Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

– „ Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с вредоносните последици“. Страната пространно е развила съображения за необоснованост на съдебното решение в контекста на оплакванията й за неправилност на акта. разгледала е и отчитането на степента на вина на участниците в ПТП и е заявила, че решението било постановено в противоречие с изброена практика. Касаторите са изложили още пространни съображения под надслов – „ по правилно приложение на принципа за справедливост“, като са сравнявали различни съдебни актове, с които според тях бил приет различен размер на обезщетенията, при аналогичност на вредата. Посочено е, че поставените въпроси били свързани с принципа за справедливост и с обичайната практика на ВКС, като са изброени редица актове на този съд и е поставен въпроса - „ Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразяват и как се оценяват и съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя“. Така формулирания въпрос е доразвит с няколко подвъпроса, свързани, със задълженията на възивния съд да обсъди всички събрани доказателства, както и критериите, по които следва да бъде определено обезщетението за неимуществени вреди. Накрая е обобщено, че тъй като съдът не е извършил тази преценка, решението било постановено в противоречие с изброени решения на ВКС и ППВС №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]4/68[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. В тази връзка са поставени и няколко уточняващи въпроса, все свързани с определяне на критериите, по които съдът следва да определи размера на обезщетението. Развити са подробни оплаквания за неправилност на изводите на съда в тази връзка отново обосновани с разбирането на страната по приложение критериите за справедливост, като е подкрепила своите оплаквания с изброяване на съдебна практика и е поддържала, че при изброените решения, съдилищата били определили различен размер на обезщетенията. Като трети въпрос е формулирано – „ Длъжен ли е въззивният съд да търси точен паричен еквивалент за търпените морални вреди и длъжен ли е да определи справедлив еквивалент на същите или е достатъчно да се търси известно компенсиране на загубеното, както е направено в обжалваното решение. Отново е поставен въпроса за критериите по чл. 52 ЗЗД и са възпроизведени решаващи мотиви относно съдържанието на тази норма от изброените актове. Повторено е и оплакването за това, че липсвало адекватно съпоставяне на търпените вреди, както това е направено в други съдебни актове изброени от страната. Други доводи не са развити.