Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

е един и се свежда до знанието на ответното дружество по см. на чл. 59, ал. 3 ЗБН за настъпилата неплатежоспособност на банката към момента на придобиване на вземанията чрез договори за цесия. Формирани са мотиви, че не е налице предвидената в чл. 59, ал. 4 ЗБН необорима презумпция за знание за настъпилата неплатежоспособност на банката, тъй като изявленията за прихващане са направени преди решението на УС на БНБ са отнемане на лиценза на банката, а самите договори за цесия са дори преди това. Въззивният съд е приел, че по делото не са представени доказателства, установяващи знанието на ответното дружество за настъпилата неплатежоспособност на банката към момента на придобиване на вземанията – 28.10.2014г. и 03.11.2014г. Съставът на САС не е възприел тезата на синдиците на „КТБ“ АД(н), че под „знание за неплатежоспособност“ по см. на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира знанието на средностатистическия гражданин/търговец, а не специалните познания на конкретния кредитор. Не е възприел и поддържаното от синдиците на „КТБ“ АД(н), че средностатистическият гражданин и търговец е узнал за неплатежоспособността на банката от безспорното отразяване в публичното пространство на решенията на УС на БНБ №73/20.06.2014г. и допълващото го решение №74/22.06.2014г. и на поставяне на банката под специален надзор и затварянето й за клиенти. Формирани са мотиви от състава на въззивния съд, че значимо за приложение на нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН е знанието за настъпила неплатежоспособност, а не за евентуална неплатежоспособност или опасност от такава, както и, че знанието за поставяне на банката под особен надзор, придобито вследствие на широко оповестената информация, е знание за опасност от неплатежоспособност, поради което то е без значение за преценката за предметния обхват на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Въззивният съд е посочил, че очертаните от закона предпоставки за издаване от УС на БНБ на решение за поставяне на банка под особен надзор са различни от състоянието на неплатежоспособност на банката, поради което издаването на решение №73/20.06.2014г. и известността му на ответника не обосновават неговата недобросъвестност като кредитор при придобиване на цедираните вземания, доколкото това сочи само на вероятност за неплатежоспособност, а не и за наличие на такава. За публикувания на сайта на БНБ доклад за икономическото състояние на банката, на който се е позовал ищецът, въззивният съд е приел, че по делото не са представени каквито и да е доказателства ответното дружество да е знаело за него, тъй като този факт нито е бил обявен от съда за безспорен, нито законова норма презумира за общоизвестни данните, обявени на сайта на БНБ. За разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, на която е основан вторият обективно съединен при условия на евентуалност иск, въззивният съд е посочил, че в нея е уредено императивно изискване за форма за действителност на прихващането- писмена форма с нотариална заверка и отправено до синдика. Споделил е разбирането, че посоченото императивно изискване очертава хипотезата на прихващане при открито производство по несъстоятелност. Посочил е, че, когато към момента на извършването на прихващането не е имало назначен синдик на банката, дори да е спазена формата за действителност нотариална заверка, изявлението не би могло да бъде отправено до синдика. По тези съображения въззивният съд е приел, че процесните прихващания, извършени по времето, когато не е имало назначен синдик, а банката се е представлявала от квестори, попадат извън темпоралния обхват на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН.