Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от Върховен касационен съд



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Николова гр. дело №******год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по касационната жалба на Д. Ц. И., чрез пълномощника му адвокат Г. И., срещу въззивното решение №******год. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. №******год. С него въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение от 11.09.2020 год. по гр. д. №******год. на Софийския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на касатора за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 22.12.2011 год., постановено по същото дело.

Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението поради съображенията на съда, основани на препращане към мотивите на първоинстанционното решение, където неправилно е прието, че липсва несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението. Истинската воля на съда в първоначалното решение от 22.12.2011 год. относно предмета на делото не е тази, която сочи съдът в обжалваното решение за поправката му, тъй като мотивите в тази част представляват съкратен и непрецизен цитат от пълното описание на имотите, съдържащо се в началната част от мотивите му, на стр. 1 от решението и касаят иска за делба на „следните самостоятелни обекти, находящи се в построената в същото дворно място двуетажна масивна жилищна сграда, а именно: търговски обект – сладкарница на първия етаж със застроена площ от 63.40 кв. м., …заедно с принадлежащата изба със застроена площ от 51.11 кв. м…. и мецанин – жилище, находящо се на втория етаж. С оглед посоченото в диспозитива на решението, касае се за очевидна фактическа грешка в допуснатите до делба самостоятелни обекти в това дворно място в [населено място], като избата е посочена като самостоятелен такъв, а не като принадлежност към търговския обект – сладкарницата. Касаторът иска обжалваното решение да се отмени и се постанови друго, с което молбата му за поправка на очевидната фактическа грешка бъде уважена.

Ответниците по касация И. Т. Я. и Р. К. Я. не са взели становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС намира следното:

С решението от 22.12.2011 год. по гр. д. №******год. първоинстанционният съд е допуснал делба между касатора, И. Т. Я. и Р. К. Я. на делбените имоти, а именно: 132/216 ид. ч. от поземлен имот – дворно място с площ 573 кв. м., находящо се в [населено място], за което е отреден имот с пл. №* в кв. 188, при посочените граници и на самостоятелните обекти, находящи се в построената в същото дворно място двуетажна масивна жилищна сграда, а именно: изба със застроена площ 51.11 кв. м., състояща се от две стаи, коридор, съществуващо стълбище с вход от магазинната част на сградата, търговски обект – сладкарница на първия етаж със застроена площ от 63.40 кв. м., състоящ се от търговско помещение, две складови помещения, тоалетна, с вход от фасадата на сградата – площад „С.“ и мецанин – жилище, находящо се на втория етаж, със застроена площ от 51.50 кв. м., състоящо се от три помещения с вход от общо стълбище откъм площад „С.“, при посочените в решението квоти.

За да уважи иска за делба на този имот съдът приел, че наследодателката на двама от съделителите А. А. и втората ответница са придобили на основание давностно владение, доброволна делба, наследство и реституция посочените идеални части от описаното дворно място и процесните самостоятелни обекти, при посочените квоти, като се е позовал на представените от касатора писмени доказателства – нот. акт №21/96 год. и договор за доброволна делба от 31.07.97 год. След смъртта на първата на основание чл. 5, ал. 1 ЗН низходящите й наследяват при равни права нейния дял.

Горното решение не е било предмет на въззивно обжалване, тъй като подадената от И. Я. жалба е оттеглена с нейна молба от 23.02.2012 год., а тази на Д. И. – върната като просрочена с разпореждане от 26.04.2012 год. /влязло в сила на 26.03.2013 год. с постановяване на определението по ч. гр. д. №1390/2013 год. на ВКС, ІV г. о./. Съделителката Р. Я. не е обжалвала решението.

С молба от 25.04.2012 год. съделителят Д. И. е поискал да се поправи допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка, касаеща квотите, при които е допусната делбата на самостоятелните обекти, находящи се в масивната двуетажна жилищна сграда, построена в дворното място от 573 кв. м. в [населено място], посочени в молбата му в т. т. 1-3. Молителят се е позовал на съдържанието на искането му за делба на същите в идеални части за всеки съделител, изразено в исковата молба и представените с нея писмени доказателства, установяващи правата на съделителите върху тези обекти. Извън искането за поправка на квотите в „процесните три броя самостоятелни обекти от сградата друго не е заявено в подадената молба.

С решение от 22.06.2012 год. искането по тази молба е отхвърлено, като е прието, че в мотивите на първоинстанционното решение е формирана изрична воля за квотите на съделителите в процесните имоти и те са такива, каквито са посочени и в диспозитива му. Очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, каквато не е настоящата хипотеза.

Със същите съображения е потвърдено горното решение от въззивния съд по подадената срещу него въззивна жалба Д. И. – решение от 3.10.2013 год. по гр. д. №12186/2012 год. на Софийски градски съд.

С нова молба от 29.07.2020 год. Д. И. отново е поискал поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 22.12.2011 год., касаеща посочването на избата като самостоятелен обект, а не като принадлежност към търговския обект – сладкарницата. Позовал се е на съдържанието на исковата молба, уточнителната такава, липсата на спор между страните по обстоятелството, че избата е принадлежност към търговския обект, в какъвто смисъл е и приетото заключение на техническа експертиза.

С решение от 11.09.2020 год. искането по тази молба е оставено без уважение, като е прието, че в мотивите на първоинстанционното решение е посочен предметът на делото – иск за делба на недвижими имоти, между които са самостоятелните обекти – изба, търговски обект-сладкарница и мецанин-жилище. Поради това и не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, за да е налице очевидна фактическа грешка.

Това решение е потвърдено с въззивно решение от 14.10.2021 год. по гр. д. №2281/2021 год. на Софийски градски съд, като съображенията са за липса на очевидна фактическа грешка поради съответствие на мотивите на решението, в които е изразена формираната воля на съда, въз основа на анализ на доказателствата за собственост за самостоятелния статут на допуснатите до делба обекти в сградата, между които и избата, и изразяването й в диспозитива на решението. Въззивният съд приел, че обосноваността и правилността на изводите на съда подлежат на проверка по реда на инстанционния контрол на решението, а не по реда на поправката му, респ. обжалване на решението по чл. 247 ГПК.

В приложеното към касационната жалба срещу това решение на въззивния съд изложение се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Следва ли съдът да се произнесе и да обсъди всички наведени от ищеца доводи и възражения, и всички доказателства по делото, с оплакване, че въззивният съд не е процедирал така, което противоречи на цитираните от касатора решения на ВКС /№164 от 4.06.14 год. по гр. д. №196/2014 год. ІІІ г. о. и №217 от 9.06.2011 год. по гр. д. №761/2010 год. ІV г. о./.

2. Какви са критериите за прилагане на чл. 247 ГПК при отстраняване на очевидна фактическа грешка в съдебно решение? с посочване на решение №54 от 7.04.2021 год. по гр. д. №2081/2020 год. ІІІ г. о. и решение №125 от 12.03.2021 год. по гр. д. №612/2020 год. І г. о. и довод за противоречие с тази съдебна практика.

В касационната си жалба касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато на релевираните основания поради следните съображения:

Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 247 ГПК и като такова то има за последица отстраняването на съществуващо несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В случая не се касае до изменение на тази воля, поради което и произнасянето не може да има за предмет обсъждане отново на събраните доказателства, респ. постановяване на друг правен извод по спорния предмет. Решението, с което се допуска поправката, премахва констатираното несъответствие между волята на съда и нейното външно изразяване. Поради това при обжалване на решението по чл. 247 ГПК горната инстанция е ограничена да провери дали са били налице предпоставките по чл. 247 ГПК, като не проверява поправеното решение, респ. това, което се иска да бъде поправено. Тази проверка е предмет на инстанционен контрол, какъвто в случая не е проведен. Затова и въпросът, свързан с обсъждане на доводи и възражения, както и доказателства по делото, е неотносим към производството по чл. 247 ГПК, в което е допустимо съдът сам, по своя инициатива, да поправи допуснати в решението си очевидни фактически грешки, т. е. самият закон допуска тази възможност за отстраняване на порок в съдебния акт при посочени предпоставки. Именно наличието на такива предпоставки е предмет на проверка от горната инстанция при обжалването на решението относно исканата поправка, без да се осъществява контрол върху акта, чиято поправка се иска.

Поради това въпросът за критериите за прилагане на чл. 247 ГПК е релевантен от гледна точка на чл. 280, ал. 1 ГПК, като произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение, че не е налице очевидна фактическа грешка при посочването на мазето в сградата като самостоятелен обект, тъй като диспозитивът отговаря на формираната воля на съда в мотивите, обоснована въз основа преценката на доказателствата, не противоречи на посочената съдебна практика, напротив кореспондира с нея – въззивният съд е приел, че не е налице несъответствие между мотиви и диспозитив, поради което не е налице очевидна фактическа грешка. Съображенията на касатора относно съдържанието на исковата му молба и уточнителната такава, в които мазето е описано като принадлежност към търговския обект /в противоречие на твърденията на същата страна в първата молба по чл. 247 ГПК относно квотите на съделителите за три отделни обекта, в т. ч. един от тях е мазето/, както и позоваването на липса на спор между страните относно несамостоятелния характер на мазето, установено и от заключение на техническата експертиза, касаят правилността на първоинстанционното решение по допускане на делбата, чиято поправка е искана. Поради това и същите не могат да се обсъждат в настоящето производство, което има за предмет произнасяне относно предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка, а не правилността на основното решение.

Поради горните съображения релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.

Не е налице и основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, тъй като отсъства някоя от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното решение – нарушение на императивна правна норма, нарушение на основни съдопроизводствени правила или наличие на явна необоснованост на изводите. Постановяването на обжалваното решение на въззивния съд е в съответствие със закона и формираната по неговото приложение съдебна практика, поради което и изключва допускане на касационното обжалване и в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК.

По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение №266233 от 14.10.2021 год. по гр. д. №2281/2021 год. на Софийския градски съд по подадената Д. Ц. И., чрез пълномощника му адвокат Г. И., касационна жалба.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]