Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Росица Божилова


Анотация

Въпрос

1/ Кои отношения между две лица се приемат за значими и изчерпващи по съдържание дължимата в емоционален, духовен, социален и материален план връзка, даващи основание да се присъди обезщетение и на лицата извън кръга на изброените в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г.? – допълнителния селективен критерий по въпроса е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с ТР №1/2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; 2/ Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. по доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с цитирана задължителна и казуална практика на ВКС, вкл. по чл. 290 ГПК.

Отговор

Спорът е допуснат до касация със следното Определение

Текст

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№******[/aam]******година, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. П. Г. против решение №******[/aam]******г. по гр. д.№******[/aam]******г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №******[/aam]******г. по гр. д.№******[/aam]******г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК „Лев Инс„ АД иск, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./, за заплащане на обезщетение за търпими неимуществени вреди от смъртта на брат на ищеца – Й. К. К., настъпила в резултат на ПТП от 01.11.2015 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния и в нарушение на процесуалния закон. Намира, че въззивният съд не е съобразил всички относими към спора доказателства и не е аргументирал убедително извода си, че между ищеца и починалия не е съществувала изключителна по съдържание, трайна и дълбока емоционална връзка. Позовава се на липса на мотиви по доводите на въззивника, в нарушение на чл. 269, предл. трето ГПК.

Ответната страна – ЗК „Лев Инс„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в пълно съответствие с приетото в ТР №1/2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, относно легитимираните да претендират обезщетение за неимуществени вреди лица, извън кръга по ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г..

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

В исковата молба, в обосноваване на легитимация за претендиране на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, ищецът е посочил, че с починалия, преди ПТП, живеели в общо домакинство, задружно и сплотено, като между тях била налице силна духовна и емоционална връзка. Ищецът израснал под крилото на брат си, като по-голям и на него се доверявал за всяко нещо, приемал съветите му, тъй като са отраснали без баща /различен за всеки от двамата – едноутробни братя /. След смъртта на брат си чувства огромна празнота.

Позовавайки се на това съдържание на исковата молба – съдържащо квалификации, а не обективни факти за преценка основателността на същите, ответникът, наред с други възражения срещу основателността на иска, е оспорил легитимацията на ищеца, в съответствие с приетото в ТР №1/2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. С допълнителната искова молба не са заявени други обстоятелства, обосноваващи легитимацията на ищеца, а се преповтаря вече посоченото.

За установяване съдържанието на връзката между ищеца и починалия му брат е разпитан единствено свидетелят С. К., съсед на ищеца. Същият посочва, че братята живеели в общо домакинство, обичали се и много се уважавали. Починалият работел в строителството и често вземал Р. със себе си, да му предаде занаята. Свидетелят посочва, че Р. не може да преодолее загубата, търси и споменава брат си постоянно. Твърди да го е виждал ядосан и да плаче за загубата на брат си. Споделял, че починалият много му липсва, вкл. подкрепата му – морална и финансова. Изолирал се е и не поддържа социални контакти като преди. Свидетелят го определя като „постоянно депресиран„. Разстройвал се винаги, когато се говори за починалия.

За да отхвърли иска, въззивният съд е съобразил събраните гласни доказателства и приел, че от същите не се установяват обстоятелства, доказващи отношения, надхвърлящи границите на обичайните отношения между роднини от същата степен на родство, които по изключение да предпоставят присъждането на обезщетение, поради създала се приживе дълбока и трайна емоционална връзка между ищеца и починалия. Съдът е приел, че свидетелят установява факти, доказващи добри и позитивни емоционални отношения не само между ищеца и починалия, но между последния и един по-широк кръг роднини. Не се твърдят, а и не се доказват житейски обстоятелства или ситуации, довели до трайна промяна в обичайните отношения между едноутробните братя, отгледани в едно домакинство. Съдът е приел за безспорно доказан факта за тежко изживяна загуба от ищеца, но предвид кумулативната обусловеност между доказаност на високи по интензитет и продължителност болки и страдания от загубата и доказаност на приживе създали се особено близки и трайни отношения между двамата, оправдаващи съпреживяване на загубата в тази степен, е изключил основание за обезщетяване, позовавайки се на приетото в ТР №1/2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Кои отношения между две лица се приемат за значими и изчерпващи по съдържание дължимата в емоционален, духовен, социален и материален план връзка, даващи основание да се присъди обезщетение и на лицата извън кръга на изброените в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г.? – допълнителния селективен критерий по въпроса е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с ТР №1/2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; 2/ Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. по доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с цитирана задължителна и казуална практика на ВКС, вкл. по чл. 290 ГПК.

Първият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като, макар относим към материалноправната легитимация на ищеца да претендира процесното обезщетение, не кореспондира с решаващите изводи на съда за липсата й, при това формирани в пълно съответствие с ТР, с което е обоснован допълнителния селективен критерий, поради което, дори да се приеме за обоснован общия, касационното обжалване отново не би било допуснато. По същество въпросът изисква конкретизация на всички възможни хипотези на изключителност в създалата се приживе връзка между родственици, респ. изчерпване на възможните обстоятелства и житейски ситуации, които да я обуславят. По начало възможните проявления на връзка между родственици от настоящата степен, предпоставящи визираната в ТР материалноправна легитимация, нито е възможно, нито е нужно да бъдат изчерпани, доколкото релевантни са само въведените във фактическата обстановка конкретни проявления на тази връзка, които въззивният съд е бил длъжен да възприеме и оцени. Общите приложими критерии за преценка наличието на материалноправна легитимация са въведени в самото ТР №1/2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. С решаващите си мотиви съдът изцяло се е съобразил със задължителните указания в същото. Така в ТР е прието, че: „От гледна точка на чл. 52 ЗЗД справедливо е и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия п о с т о я н н а, т р а й н а и д ъ л б о к а емоционална връзка, заради с ъ д ъ р ж а н и е т о на която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките; „ Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС №4/61 г. и ППВС №5/69 г., следва да се допусне като и з к л ю ч е н и е – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи о с о б е н а б л и з о с т, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди / наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт/”. Изрично е разграничено, че отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост сами по себе си не предпоставят обезщетяване, а само тогава, когато конкретни житейски обстоятелства са превърнали привързаността в толкова силна, че смъртта на съответния родственик / извън кръга на лицата по ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. / е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт с е р и о з н и / като интензитет и продължителност / морални болки и страдания.

Самата искова молба не излага конкретни житейски обстоятелства, предпоставили особено дълбока емоционална и духовна връзка между братята, допускаща п о и з к л ю ч е н и е обезщетяването на ищеца. Квалификацията на отношенията, като „ силна духовна и емоционална връзка „ , без упоменаването и доказването на конкретни факти, от които да бъде изведена, при това със съдържание надхвърлящо обичайните такива проявления при роднинство от съответната степен, не удовлетворяват посочените в ТР критерии. Израстването без баща не е установено, нито самият факт би бил достатъчен, ако не би било доказано, че пълноценна грижа, съответна по съдържание на дължимата родителска, във всичките й аспекти, починалият е полагал към ищеца.

В практиката вече са изведени възможни, но не изчерпателни критерии за преждекоментираната „изключителност„ на връзката приживе. Така в решение №92/17.11.2020 г. по т. д.№1275/2019 г. на ІІ т. о., препращащо към решение №372/14.01.2019 г. по т. д. №1199/2015 г. на ІІ т. о., е даден пример за възможна житейска ситуация на изключителност на връзката между братя и сестри – израстването им сами, поради продължително отсъствие на родителите, работещи в чужбина. В решение по т. д.№904/2020 г. на настоящия състав, примерите за изключителност на връзката между братя и сестри са допълнени и с хипотеза на смърт на двамата родители, въпреки поета пълноценна грижа за отглеждането и възпитанието им от настойника / попечителя, на още по-голямо основание при неполагана ефективна такава грижа.

Вторият въпрос не кореспондира с процесуалните действия на съда и съдържанието на решаващите му мотиви. Относими към материалноправната легитимация на ищеца са единствено показанията на свидетеля К. и същите са съобразени в тяхната пълнота. Самата касационна жалба не сочи конкретно, несъобразено от съда обстоятелство или доказателство, в аспект на преждекоментираната изключителност на създадена приживе емоционална връзка между братята, като се съобрази че такива не съдържа и самата искова молба. Касационната жалба изразява несъгласие с изводите на съда, въз основа на установената в пълнота фактическа обстановка. Последното, обаче, само по себе си не обосновава порок на въззивното решение, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10 540/15.10.2021 г. по гр. д.№1175/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]