Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Гълъбина Генчева


Анотация

Въпрос

за еквивалентността на престациите и нарушаването на добрите нрави въззивното решение влизало в противоречие с решение №615/15.10.2010 г. по гр. д. №1208/2009 г. на ВКС, III-то г. о., в което е прието, че нищожност има при 12 пъти по-ниска цена от пазарната; решение №119/22.03.2011 г. по гр. д. №485/2010 г. на ВКС, I-во г. о., в което е приета нееквивалентност при 28 пъти по-ниска цена, както и с решение №452/25.06.2010 г. по гр. д. №4277/2008 г. на ВКС, I-во г. о., в което е дадено принципно разрешение на въпроса кога престациите са нееквивалентни. Освен това жалбоподателят се позовава и на решение №24/09.02.2016 г. по гр. д. №2419/2015 г. на ВКС, в което се сочи, че за нищожност на договора поради нарушаване на добрите нрави насрещната престация трябва да е равна почти на нула.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. №******[/aam]******г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение №******[/aam]******г. по в. гр. д. №******[/aam]******г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение №******[/aam]******г. по гр. д. №******[/aam]******г. на Провадийския районен съд, в частта, с която „МП Агроинвест“ ЕООД е осъдено да предаде на основание чл. 108 ЗС на Д. Д. С. и Г. В. А. държането на 13 бр. земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община].

Въззивният съд е приел, че процесните земеделски земи са били собственост на К. Й. В.. С нотариален акт №……. от 27.08.2010 г. тя ги е продала на „Р.“ ООД чрез пълномощник В. Д. В., преупълномощен от А. А. С.. С влязло в сила решение №251/31.10.2016 г. по гр. д. №375/2015 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение №717 от 02.11.2017 г. по в. гр. д. №896/2017 г. на Варненския окръжен съд, този договор е бил прогласен за недействителен поради липса на представителна власт. Искът е предявен от наследниците на К. Й. В. – Й. Б. Т. и С. Б. Т., срещу купувача „Р.“ ООД. След вписване на исковата молба „Р.“ ООД е отдало земите под аренда за срок от 30 стопански години на МП „Агроинвест“ ЕООД. Сделката е извършена с договор с нотариална заверка на подписите №…, т…. от 04.10.2016 г. Впоследствие с договор от 31.05.2017 г. МП „Агроинвест“ ЕООД е предоставило земите под наем на „Ф. груп“ ЕООД за срок от 3 г., а на 10.06.2020 г. за една стопанска година. С два договора за покупко-продажба, оформени с нотариални актове №…/19.12.2019 г. и……./02.07.2020 г. ищецът по настоящото дело Д. Д. С., по време на брака си с другата ищца Г. В. А., е закупил процесните земеделски земи от Й. Б. Т. и С. Б. Т..

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният иск по чл. 108 ЗС е бил уважен срещу въззивника МП „Агроинвест“ ЕООД, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че договорът за аренда, от който черпи права този ответник, е нищожен поради накърняване на добрите нрави – като сключен от ответника за срок от 30 години с лице, по отношение на което с влязло в сила решение е отречено правото на собственост върху имотите. През този продължителен срок ищците са лишени от възможността сами да обработват имотите, да ги ползват в защита на интересите си и да получават реални доходи или да ги продават свободно. Отделно от това размерът на уговореното арендно плащане е значително под пазарната стойност – 15 лв. на декар, при среден наем от 43-60 лв. за стопанските 2017/2018 г.; 2018/2019 г. и 2019/2020 г. Налице е неравнопоставеност на насрещните задължения, като договореното арендно плащане не съответства на предвидените за него обезщетителни функции. Договорената аренда е значително по-ниска от пазарните условия. Отделно от това арендаторът не е обработвал земите, а ги е отдал под наем, като е получавал по-висок наем от арендното плащане.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от МП „Агроинвест“ ЕООД.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК за допускане на касационно обжалване.

Поддържа се, че по въпроса за еквивалентността на престациите и нарушаването на добрите нрави въззивното решение влизало в противоречие с решение №615/15.10.2010 г. по гр. д. №1208/2009 г. на ВКС, III-то г. о., в което е прието, че нищожност има при 12 пъти по-ниска цена от пазарната; решение №119/22.03.2011 г. по гр. д. №485/2010 г. на ВКС, I-во г. о., в което е приета нееквивалентност при 28 пъти по-ниска цена, както и с решение №452/25.06.2010 г. по гр. д. №4277/2008 г. на ВКС, I-во г. о., в което е дадено принципно разрешение на въпроса кога престациите са нееквивалентни. Освен това жалбоподателят се позовава и на решение №24/09.02.2016 г. по гр. д. №2419/2015 г. на ВКС, в което се сочи, че за нищожност на договора поради нарушаване на добрите нрави насрещната престация трябва да е равна почти на нула.

Основанието очевидна неправилност е обосновано с виждането, че в настоящия случай отклонението от средната арендна цена не от такова естество, че да доведе до нищожност на договора поради нарушаване на добрите нрави. Позовава се на практика на Варненския окръжен съд, която не била приложена по настоящото дело.

Ответниците Д. Д. С. и Г. В. А. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Позовават се на обстоятелството, че арендният договор е прогласен за нищожен не само заради нееквивалентност на престациите, но и поради дългия срок, уговорен от лице, чиито права на собственост са отречени с влязло в сила решение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване.

Мотивът за нееквивалентност на престациите не е единственият, поради който договорът за аренда между „Р.“ ООД и МП „Агроинвест“ ЕООД е обявен за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Основният мотив, изложен от съда, се състои в това, че договорът е сключен за срок от 30 години с лице, по отношение на което с влязло в сила решение е отречено правото на собственост върху имотите и че през този продължителен срок ищците са лишени от възможността сами да обработват имотите, да ги ползват в защита на интересите си и да получават реални доходи или да ги продават свободно. Дори да се приеме, че по въпроса за еквивалентността на престациите въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, жалбоподателите не са поставили въпроси, свързани с другите мотиви на въззивния съд за нищожност на договора, а това изключва възможността за допускане на касационно обжалване.

По-същественото обаче е това, че като краен резултат въззивното решение съответства на практиката на ВКС, според която никой не може да прехвърли права, каквито няма – решение №543/24.08.2009 г. на ВКС по гр. д. №№2877/2008 г., IV г. о., решение №403 от 3.07.2009 г. на ВКС по гр. д. №672/2008 г., I г. о., решение №698 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №1281/2009 г., I г. о., решение №519 от 6.12.2006 г. на ВКС по гр. д. №282/2006 г., I г. о., решение №87 от 5.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №4028/2017 г., II г. о. и др. Тази практика е постановена при една малко по-различна хипотеза, когато се преценява дали има вещен прехвърлителен ефект сделка, извършена от несобственик. В настоящия случай с договора между „Р.“ ООД и МП „Агроинвест“ ЕООД не се прехвърля право на собственост върху процесните земеделски земи, а само се предоставя аренда върху тях. И в този случай обаче важи същият принцип – лице, което не е собственик на земите /„Р.“ ООД/, не може да обвърже със сключен от него аренден договор действителните собственици Д. Д. С. и Г. В. А., тъй като несобственик не може да отдава чужди земи под аренда. Правата, които арендаторът МП „Агроинвест“ ЕООД е придобил от този договор, са непротивопоставими на действителните собственици Д. Д. С. и Г. В. А. и те имат правото да искат да упражняват владението върху собствените си земи, като ги ревандикират от арендатора.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разглеждането на настоящото дело ВКС няма да допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, тъй като допуснатата от въззивния съд непрецизност в мотивите не води до очевидно неправилен резултат. Напротив, като краен резултат въззивното решение съответства на действителните права на страните.

При този изход на делото на ответниците следва да се присъдят сторените разноски в размер на 5400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 03.06.2022 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №188 от 09.03.2022 г. по в. гр. д. №2997/2021 г. на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА МП „Агроинвест“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], площад „В.“ №4, представлявано от управителя И. С. В., да заплати на Д. Д. С. и Г. В. А., двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап.2, чрез адв. З. Й., сумата от 5400 лв. разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]