Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, поради което и поради липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, по този въпрос касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Както бе посочено съдът изрично е приел, че с оглед установените и предвидени от страните в договора особени непредвидени обстоятелства, ищецът не дължи обезщетение за забавата си за период от 43 дни, през които не е могъл да изпълнява задълженията си именно поради тези обстоятелства. В този смисъл съдът е възприел изцяло доводите на касатора, че не дължи обезщетение за понесени вреди и загуби, ако последните са причинени в резултат на непредвидени обстоятелства, които са: обстоятелствата, включително от извънреден характер, възникнали след сключването на договора, независимо от волята на страните, които не са могли да бъдат предвидени и правят невъзможно изпълнението при договорените условия. Всъщност с този въпрос, касаторът по същество оспорва правилността на изводите на съда относно периода, през който са били налични посочените обстоятелства, като следва да се посочи обаче, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и извън въведеното с ал. 2 на чл. 280 ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби.