Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

относно собствеността, респективно придобивните способи за недвижимия имот, а именно: 1. Налице ли е за страните по настоящото дело обвързваща сила от „констатациите, направени в мотивите към съдебния акт“ по друго дело /гр. д.№8456/2011 г. на РС Бургас/ според съда за „същите факти“ без да са събирани доказателства досежно тези факти и при липса на субективен идентитет на страните по двете дела? и 2. Налице ли е органно представителство на ищцовото дружество „Индиго“ООД в лицето на управителя Н. С. С., при положение, че с влязъл в сила съдебен акт – решение №129/25.04.2015г. по т. д.№617/2013 г. по описа на ОС Бургас, е прието за установено, че всички вписани на 24.02.2011г. в търговския регистър по партидата на дружеството обстоятелства по взети решения на ОСС на „Индиго“ООД от 06.01.2011г. /в т. ч. и Н. С. С. като управител/ не съществуват? Касаторът счита, че така формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото –основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. С оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение – приемане от една страна, че решението по гр. д.№1978/2013 г. на ОС Бургас /с което е потвърдено решението по гр. д.№8456/2011 г. на БРС/ не се ползва със СПН, поради липса на субективен идентитет, а от друга – приемане, че мотивите му се ползват с обвързваща сила спрямо страните по делото касаторът пита 3. Има ли произнасяне с краен съдебен акт по спорното право? и 4. Налице ли е хипотезата веднъж решен правен спор между същите страни не може да бъде пререшаван? По-нататък в изложението са наведени твърдения за допуснати от въззивния състав процесуални нарушения и формирани от него правни изводи в несъответствие с доказателствата по делото и материално-правните норми, но конкретен процесуално-правен или материално-правен въпрос във връзка с изложените оплаквания не е поставен, като е посочено единствено, че „неправилното прилагане на правната норма по време и място е от съществено значение за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК“.