Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от Върховен касационен съд



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

относно поделяемостта на делбения имот и необходимите действия по преустройството му в отделни обекти, с оглед наличието на противоречиви заключения по приетите по делото експертизи. Касаторката иска отмяна на въззивното решение и делото се върне за ново разглеждане, евентуално се постанови друго, с което делбата да се извърши чрез разпределение по колена на отделни обособени обекти от делбения имот. Претендира и присъждане на направените пред всички инстанции разноски.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. №******година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решението от 23.12.2021 год. по гр. д. №******год. Кюстендилският окръжен съд, като въззивна инстанция в производството по чл. 258 ГПК и сл. е потвърдил първоинстанционното решение от 4.12.2020 год. по гр. д. №******год. на Дупнишкия районен съд, с което е изнесен на публична продан делбения имот с идентификатор №******града, с предназначение жилище, апартамент с площ по документи 147 кв. м., при описаните граници, на стойност 41 500 лв., като е постановено получената при проданта сума да бъде разпределена между съделителите съобразно квотите, при които е допусната делбата – за Б. В.-В.- 1/3 ид. ч., за Н. Т. – 1/2 ид. ч. и за Ц. В. – 1/6 ид. ч.

Със същото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното и в частта, с която претенциите на Н. Т. за извършени в делбения имот подобрения са отхвърлени за разликата над посочените в първоинстанционното решение суми, за които са осъдени съответно другите две съделителки.

С касационна жалба в срок съделителката Н. Д. Т., чрез пълномощника й адв. П. И. от САК, обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което делбеният имот е изнесен на публична продан, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направения извод относно начина на извършване на делбата. Поддържа доводи за неизясняване на въпроса относно поделяемостта на делбения имот и необходимите действия по преустройството му в отделни обекти, с оглед наличието на противоречиви заключения по приетите по делото експертизи. Касаторката иска отмяна на въззивното решение и делото се върне за ново разглеждане, евентуално се постанови друго, с което делбата да се извърши чрез разпределение по колена на отделни обособени обекти от делбения имот. Претендира и присъждане на направените пред всички инстанции разноски.

Въззивното решение в частта му по претенциите за подобренията в отхвърлената им част не е предмет на подадената касационна жалба.

В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли съдът служебно да назначи съдебно-техническа експертиза или съдебно-оценителна експертиза когато има неяснота по дело за делба относно разходите, необходими за разделяне на процесния имот на самостоятелни обекти с оглед избора на подходящ метод за ликвидиране на съсобствеността върху същия имот и 2. Кога делбеният имот е неподеляем /съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН, във връзка с чл. 34, ал. 2 ЗС/ и кой е приложимият способ за прекратяване на съсобствеността върху поделяем имот?“, като поддържа по първия въпрос да е налице противоречие с т. 3 на ТР №******год. на ОСГТК на ВКС и решение №60097 от 10.01.22 год. по гр. д. №578/2021 год. на ІІ г. о. на ВКС, а по втория произнасянето на съда противоречи на решение №234 от 18.08.2010 год. по гр. д. №3941/2008 год. на ІІІ г. о. и решение №83 от 10.06.2016 год. по гр. д. №6052/2015 год., І г. о., в които е прието, че способът по чл. 348 ГПК – публичната продан, е приложим само ако допуснатият до делба имот е неподеляем и са неприложими двете хипотези на чл. 349 ГПК.

От ответниците по касационната жалба Б. Н. В.-В., чрез адв. Й. Г. е подала писмен отговор, в който поддържа становище за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като претендира и присъждане на направените разноски. Съделителката Ц. Д. Й. не е взела становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на касаторката, въз основа на данните по делото, намира следното:

Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата на имота с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място]. Делбата му е допусната с влязлото в сила решение №338 от 19.06.2020 год. по гр. д. №2732/2019 год. на Дупнишкия районен съд, между посочените в него съделители и дялове.

От приетите заключения на техническите експертизи и устните обяснения на вещите лица в съдебно заседание се установява, че делбеният имот може да се раздели на две самостоятелни жилища, съгласно представените от вещите лица два варианта за това, като стойността на преустройството е значително, по смисъла на чл. 39, ал. 2 ЗС. Действително, изслушаното във въззивното производство заключение на техническа експертиза, съдържа различия относно възможността да се обособят два отделни обекта по площ, достъп до същите, както и относно стойностите на преустройството, но и двете заключения установяват икономическата неизгодност на разделянето на делбения имот на две самостоятелни жилища с оглед преценката на стойността на необходимите преустройства към стойността на отделните обекти, както и с оглед необходимостта на проектиране и изграждане на нови инсталации и стени за оформяне на пространство за кухненски бокс или санитарен възел.

При тези данни въззивният съд приел, че преценката за поделяемостта на делбения имот следва да се извърши с оглед липсата на предпоставките по чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203 ЗУТ. Приел, че не могат да бъдат обособени нови самостоятелни жилища така, че същите да бъдат разпределени по колена, което обосновало и извода за изнасяне на публична продан на имота като единствен възможен способ за извършване на делбата между трите съделителки, тъй като не е и възможно същият да бъде поставен в един от дяловете.

Следователно, изводът на съда относно способа за извършване на делбата при приетата неподеляемост на имота е обусловен от данните в приетите по делото заключения. Допускането във въззивното производство на нова техническа експертиза е обусловено от доводите на съделителката Н. Т. във връзка с възможността да се възложат двата отделни обекта по колена и с оглед оплакванията относно приетата в първото заключение реална площ на делбения имот. При данните за необходимост от значителни преустройства с оглед обособяването на две нови жилища в делбения имот, по предложения от вещото лице начин, както и при липса на заявено съгласие между съделителите за получаване в общ дял, съдът заключил, че единственият способ за извършване на делбата между трите съделителки е изнасянето на имота на публична продан.

Д. за неяснота относно разходите, необходими за разделянето на процесния имот, обективиран в поставения в изложението първи въпрос на касаторката, представлява оплакване срещу извода на въззивния съд за необходимостта от значителни преустройства, който е направен въз основа на данните в същата експертиза. Освен, че данните по делото – заключенията на двете приети експертизи, сочат на неоснователност на този довод, то и същият не може да обоснове наличиието на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се касае до установяване на факти въз основа на експертно заключение. Позоваването на т. 3 на ТР №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС също не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като твърдяното от касаторката противоречие не е налице – при въведеното оплакване на жалбоподателката за неизяснена фактическа обстановка въззивният съд е допуснал нова техническа експертиза, въз основа на приетото заключение по която е обосновал и изводите си относно способа за извършване на делбата на имота между трите съделителки. Не е налице и противоречие с цитираното и приложено решение №60097 по гр. д. №578/2021 год. на ІІ г. о., поради което и първият въпрос, касаещ правомощието на въззивния съд служебно да назначи експертиза в определени хипотези, не представлява обуславящ решаващия извод на въззивния съд правен въпрос. Дори и да се приеме за такъв, той не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липса на противоречиво произнасяне по него с представената съдебна практика, т. е. липсва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

И вторият въпрос в изложението към касационната жалба не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Действително, въпросът за поделяемостта на делбения имот е значим за извършване на съдебната делба, но, както е прието и в цитираната по-горе съдебна практика- поделяемостта на допуснат до делба недвижим имот е както технически, така и правен въпрос и касае възможността в рамките на втората фаза на делбения процес от обектите в делбената маса да бъдат обособени самостоятелни обекти на правото на собственост съобразно броя на съделителите, за да бъде реализирана основната цел при делбата всеки съделител да получи дела си от съсобствеността в натура, доколкото това е възможно. В настоящия случай тази цел не може да се постигне, тъй като, за да се приложи друг способ за извършване на делбата извън публичната продан, броят на имотите следва да съответства на броя на съделителите, респ. на група такива, съгласни да получат общ реален дял, което не е налице. Поради това, дори да се приеме въпросът за обуславящ извода на съда, то противоречие по него със сочените решения на ВКС по чл. 290 ГПК не е налице, тъй като по тях фактите са различни.

Поради липсата на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на тези по чл. 280, ал. 2 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед този изход касаторката следва да заплати на Б. В.-В. направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв., съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение №260213/23.12.2021 год. по в. гр. д. №14/2021 год. по описа на Кюстендилския окръжен съд по подадената Н. Д. Т., чрез пълномощника й адв. П. И. от САК, касационна жалба.

Осъжда Н. Д. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Б. Н. В.-В. направените в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]