмените материали и разпределението на доказателствената тежест за установяване изготвянето на писмени материали за общото събрание на акционерите по чл. 224, ал. 1 ТЗ при упражняване на правото на глас по чл. 221, т. 10 ТЗ“, който, както се посочи, е значимият за изхода на спора. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК за преценка съответствието на обжалваното решение с решенията на ВКС по чл. 290 ГПК – №216/20.01.2014г. по т. д.№45/2013г. на І т. о. и №107 от 13.10.2010г. по т. д.№1123/2009г. на І т. о. на ВКС (последното, постановено въз основа на цитираното от касатора решение по стария съдопроизводствен ред по т. д.№271/2008г. на І т. о. на ВКС).

Касаторът следва да заплати държавна такса по сметката на ВКС в едноседмичен срок в размер на 30 лв.

Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, ТК, І т. о:

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение №125 от 07.10.2021г. по в. т. д.№401//2021г. на Апелативен съд Пловдив.

Указва на касатора да представи в едноседмичен срок доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 30лв. като при неизпълнение, жалбата подлежи на връщане.

След изтичането на срока делото да се докладва.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]