Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Соня Найденова



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, във връзка с твърдението за противоречие на въззивното решение с посочените в изложението решения на ВКС, поради което не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване според разясненията, дадени в т. 1 ТР №1/2010 г. от 19.02.2010 г. по т. д. №1/2009 на ВКС, ОСГТК. Съгласно посоченото тълкувателно решение на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, като същият въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането ѝ до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да конкретизира или уточни поставеният от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба или да допуска касационно обжалване по въпрос, различен от поставения, освен в случай на порок на решението, за който ВКС следи служебно. В случая касаторът обоснова искането за допускане касационно обжалване с оплакване, относимо към касационното основание по чл. 281 ГПК за необоснованост, което не може да се преценяват във фазата по селекция по чл. 288 ГПК. Поради липсата на формулиран правен въпрос, не е налице общото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, и не следва да се извършва преценка за противоречие със сочената съдебна практика.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр. дело №******г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба Г. А. Т. и В. А. Т.- ответници в производството, подадена чрез процесуалния им представител адв. П. П. от САК, против решение №******г. по в. гр. д. №******г. по описа на СГС.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Молят въззивното решение да се отмени и предявеният иск да бъде отхвърлен, претендират разноски.

Ответната страна по касационната жалба – ищец в производството Г. Г., чрез пълномощник адв. В. Т. от САК, с писмен отговор оспорва жалбата с доводи, че касаторът не е формулирал конкретен материално правен или процесуалноправен въпрос. Моли касационното обжалване да не се допуска, а при допускане, оспорва касационната жалба и моли да се потвърди въззивното решение. Претендира разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение №******г. по гр. дело №******г. по описа на СРС, с което исковете са били отхвърлени, и е постановено ново решение от въззивния съд по спора, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че Г. Б. Г. не дължи на В. Т. сумата от 21 553.00 лева, и не дължи на В. Т. и Г. Т. сумата от 1000.00 лева, представляващи остатъчна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот №98, том II, peг. №7824, дело №251/2016г. по описа на нотариус А. Д. с район на действие СРС, поради извършено прихващане с насрещни вземания на Г. Б. Г. срещу В. Т. за сумата от 21553 лева и срещу Г. А. Т. и В. Т. за сумата от 1000 лева, представляващи договорни неустойки за забава по чл. 4.1, ал. 1 вр. чл. 3.1, ал. 7 по предварителни договори за покупко-продажба от 29.05.2015г., дължими поради неспазване на срока за снабдяване на сградата, в която се намират имотите, с разрешение за ползване, което задължение следвало да бъде изпълнено в срок най-късно до 31.03.2016 г. С решението въззивният съд се е произнесъл и относно разноските.

Спорът между страните е породен от твърдението на ищеца, че не дължи на първия ответник сума в размер на 21 533 лв., представляваща претендирана от ищеца остатъчна цена по договор за покупко – продажба на недвижим имот от 24.11.2016 г. с предмет недвижим имот – апартамент №4с идентификатор ***** находящ се в [населено място], [улица], ет. 3, както и че не дължи на двамата ответници сума в размер на 1000 лв. представляваща остатъчна цена по договор от 24.11.2016 г. за покупко – продажба на недвижим имот – паркомясто №1с идентификатор ***** находящ се в [населено място], [улица], ет. -1.

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, като е приел за установено, че пасивното парично вземане на ответниците, в качеството им на продавачи, срещу ищеца, като купувач, е за 10 % от продажните цени на двата обекта, както следва: сумата 21553 лв. за първия обект и 1000.00 лв. за втория обект. Прието е, че съгласно представените пред първата инстанция доказателства, се установява и активното вземане на ищеца към ответниците за същите суми: 21553 лв. за първия обект и 1000.00 лв. за втория обект, които суми съответстват на 10% от продажната цена на всеки от обектите, и представляват неустойка за забава в изпълнението на задълженията на продавачите да снабдят сградата, в която се намират и двата обекта, с разрешение за ползване в срок до 31.03.2016 г. /чл. 3.1, ал. 7 вр. чл. 4.1, ал. 1 от сключените предварителни договори за всеки от горепосочените два обекта/.

Прието е, че ответниците са се забавили със снабдяването на сградата с разрешение за ползване, което е продължила до 10.08.2017 г., когато е издадено Удостоверение №778 Столична община, „НАГ” за въвеждането ѝ в експлоатация. Прието е, че активното вземане на ищеца за неустойка за забава за снабдяване на сградата с разрешение за ползване, е възникнало след уговорения падеж – на 01.04.2016 г., като забавата на ответниците е продължила до 10.08.2017 г., поради което доводите на ответниците, че вземането за неустойка на ищеца не е възникнало, са намерени за неоснователни. Възражението за нищожност на неустоечната клауза, уговорена в договора, релевирано в отговора на исковата молба, е прието за неоснователно, тъй като уговорената неустойка е с краен предел, поради което не е налице и свръхпрекомерност, не противоречи и на добрите нрави.

Въззивният съд е приел, че направеното от ищеца изявление за прихващане винаги има действие към предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД момент, който в случая е датата на получаване на нотариалните покани от ответниците – 19.10.2017 г. Прието е, че действието на прихващането се изразява с това, че двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото, а обратното действие на прихващането води до това, че задължението на прихващащия се счита погасено към посочения момент. Това води до отпадане на отговорността на лицето за неизпълнение на задължението и за последиците от това неизпълнение. Прието е, че отговорността на ответниците е за забавено изпълнение и същите ще отговарят за забавата, тъй като тя е настъпила преди предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД момент, от момента на забавата, до момента, в който прихващането е породило действие, т. е. от 31.03.2016 г. до 19.10.2017 г. Въззивният съд посочва, че със сключването на окончателния договор е прехвърлена собствеността върху обектите на купувача с изричното изявление, че страните приемат условията за състоянието, в което трябва да бъдат предадени имотите, т. е. в степен на завършеност груб строеж, а не както първоначално договореното – с разрешение за ползване. С оглед на изложеното, съдът е намерил, че вземанията на ответниците за заплащане на остатъкът от продажната цена на обектите са погасени чрез прихващане с вземанията на ищеца към ответниците за заплащане на неустойка за забава за снабдяване на сградата с разрешение за ползване до 31.03.2016 г.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени доводите на страните относно селекцията за допускане на касационното обжалване и възражения срещу това, и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, намира следното:

В частта по иска по чл. 124 ГПК, предявен срещу двамата ответници с цена на иска 1000 лв., както е и посочено изрично в исковата молба, касационното обжалване се явява недопустимо- арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като цената на иска е под прага от 5000 лв., и касационната жалба на двамата касатори срещу тази част на въззивното решение следва да бъде оставена без разглеждане, защото въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване.

Касационната жалба на В. Т. срещу въззивното решение по предявеният само срещу него отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сумата 21553,00 лв., е допустима, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК, обосновано това искане с оплакване за необоснованост на възивното решение при тълкуване волята на страните по договора в противоречие с чл. 20 ЗЗД и с посочена практиката на ВКС – обективирана в решение по търг. д. №761/2008 г. на I т. о. и решение по търг. д. №23/2013 г. на II т. о.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, във връзка с твърдението за противоречие на въззивното решение с посочените в изложението решения на ВКС, поради което не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване според разясненията, дадени в т. 1 ТР №1/2010 г. от 19.02.2010 г. по т. д. №1/2009 на ВКС, ОСГТК. Съгласно посоченото тълкувателно решение на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, като същият въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането ѝ до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да конкретизира или уточни поставеният от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба или да допуска касационно обжалване по въпрос, различен от поставения, освен в случай на порок на решението, за който ВКС следи служебно. В случая касаторът обоснова искането за допускане касационно обжалване с оплакване, относимо към касационното основание по чл. 281 ГПК за необоснованост, което не може да се преценяват във фазата по селекция по чл. 288 ГПК. Поради липсата на формулиран правен въпрос, не е налице общото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, и не следва да се извършва преценка за противоречие със сочената съдебна практика.

Не е налице и основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидната неправилност предполага такъв порок, който се установява от съдържанието на самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Посоченото основание ще е налице единствено при видимо тежко нарушение на закона /когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма/, както и когато съдебният акт е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика. В случая такива пороци не се констатират. Мотивите на въззивното решение са ясни, концентрирани са върху основателността на предявения иск при преценка на събраните доказателства, като въззивният съд е подложил и на тълкуване волята на страните по окончателния договор, при мотивиране на извода си, че с него не се дерогира клаузата по предварителния договор за неустойка.

Не се констатират също така нарушения, обуславящи вероятна нищожност, или недопустимост на въззивното решение, които да налагат служебно произнасяне по предмета на настоящото производство.

Касаторите следва да заплатят на ответника в касационното производство разноски за защита от адвокат в уговорения и заплатен в брой размер от 2900 лв., удостоверено с разписката по договор за правна защита и съдействие от 04.07.2022 г., така: само В. Т. сумата 2771,53 лв. (съответна на 95,57% от 2900 лв. според цената на иска срещу този ответник) поради недопускане касационното обжалване, и двамата ответници – сумата 128,47 лв. по недопускане касационната им жалба по иска срещу тях двамата (съответна на 4,43 % от 2900 лв. според цената на иска срещу тях). Касаторите нямат право на възмездяване за разноски в касационното производство.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. А. Т. и В. А. Т. против въззивното решение №260866 от 10.03.2022 г. по в. гр. д. №3365/2021 г. по описа на СГС В ЧАСТТА по уважения срещу тях отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за недължимост на сумата 1000,00 лв., и ПРЕКРАТЯВА настоящето производство по касационната им жалба срещу тази част от въззивното решение.

ОСЪЖДА Г. А. Т. и В. А. Т., да заплатят на Г. Б. Г. сумата 128,47 лв. разноски за касационната инстанция по частичното прекратяване на производството.

Определението в тази част подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщението му на страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на В. А. Т. против въззивното решение №260866 от 10.03.2022 г. по в. гр. д. №3365/2021 г. по описа на СГС, В ЧАСТТА по уважения срещу него отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за недължимост на сумата 21553,00 лв.

ОСЪЖДА В. А. Т. да заплати на Г. Б. Г. сумата 2771,53 лв. разноски за касационното производство по недопускане касационно обжалване.

Определението в тази част е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]