Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

1. „Може ли фактите, на които се основава твърдението в исковата молба за увреждащи действия (изпращане на писма до лице, с което увреденият е в договорни отношения и съдържанието на писмени документи, приложени към писмото) да обосноват извод за настъпил вредоносен резултат под формата на клеветнически твърдения и обида, довели до болка и страдание на увреденото лице - ищец по делото, ако волеизявлението, съдържащо т. н. клеветнически и обидни квалификации за лицето - ищец, не са волеизявления на делинквента - ответник, а на друго, неучастващо в процеса лице, макар като споделено виждане да са послужили за обобщена негативна оценителна квалификация“; 2. „Може ли да се приеме, че има логическа връзка на причина и следствие между поведение на делинквента - ответник по иска, като увреждащо действие чрез предоставяне на писмена информация за бизнес отношенията на ищеца в миналото и тяхната квалификация като несъответстващи на закона, според тези приложени писмени документи с адресат лице - бизнес партньор на ищеца по повод на предстоящо сключване на бъдеща сделка и „твърдения“ за настъпил вредоносния резултат от тези действия, ако оценката на третото лице, под формата на конкретно бизнес поведение, не изразява по никакъв начин негативна оценка за качествата на контрагента - ищец“; 3. „Ако в производството по чл. 45 ЗЗД вредата /или увреждането/ е в резултат на повече от едно действие на делинквента, как се отчита това при определяне на размера на евентуално дължимото обезщетение; 4. „Може ли да се приеме, че е налице вредоносен резултат и пряка причинно-следствена връзка с увреждащи действия, реализирани под формата на предоставяне на негативна (респ. клеветническа) информация от делинквента, в хипотеза, когато узнаването за тези действия зависи от активното (да уведоми лицето, за което се отнася информацията) или пасивно (да не уведоми лицето, за което се отнася информацията) поведение на трето лице - адресат и не са пряко насочени към лицето, за което се отнасят“; 5. „Допустимо ли е изводите на съда за настъпил вредоносен резултат, изразяващ се в болки, страдания от противоправното поведение на ответника, да се базират на предположението на съдебния състав, че излагането на клеветнически твърдения пред „чуждестранен контрагент“ на ищеца apriori уронва неговото достойнство и чест и накърняват доброто му име на „утвърден бизнесмен“, без да е необходимо това да се установява от конкретни действия или бездействия в поведението на този чуждестранен бизнес партньор“; 6. „В хипотезите, когато се поддържа от страна на ищеца по иска по чл. 45 ЗЗД, че увреждането е резултат на разпространени в писмена форма неверени и клеветнически твърдения относно бизнес поведението му, проявено при повод сключването на конкретна сделка в миналото, фактите за тази сделка дали са в предмета на доказване по делото, чия е тежестта на доказване на неверността на твърденията при конкретно ангажирани писмени доказателства от ответника и за да се приеме от съда, че твърденията са неверни, следва ли ищецът да опровергае твърденията с конкретни факти в обратния смисъл; Ако такива факти не се установяват, може ли съдът да даде собствена (различна от изразената в документите на трети лица) квалификация и преценка на доказаните от ответника факти“, и 7. „Не следва ли при предявен иск за обезщетение за репариране на вреди, настъпили в резултат от незаконни твърдения, при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът да обсъди и съобрази поотделно всички установени по делото, релевантни, конкретни обстоятелства, както и техният принос и значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост“. Поддържа се, че първите пет въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а останалите два са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно.