Анотация

Въпрос

Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат на смъртта му при ПТП?
От значение ли е за размера на обезщетението на лице от по-далечния кръг наличието на по-близки по степен роднини – син, съпруг и сестра, които също са предявили по съдебен ред своите претенции?

Отговор

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона "Известете ме за обновления", за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото. [wpw_follow_me disablecount="true"]

Текст

Върховният касационен съд – Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

Председател:

Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев, Елена Арнаучкова

след
като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№******[/aam]******г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез юрисконсулт А. С. касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве АД срещу решение №******[/aam]******г. по възз. т. д.№******[/aam]******г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение №******[/aam]******г. по т. д.№******[/aam]******г. на ОС – Стара Загора за осъждането на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве да заплати на Ж. Зинова И. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо й И. Г. Е. в резултат на ПТП, настъпило на 11.06.2016г., , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2016г. до окончателното й изплащане, и за присъждане на разноски в тежест на касатора.

Искането за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и за отхвърляне на предявения иск за размера над 5 000лв. до 35 000лв., евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, е обосновано с доводи за неговата неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК –неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е кредитирал изцяло показанията на свидетелите на ищцата, без да обсъди останалия събран по делото доказателствен материал, както и без да изложи съображения за кредитирането на свидетелските показания и за невъзприемането на другите доказателства по делото. Твърди, че свидетелите на ищцата, освен, че са заинтересовани, не дават достатъчно информация за отношенията между ищцата и починалия, от които да се направи извод, че отношенията им надхвърлят обичайните за подобен вид родствена връзка. Според касатора въззивният съд не е обсъдил факта, че ищцата не е останала сама след смъртта на дядо си, а има живи родители, както, че и починалият също е имал свое семейство. Изложени са и доводи във връзка с приложение на разпоредбата на пар. 96, ал. 3 ПЗР КЗ(обн. ДВ бр.101/2018г.) Неправилността на въззивното решение в обжалваната част е обоснована и с доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Според касатора определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано завишен. Поддържа, че е следвало да се обсъдят обществено – икономическите условия на живот в страната и в конкретното населено място, в което живее ищцата, както и собственият й жизнен стандарт и доходи. Счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено и със съдебната практика по аналогични случаи, с възрастта на починалия и с възрастта на ищцата, с това, че те имат собствени семейства, не живеят в едно домакинство и не са били финансово и физически зависими един от друг, както и със стандарта на живот в [населено място] и собствения на ищцата. Според касатора неправилно е определен и началният момент на законната лихва върху обезщетението с доводи, че такава се дължи от момента на подаване на ИМ, а не от датата на ПТП.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът въвежда основанията за допускане до касация по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат на смъртта му при ПТП?

2. От кой момент застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите отговаря за лихва пред увредените лица при предявен пряк иск срещу него, ако застрахователният договор е сключен преди 01.01.2016г., а ПТП, от което са произтекли вредите, е настъпило по време на действието на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г. и съответно застрахователната претенция е предявена след 01.01.2016г.?

3. Обвързан ли е съдът от установените лимити на отговорност в КЗ до 5000лв. на човек за по-широкия кръг роднини или има свобода да определя и по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди в полза на внучката на загиналия?От значение ли е за размера на обезщетението на лице от по-далечния кръг наличието на по-близки по степен роднини – син, съпруг и сестра, които също са предявили по съдебен ред своите претенции?Съществува ли противоречие между разпоредбата на пар. 96, ал. 1 ПЗР ЗИД на КЗ/ ДВ. бр.101/2018г., в сила от 07.12.2018г./във вр. с чл. 393а, ал. 4 КЗ и приложимото европейско законодателство и съдебна практика? Идентични ли са понятията лимит на отговорност и застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите?

Заедно с тях се поддържа и основанието за допускане на директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. посл. ГПК – очевидна неправилност.

В подадения чрез пълномощник адв. Ж. З. писмен отговор ответникът по касационната жалба Ж. Зинова И. оспорва въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски, в т. ч. адвокатско възнаграждение.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на касатора срещу първоинстанционното решение, с което предявения срещу него пряк иск, с правно основание чл. 226 КЗ/отм./, е уважен в пълния предявен размер от 35 000лв. От показанията на свидетелките на ищцата Е. и Е. – съответно баба и майка на ищцата, които, след като са преценени, съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, са кредитирани, въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищцата и починалия й дядо са били в изключително близки отношения, обусловени не само от родствената им връзка. Приел е, че особени житейски обстоятелства и ситуация са станали причина между ищцата и починалия й дядо да се породи особена близост, която е не само сходна, а изпълва съдържанието на отношения между родител и дете. Установил е, че ищцата е извънбрачно дете, неприпозната от баща си, и родителите й са разделени, а майка й от 6-годишната възраст на ищцата е заминала да работи в Гърция, където е работила около 13 години. Приел е за установено, че ищцата от най-ранна детска и юношеска възраст и през периода, в който майка й е работила в Гърция, е живеела при баба си и дядо си и е била отглеждана и възпитавана единствено от тях. Формирани са мотиви, че починалият дядо на ищцата не само силно я е обичал, но и активно е участвал в нейното отглеждане – водел я е на училище, ходел на родителски срещи и е осигурявал, заедно с майка й, материалната издръжка на ищцата. Решаващият състав е приел, че към момента на ПТП ищцата е завършвала гимназия и й е предстоял абитуриентски бал, но тя не могла да ги изживее пълноценно, поради смъртта на дядо си. Установил е, че ищцата е плакала на бала си, а скръбта й и липсата на дядо й все още не са преодолени. Въз основа на тези факти въззивният съд е приел, че създадената емоционална връзка между ищцата и дядо й е така силно изразена, че представлява изключение и надхвърля пределите на традиционно установената фамилна близост. С тези съображения е обоснована от въззивния съд активната материално-правна легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо си. След като е приел, че са налице и останалите елементи от фактическия състав на чл. 226 КЗ /отм./, прилагайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е определил размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв. При определяне на този размер въззивният съд е отчел, че дядото на ищцата е бил в трудоспособна възраст- на 61 години, а ищцата е била в изключително в млада, но достатъчно осъзната възраст за изграждане на съзнателна и трайна връзка с дядо си, който в представите й е олицетворявал бащиния авторитет. Посочил е, че като база при определяне на обезщетението отчита стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи към момента на увреждането. Не като критерий, а, като индиция за икономическата конюнктура, въззивният съд е посочил, че отчита при определяне на размера на обезщетението и нивата на застрахователно покритие, респективно нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите. Решаващият състав не е споделил довода на застрахователя за приложение на разпоредбата на пар. 96, ал. 1 ПЗР ЗИД на КЗ, предвид на това, че застрахователният договор е сключен на 17.08.2015 г. и за него е приложим отмененият КЗ. Изложени са от въззивния съд и други съображения за неприложимост на лимитите на застрахователна отговорност. За неоснователно е прието релевираното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредите, поради непоставен предпазен колан, предвид установения от заключението на САТЕ механизъм на ПТП, при който е без значение за получените травми ползването на предпазен колан, както и установеното от вещите лица, че са налице данни за използването на такъв. Не са изложени мотиви за началния момент на законната лихва за забава, каквато е присъдена в случая, считано от момента на увреждането – 11.06.2016г.

Настоящият състав на касационния съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основанието на чл. 280, ал. 2, предл. посл. ГПК – очевидна неправилност. Предпоставка за приложимост на посочената хипотеза е съдебното решение да има особено тежък порок, който може да бъде констатиран директно от съдържанието на мотивационната част на решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, както и когато решението му е явно необосновано. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1- т. 3. В случая касаторът не е обосновал нито една от възможните хипотези на очевидна неправилност, изведени от съдебната практика, и пряко от мотивите на обжалваното решение не може да бъде направен извод за наличието на такава.

Тъй като, както се посочи, въззивният съд не е формирал мотиви за началния момент на законната лихва за забава, въпросът по п.2 от изложението не отговаря на характеристиките, очертани в чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което по него не следва да се допуска касационно обжалване.

Въпреки, че за въпроса по п. 3, касаещи лимитите на застрахователна отговорност, е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по него произтича от липсата и на двете въведени допълнителни предпоставки по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Във връзка с приложението на разпоредбата на пар. 96, ал. 1 ПЗР ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018г.) е формирана съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. посл. ГПК, обективирана в решение №57/25.07.2019г. по т. д. №1218/2018г. на ВКС, II т. о., в което е прието, че нормите от сега действащия КЗ, в сила от 01.01.2016г., и неговите изменения и допълнения – пар. 95, пар. 96 и чл. 493а КЗ са неприложими по отношение на претенциите за застрахователни обезщетения, основани на застрахователни договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ, тъй като не притежават обратно действие. Даденото от въззивния съд разрешение за неприложимост на пар. 96 от сега действащия КЗ спрямо застрахователния договор с делинквента, сключен на 17.08.2015г., тъй като за него е приложим отмененият КЗ, е в съответствие с посочената съдебна практика, която, като формирана след измененията на законодателството в областта на застраховането, не се нуждае от осъвременяване.

Настоящият състав на касационния съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса по п. 1 и по втория въпрос по п.3, които са във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД и са свързани със задълженията на въззивния съд да съобрази определените от съдебната практика критерии при определяне на дължимия справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Отговорите на тези въпроси имат правно значение за крайния резултат по делото в смисъла, поддържан от касатора, поради което следва да бъдат определени като обуславящ по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и въведената от касатора допълнителна предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се налага извършването на преценка дали даденото от въззивния съд разрешение във връзка с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди е съобразено със служебно известната на състава задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г., както и съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, предл. посл. ГПК – постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – решение №205 от 16.11.2010г. по т. д. №218/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №23/25.03.2014г. по т. д. №1154/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №167/27.10.2016г. по т. д. №1599/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №202 от 16.01.2013г. по т. д. №705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №28 от 09.04.2014г. по т. д. №1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №182 от 31.01.2018г. по т. д. №187/2017г. на ВКС, ТК, II т. о. и други.

На касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне на таксата по чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТС.

Поради изложеното, съставът на I т. о.:

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение №966/04.04.2021г. по възз. т. д.№966//2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение №260290/17.08.2021г. по т. д.№177//2020г. на ОС – Стара Загора за осъждането на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве да заплати на Ж. Зинова И. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо й И. Г. Е. в резултат на ПТП, настъпило на 11.06.2016г., за размера над 5 000лв. до 35 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2016г. до окончателното й изплащане, и за присъждане на разноски в тежест на касатора.

Указва на касатора ЗАД „ДаллБогг: Живот и здравеАД в едноседмичен срок да представи по делото доказателства за внесена държавна такса в размер на 600лв. по сметката на ВКС, както и, че при неизпълнение на указанията производството подлежи на прекратяване.

След изтичане на срока делото да се докладва на председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание или- на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]