Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Пламен Стоев



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

1. Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, с които да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания; 2. Изпълнено ли е задължението на въззивния съд да посочи не само формално, а да прецени адекватно обективните конкретно съществуващи обстоятелства, релевантни за определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди и да отрази този анализ в мотивите на решението си; 3. Явяват ли се възрастта на пострадалата, цялостното ѝ здравословно състояние и трудовата заетост фактори, които обуславят определяне на обезщетение в различен размер; 4. Какъв е критерият за справедливост, влиза ли в обсега на обстоятелствата, определени като релевантни от ППВС №4/1968 г., присъждането на приблизително еднакви обезщетения за неимуществени вреди по сходни казуси; 5. Длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта преди да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди и как следва да се прилага общественият критерий за справедливост; 6. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва ли конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, и 7. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да се произнесе само индиректно за социално-икономическите условия в страната (почти 33 минимални работни заплати за страната – 610 лв. за м.10.2020 г.), като само ги спомене в решението си, без да конкретизира относимите към тях критерии. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. №******г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Русе (ОДМВР – Русе) срещу въззивно решение №******г., поправено с решение №******г., постановени по в. гр. д. №******г. на Русенския окръжен съд в потвърдителната му част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение №******г. по гр. д. №1223/2021 г. на Русенския районен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на С. А. Б. сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и такива, които ще търпи занапред, вследствие на падане на 21.10.2020 г. в двора на сектор Пътна полиция към ОДМВР – Русе, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2020 г., като за разликата до предявения размер от 24 500 лв. искът е отхвърлен след отмяна на първоинстанционното решение в тази му уважителна част.

По делото е установено, че вследствие на спъване и падане на 21.10.2020 г. в двора на сектор Пътна полиция към ОДМВР – Русе, ищцата в първоинстанционното производство С. А. Б. е получила фрактура на глезената става, в резултат на което се е наложило наместване на счупването по спешност, след което е извършена операция за стабилизиране на счупванията. Поставена е плака с шест винта и едни интрафрагментарен винт. Най-силни болки и страдания ищцата е изпитвала в момента на счупването, по време на оперативните интервенции и при раздвижването. В първите седмици след увреждането тя е могла да стъпва само на здравия си крак, не е била в състояние да се обслужва сама, респ. е била в зависимост от чужда помощ. След премахване на гипсовия ботуш (на 40-ия ден след операцията) тя е започнала рехабилитация, като от м. февруари 2021 г. е могла да се придвижва самостоятелно. Според заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза нормалният възстановителен период при подобни травми е 6-7 месеца, като в настоящия случай в медицинската документация не се съдържат данни за настъпили усложнения в хода на възстановителния период. Посочено е, че вследствие на счупването е настъпило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник. Спъването и падането е станало поради силно разместени и стърчащи плочки в двора на ответника, където ищцата е отишла да получи подновената си шофьорска книжка, като не са налице данни тя да е проявила невнимание при придвижването си, или че е била обута с неподходящи и неудобни обувки, които да затрудняват движенията й, т. е. да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна. Заключението на експерта е, че предишните ѝ заболявания, от които е страдала през годините, не са причина или предпоставка за счупване на ставата.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предпоставките на чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника са налице и че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер на 20 000 лева.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, с които да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания; 2. Изпълнено ли е задължението на въззивния съд да посочи не само формално, а да прецени адекватно обективните конкретно съществуващи обстоятелства, релевантни за определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди и да отрази този анализ в мотивите на решението си; 3. Явяват ли се възрастта на пострадалата, цялостното ѝ здравословно състояние и трудовата заетост фактори, които обуславят определяне на обезщетение в различен размер; 4. Какъв е критерият за справедливост, влиза ли в обсега на обстоятелствата, определени като релевантни от ППВС №4/1968 г., присъждането на приблизително еднакви обезщетения за неимуществени вреди по сходни казуси; 5. Длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта преди да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди и как следва да се прилага общественият критерий за справедливост; 6. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва ли конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, и 7. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да се произнесе само индиректно за социално-икономическите условия в страната (почти 33 минимални работни заплати за страната – 610 лв. за м.10.2020 г.), като само ги спомене в решението си, без да конкретизира относимите към тях критерии. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно.

Ответната страна по жалбата е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.

В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е цитирал многобройна практика на ВКС, но без да сочи кое решение към кой въпрос е относимо и конкретно в какво се изразява противоречието на въззивното решение с него, нито е изложил доводи за наличието на визираните в т. 4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки, които не са налице.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по поставените свързани въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, с която обжалваното решение е съобразено. Съгласно приетото по т. 2 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно остави в сила, отмени или измени първоинстанционното решение.

В случая решаващите изводи на съда са направени след обсъждане на всички относими доказателства по делото, както и доводите на страните, а самото несъгласие на касатора с тези изводи не означава наличие на противоречие с установената практика, който и не сочи конкретно кои доказателства не са обсъдени и какви релевантни за спора факти са установени с тях.

Както е прието в ППВС №4/1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, като при телесните увреждания такива обективни обстоятелства могат да бъдат характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Практиката на ВКС е константна в смисъл, че при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетено и икономическото положение в страната и размерът на определените от съда обезщетения следва да бъде съобразен с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД. Справедливо по смисъла на тази разпоредба обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на моралните болки и страдания на увреденото лице, които включват и всички онези емоционални неудобства и психически сътресения, съпътстващи живота му. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата. В този смисъл са решение №27 от 15.04.2015 г. по т. д. №457/2014 г., II т. о.; решение №28 от 09.04.2014 г. по т. д. №1948/2013 г., II т. о.; решение №158 от 11.11.2016 г. по т. д. №2369/2015 г. II т. о.; решение №50 от 18.05.2017 г. по т. д. №598/2016 г., II т. о., и др.

В съответствие с цитираната практика, вкл. указанията по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС №4/1968 г., въззивният съд е очертал релевантните за определяне размера на обезщетението факти и обстоятелства в пълния им обем и въз основа на тях е определил справедливия размер на обезщетението. Значението на всички обстоятелства, които според трайно установената практика на ВКС, вкл. и посочената от касатора, са от значение при определяне на този размер, е обсъдено и съобразено от съда, като преценката е извършена при съобразяване на състоянието на пострадалата в неговата цялост, продължителност и интензивност. Разрешаването на обуславящите изхода на спора правни въпроси в съответствие с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна, изключва приложението на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Не се констатира и видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по касация сумата 720 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №319 от 15.11.2021 г., поправено с решение №234 от 01.07.2022 г., постановени по в. гр. д. №624/2021 г. на Русенския окръжен съд.

О с ъ ж д а Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Русе да заплати на С. А. Б. сумата 720 лв./седемстотин и двадесет лева/ разноски.

О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]