Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

докладвано от съдия Елеонора Чаначева


Анотация

Въпрос

–1/ „ Длъжен ли е въззвният съд да обоснове решението си като обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност“. Страната е изброила съдебни актове, които според нея, обосновавали поддържаното основание. Посочила е, че въззивният съд не бил обсъдил в цялост заключението на вещото лице Е., като е интерпретирала своето разбиране във връзка с това заключение. Поставен е въпросът- 2/ „ Следва ли достоверността на показанията на свидетел, заинтересован от изхода на спора да се преценява с оглед всички доказателства по делото“. В тази връзка, след изброяване на съдебни актове на ВКС е развито оплакване за неправилност на изводите на съда по отношение цененето на показанията на водача на автомобила, участник в ПТП, тъй като не бил извършил преценка, с оглед чл. 172 ГПК. Поставен е въпросът-3/ „Съставлява ли разпоредбата на чл. 179 КЗ / отм./ по смисъла на чл. 16 от Регламент ІІ / ЕО №664/97г./ „особена повелителна норма“ по съображения, извлечени въз основа на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на тази разпоредба“. Страната подробно е изложила разбирането си по въпроса като е извела от него, това че съдът не е следвало да приложи румънския закон, предвиждащ 3 годишна погасителна давност за тези искове, а българското право относно сроковете, които били установени в императивни норми и в защита на потребителя. Цитирал е практика на СЕС, с която изрично е установено, че нормите предвиждащи тригодишни давностни срокове за вреди, претърпени от застрахователно събитие не могат да бъдат разглеждани като свръхповелителни. Въпреки това, страната счита, че може да се възприеме нейното разбиране, че такива норми попадат в изключенията, тъй като имат такова значение за вътрешния правен ред, което обосновава неприлагането на този срок. Поставен е въпросът: 4/ „Непропорционално кратките срокове за предявяване на прекия иск на третото увредено лице при транспортни пътни произшествия съставляват ли пречка по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека за достъп до правосъдие и до нарушаване правото на справедлив съдебен процес на българските граждани в държавата, в която са настъпили преките вреди и съставляват ли те съображения за нарушаване на българския обществен ред по смисъла на чл. 26 от регламент Рим ІІ. Длъжен ли е бил съдът да се произнесе по въпроса дали последиците от приложимото, според отпращащата норма право е в съответствие с българския обществен ред“. Страната е развила своето разбиране по въпроса, като в заключение е заявила, че по него не е налице съдебна практика, поради което счита, че е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Други доводи не са развити.

Отговор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Текст

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева търговско дело №******г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. В. К. против решение №******г. по гр. дело №******г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация – Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], чрез пълномощника си – адв. М. К. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът К., чрез пълномощниците си – адв. Н. Д. и Ж. Т. е поддържала основания по чл. 280, ал. 1, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поставила е въпроса –1/ „ Длъжен ли е въззвният съд да обоснове решението си като обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност“. Страната е изброила съдебни актове, които според нея, обосновавали поддържаното основание. Посочила е, че въззивният съд не бил обсъдил в цялост заключението на вещото лице Е., като е интерпретирала своето разбиране във връзка с това заключение. Поставен е въпросът- 2/ „ Следва ли достоверността на показанията на свидетел, заинтересован от изхода на спора да се преценява с оглед всички доказателства по делото“. В тази връзка, след изброяване на съдебни актове на ВКС е развито оплакване за неправилност на изводите на съда по отношение цененето на показанията на водача на автомобила, участник в ПТП, тъй като не бил извършил преценка, с оглед чл. 172 ГПК. Поставен е въпросът-3/ „Съставлява ли разпоредбата на чл. 179 КЗ / отм./ по смисъла на чл. 16 от Регламент ІІ / ЕО №******г./ „особена повелителна норма по съображения, извлечени въз основа на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на тази разпоредба. Страната подробно е изложила разбирането си по въпроса като е извела от него, това че съдът не е следвало да приложи румънския закон, предвиждащ 3 годишна погасителна давност за тези искове, а българското право относно сроковете, които били установени в императивни норми и в защита на потребителя. Цитирал е практика на СЕС, с която изрично е установено, че нормите предвиждащи тригодишни давностни срокове за вреди, претърпени от застрахователно събитие не могат да бъдат разглеждани като свръхповелителни. Въпреки това, страната счита, че може да се възприеме нейното разбиране, че такива норми попадат в изключенията, тъй като имат такова значение за вътрешния правен ред, което обосновава неприлагането на този срок. Поставен е въпросът: 4/ „Непропорционално кратките срокове за предявяване на прекия иск на третото увредено лице при транспортни пътни произшествия съставляват ли пречка по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека за достъп до правосъдие и до нарушаване правото на справедлив съдебен процес на българските граждани в държавата, в която са настъпили преките вреди и съставляват ли те съображения за нарушаване на българския обществен ред по смисъла на чл. 26 от регламент Рим ІІ. Длъжен ли е бил съдът да се произнесе по въпроса дали последиците от приложимото, според отпращащата норма право е в съответствие с българския обществен ред. Страната е развила своето разбиране по въпроса, като в заключение е заявила, че по него не е налице съдебна практика, поради което счита, че е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Други доводи не са развити.

Касаторът К., чрез пълномощниците си -адв. Н. Д. и адв. Ж. Т. не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР №******г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че първият поставен въпрос, който е общ, не е обоснован като релевантен. Този въпрос е значим по всяко дело, а за да е относим към допускане на касационно обжалване на конкретния съдебен акт, страната следва да посочи кои, валидно въведени процесуално, доказателства съдът не е обсъдил и как тяхното обсъждане би се отразило на постановения правен резултат. В случая, касаторът е направила оплакване за това, че съдът не бил обсъдил заключението на вещото в неговата цялост като е развила защитната си теза не по отношение на обсъждането на заключението, а по отношение на начина на нейното възприемане. Сочените доводи, поради това, са оплакване за неправилност на акта, което не се обсъжда в тази фаза на съдебното производство и не обосновава довод за релевантност на така формулирания правен въпрос. Още повече, че същият е и изграден на фактически невярното твърдение, че съдът не е обсъдил данните по делото, тъкмо обратното съдът изключително подробно е обсъдил както посочената експертиза, така и събраните по делото доказателства и тяхната относимост към постановения резултат. Липсата на конкретика по отношение на необсъдените възражения води до извод за това, че не са налице условията по чл. 280, ал. 1 ГПК и поставеният въпрос не обосновава извод за установеност на общо основание.

Вторият поставен въпрос е фактически и произтича от невярната интерпретация на мотивите на съдебният акт. В случая фактически невярно е изложеното че съдът не е извършил преценка на показанията на водача на автомобила по реда на чл. 172 ГПК. Решаващият състав изрично е посочил, че възприема тези показания с оглед заинтересованост на лицето и ги преценява, с оглед данните по делото.

Третият и четвъртия въпрос / еднозначни по своето съдържание/ също не са релевантни, тъй като същите са изведени не от решаващите изводи на състава, а от становището на страната, че нормата на чл. 197 КЗ / отм./ съставлява „ свръхповелителна норма / заявено въпреки изричната дефинитивност на това понятие/, която съдът бил длъжен да приложи, след преценка за нарушение на обществения ред в държавата на сезирания съд.. Становището на страната е ирелевантно за допускане на решението до касационно обжалване, поради това и свързаните с него и изградени върху нейното разбиране в контекста на защитната й теза, доводи не обосновават релевантност на въпросите. Освен това, не е защитено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е установен и адекватен на изрични императивни норми и тяхното приложение, довод за задължение на съда да обсъди прилагане на давност, различна от установената по приложимото право.

Дори, обаче, тези въпроси да бъдат възприети като относими към случая, то същите отново не определят довод за допускане на решението до касационно обжалване, поради това, че извода за приложимост на тригодишната погасителна давност спрямо иска не формира самостоятелно правният резултат по спора, тъй като съдът е приел неоснователност на предявения иск и на друго основание, а именно- че съобразно приложимото румънско право отговорността на водача не може да бъде ангажирана.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10462 от 08.07.2021 г. по гр. дело №230/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.


Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.
Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: I-во отделение, Търговска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Навигация
Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]